Определение № 289 от 06.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2702/2015 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано по касационната жалба вх.Nо 550/04.02.2015 год. на М. и. [населено място], представлявано от Главния мюфтия М. А. Х. и М. н. [населено място]- [населено място] ,представлявано от Председателя С. В., заявена чрез процесуалния им представител адв. Ф. Е. – АК С. срещу въззивно Решение No 498 от 17.12.2014 година постановено по В.гр.д Nо 414/2014 година на ОС- Смолян. С посоченото решение, окръжният съд, в правомощията по чл. 258 и и сл. ГПК е потвърдил Решение 116 от 23.07.2014 год. по гр.д.No 101 / 2012 год. на РС Златоград, с което е отхвърлен иска на М. и. [населено място], представлявано от Главния мюфтия М. А. Х. и М. настоятелство [населено място]- [населено място], представлявано от Председателя С. В., за собственост на недвижим имот- гробище, намиращо се в [населено място], имот пл. No 533 в кв. 46б, целият с площ от 9.006 дка. За да приеме, че не може да бъде уважен иска за собственост, решаващият въззивен съд е приел, че спорният недвижим имот- ПИ с кадастрален номер 533, кв. 46 по ПУП на [населено място], [община], с площ от 9006 кв.м., ищците, при доказано правоприемство по силата на закона за МИ на всички мюсюлмански религиозни, религиозно-просветни и социално благотворителни ЮЛ, не са доказали титул за собственост, който да опровергае констатациите по АПОбС 497/06.03.2007 година/ л.33/, че имота- гробищен парк е публична общинска собственост, на основание чл. 3 ал.2 т.1 от ЗОбС във вр. чл. 61 ал.4 и парагр.5 т.73 от ДР на ЗУТ. С касационната жалба се поддържат обстойни доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение ,поради неправилно нарушение на процесуалните правила по анализ на доказателствата и материалния закон, основания за отмяна по см. на 281 т.3 ГПК. Искането за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК се поддържа, че правните въпроси: при наличие на безспорни писмени доказателства за собственост на мюсюлманска религиозна общност от 1924 година, процесният недвижим имот-„гробище“ става ли публична общинска или държавна собственост на основание разпоредбите на чл. 61 ал.4 ЗУТ във вр. с парагр. 5 т.73 ДР на ЗУТ поради специфичното си предназначение и защото „гробищните паркове“ са част от обществените зелени площи в населените места, съгласно чл. 30 ал.2 от Наредба 7/22.12.2003 година на МРРБ за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии в устройствените зони, доколкото в АПОбС, съставен за процесния недвижим имот, няма посочено правно по см. на чл. 77 ЗС основание за собственост на Държавата“. Като противоречива на изводите на въззивния съд в тази насока, касаторите се позовават на задължителна съдебна практика, обективирана с Решение No 391 от 18 10.2012 год. по гр.д. No 1139/2011 год. на ВКС -I г.о., Решение No 310/03.01.2012 год. по гр.д.No 456/2011 година на ВКС- II г.о Искането да се допусне касационно обжалване се поддържа с довод, че по процесуалния въпрос за допустимостта да се извърши разпит на лице, с представителни функции по отношение на ответника-юридическо лице, въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната съдебна практика по чл. 290 ГПК по Решение No 43 от 04.06.2014 год.по т.д.No 213/2012 год. на ВКС-ТК- II отд. В срока по чл. 287 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по касация [община] чрез процесуалния представител- адв.М.- АК С. З., с който се оспорват доводите по искането за допускане на касационно обжалване, както и довод, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно .Претендират се разноски за касационното производство. Върховният касационен съд-състав на второ отделение на гражданската колегия като прецени наведените основания по чл. 280 ал.1 ГПК и изискванията на чл. 280 ал.2 ГПК, намира: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и с оглед на данните за цената на защитимото ограничено вещно право, намира същата за процесуално допустима. След преценка на наведените доводи, настоящият състав намира, че касационното обжалване следва да бъде допуснато в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по изведените материално-правни и процесуално-правен въпроси, с оглед на техния характер на обуславящи изхода на спора и констатацията за противоречие с цитираната и приложена съдебна практика. Поставените с изложението към касационната жалба въпроси относно несъблюдаването от страна на въззивния съд на задължителната съдебна практика, касаеща хипотези на отчуждаване на частна собственост и придобиване правото на собственост от държавата ,настоящият състав на ВКС не приема като обуславящи изхода на спора, поради което и счита, че същите са неотносими към предмета на спора и не могат да бъдат ценени като основания за допускане на касационното обжалване. При допускане на касационното обжалване, страната –касатор дължи внасяне и на пропорционална държавна, равна по размер на тази, платена за въззивно обжалване, която в случая е в размер на 194 лв. /сто деветдесет и четири лева/. Дължимата ДТ следва да бъде внесена в седмодневен срок от съобщението до страната – касатор по банков път по сметка на ВКС, като при неизпълнение на задължението за внасяне на пропорционалната ДТ, касационното производство ще бъде прекратено. По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, състав на второ отделение на ВКС- гражданска колегия