Определение № 593 от 28.10.2019 г. на ВКС по т. д. № 288/2019 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по съвместна касационна жалба на Е. П. Д. с ЕГН [ЕГН] и Л. Н. Т. с ЕГН [ЕГН], чрез процесуалния им пълномощник, срещу решение № 2127 от 08.08.2018 г. по в.гр.д. № 5311/2017 г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 10 състав, в частта, с която са отхвърлени предявените срещу „Застрахователно дружество ЕИГ Ре“ ЕАД /с предишно наименование ХДИ Застраховане“ АД/ искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за разликата над 10 000 лв. до 200 000 лева /за всеки от ищците/ – обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на техния 14-годишен син Н. Л. Н., настъпила в резултат на ПТП от 28.11.2012 г., ведно със законната лихва от 30.11.2012 г. С оглед на този резултат, е постановена частична отмяна – в частта за уважаване на исковете за разликата над 10 000 лв. до 80 000 лв. и частично потвърждаване - в отхвърлителните части на решение № 3845 от 31.05.2017 г. по гр.д. № 4540/2015 г. на Софийски градски съд, I ГО, 11 състав. В жалбата се поддържат касационни доводи за материална и процесуална незаконосъобразност, и необоснованост на въззивното решение. Касационните жалбоподатели считат, че въззивният съд е допуснал нарушение на принципа на справедливост и бланкетно е посочил само част от критериите, релевантни към чл.52 ЗЗД, без да е извършил преценка за значението на тези критерии при определяне на размера на дължимото обезщетение. Твърди се, че оценката на въззивния съд за личността на пострадалия е базирана единствено на решение на МКБППМН, [населено място], вследствие на което е наложена възпитателна мярка на ищците, без обаче да е отчетено, че преписката касае един случай на извършена кражба от пострадалия Н. от необитаема къща в града, както и, че той си е признал пред полицейските органи за извършване на кражбата, а вещите са били върнати на собственика им. Касационните жалбоподатели считат за необосновано въззивното решение, с което общо определеното обезщетение от по 20 000 лв. е редуцирано с по Ѕ. Сочат, че съдът се е произнесъл по ненадлежно въведено възражение за съпричиняване, тъй като нито ответникът, нито третото лице помагач са поддържалли, че съпричиняването на вредоносния резултат се изразява в знание от страна на пострадалия, че делинквентът е употребил алкохол, или че е бил неправоспособен водач. По съображения, подробно изложени в жалбата, се иска касиране на атакувания съдебен акт и уважаване на исковете в пълните предявени размери, ведно със законните последици. Искането за допускане на касационно обжалване е основано на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по материалноправни въпроси, свързани с начина на определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди и приложимите критерии при прилагане на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД, и по процесуалноправни въпроси относно: задължението на въззивната инстанция да се произнесе по същество при съблюдаване на предмета но делото и обхвата на въззивното производство и задължението да мотивира решението си съгласно изискванията на чл.236, ал.2 ГПК. По първата група въпроси се твърди отклонение от ППВС № 4/1968 г. и от приложена към изложението практика на ВКС, а по процесуалноправните въпроси - допълнителният селективен критерий е обоснован с т.4 от ТР № 1/2013 г. От ответника по касация „ЗД ЕИГ Ре“ ЕАД, чрез процесуалния му пълномощник, е постъпил писмен отговор, с който се твърди липса на основание за допускане на касационно обжалване. По съществото на спора е застъпено становище за правилност на атакуваното решение. Третото лице Д. С. И. не е заявило становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, при спазване на преклузивния срок по чл. 283 ГПК. За да постанови атакуваното решение, въззивният съдебен състав на Апелативен съд – София, зачитайки влязлата в сила присъда по НОХД № 485/2013 г. на Окръжен съд – Кюстендил, е приел за безспорно установено от фактическа страна, че настъпилото на 28.11.2012 г. пътно-транспортно произшествие, в резултат на което е загинал Н. Л. Н. – син на ищците, е причинено от водача на л.а.“Опел Корса“ с рег. [рег.номер на МПС] Д. И., управлявал без свидетелство за правоуправление, в пияно състояние и с превишена скорост. Съдът е преценил решенията по възпитателно дело № 3/2012 г. на Комисията за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните при Община Кочериново, с които са били наложени възпитателни мерки на Н. Н. и наказание „предупреждение“ на неговите родители – ищци по делото. Съдът е кредитирал показанията на посочен от подпомагащата страна свидетел, установил неполагане на грижи по отглеждането и възпитанието на загиналото момче, като то не е посещавало редовно училище. При определяне размерите на обезщетенията за неимуществени вреди, съдът е посочил: възрастта на пострадалия, неговото обществено положение, отсъствието на родителски грижи и контрол по отглеждането и възпитанието на техния син, с регистрирано противообществено поведение, за което на родителите е било наложено наказание по ЗБППМН, обществено-икономическите условия и лимита на застрахователно обезщетение към момента на ПТП. За справедливи, по см. на чл.52 ЗЗД, са определени обезщетения от по 20 000 лв., редуцирани с по Ѕ, на основание чл.51, ал.2 ЗЗД. Становището, че пострадалият с поведението си е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, е основано на доказателства по делото за закупен алкохол на лице, с което е бил в дружески отношения, по-близки от тези с родителите му, който не е притежавал свидетелство за управление на МПС, а след като последният е употребил алкохол, са предприели пътуване, завършило с ПТП. Настоящият състав намира, че са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по значим за изхода на делото материалноправен въпрос относно приложението на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД и критериите за определяне размера на дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди – за извършване на проверка за съответствие на атакуваното решение на Софийския апелативен съд със сочената от касационните жалбоподатели задължителна практика – ППВС № 4/1968 г. Касаторите са освободени от внасяне на държавна такса, на основание чл.83, ал.1, т.4 ГПК. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение