Определение № 414 от 16.06.2020 г. на ВКС по т. д. № 2026/2019 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на К. Т. Й. и Н. Т. Й., подадена от пълномощниците им – адв. Д.Д. и адв. К. К. против решение №880 от 13.04.2019 г. по гр.д. №5462/2018 г. на Софийски апелативен съд. Ответникът по касация – ЗК „Лев инс” АД, [населено място], чрез пълномощника си – юрк. М. В. е на становище,че касаторите не обосновават довод за допускане на решението до касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК. С представеното, изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторите, чрез пълномощниците си са поддържали основание по чл.280, ал.1, т.1 и ал.2,предл.3-то ГПК.Поставили са въпроса – „ Ограничен ли е въззивният съд от посоченото в жалбата и допустимо ли е при подадена въззивна жалба, в която не са посочени конкретни и изрични пороци на обжалваното решение да бъде приложена императивно процесуално правна норма?”.Страната е развила разбиране основано на твърдението й, че първостепенния съд е разгледал делото на първо четене, въпреки неявяването на страните, което според нея съставлявало нарушение на императивното правило на чл.142,ал.1 изр. 2-ро ГПК и съответно е направен извод, че нарушаването на императивна норма установявало наличие предпоставки за допускане на касационно обжалване, въпреки че във въззивната жалба не били посочени конкретни оплаквания. Поставен е въпросът – „ Допустимо ли е пред въззивната инстанция да бъдат разпитани свидетели, заличени от първоинстанционния съд, при положение, че не се налага отлагане на делото?”.Страната е направила оплакване, че поискания от нея свидетел за установяване на претърпените неимуществени вреди от ищците е бил заличен от първата инстанция, а въззивната е отказала да го допусне. В тези процесуални действия страната е намерила противоречие с изброена от нея практика на ВКС. Поставен е въпросът „ Длъжен ли е съдът по същество да прецени всички събрани по делото доказателства, които са от значение на спора.?”От общото оплакване, че съдът не бил преценил всички доказателства е изведено противоречие с изброени решения на ВКС. Поставен е въпросът – „ Макар да няма обвързваща съда доказателствена сила, извънсъдебното признание може ли да бъде безпричинно игнорирано”? Развито е оплакване, че застрахователя бил приел да изплати обезщетение на ищците при съобразяване на съпричиняване на пострадалата, което съставлявало извънсъдебно признание на „ всички елементи от фактически състав на непозволеното увреждане”.Посочен е акт на ВКС, в който било прието, че макар и да няма обвързваща съда доказателствена сила извънсъдебното признание не може да бъде игнорирано безпричинно”. Поставен е въпросът – „Подлежи ли на пълно и главно доказване исковата претенция до размера на определеното в производството по чл.496 КЗ застрахователно обезщетение?”.По този въпрос страната е сочила, че липсвала съдебна практика, като е възпроизвела основанието по чл.280, ал.1 т.3 ГПК. Поставен е въпросът – „При изрично обективирана молба за предоставяне на протокол от о.с.з. задължен ли съдът да предостави на разположение на страните поискания протокол и да постанови решението си след изтичане на предвидения в чл.151,ал.1 ГПК срок?”.Направено е общо оплакване за нарушение от страна на съда на съдопроизводствените правила В заключение е заявено искане независимо от наличие на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, да бъде допуснато касационно обжалване и на основание очевидна неправилност на решението. Други доводи не са развити. Касаторите не обосновават довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Материалноправният, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 на ТРОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г./. С оглед така възприетата със задължителна практика дефинитивност, формулираният първи въпрос е общ и хипотетичен, като по него липсва обоснована връзка с решаващите изводи на състава, поради което и същият не съставлява общо основание. Този извод се налага не само поради фактическите неточности в разбирането за нарушение от страна на първостепенния съд на нормата на чл.142,ал.1 ГПК, но и поради липса на каквито и да било оплаквания в тази насока във въззивната жалба, както и липсата на направени доказателствени искания с нея. Въпреки процесуалната възможност в развилото се въззивно производство ищците по исковете своевременно да поискат попълването на делото с доказателства и при необосноваване на връзката между хипотетичното нарушение на първостепенния съд и правните изводи на състава за неоснователност на исковете, страната правно необосновано счита, че е налице нарушение на императивна правна норма и сочи в тази връзка актове на ВКС, чиято относимост към случая не е налице, нито е разгледана, с оглед обосноваване на това как това нарушение се е отразило на постановения правен резултат. Твърдяното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК като обосноваване на допълнителен критерий предполага посочване на практика на ВКС, която третира аналогична хипотеза- на процесуално бездействие на страната и недоказано нарушение на поредността на разглеждане на делото от първостепенния съд, без да се твърди или доказва, че страната е имала готовност не само да се яви, но и да предостави нужните доказателства. След като такава не е сочена, нито е обосновано общо основание, то и поддържаното основание за допускане на решението до касационно обжалване не е налице. Вторият поставен въпрос също не е релевантен, тъй като съдът не е изслушал свидетелски показания, поради липса на предпоставки по чл.266, ал.3 ГПК, а не поради приета от него недопустимост на процесуалното действие - да бъде разпитан свидетел заличен от първостепенния съд. Т.е. съдържателно, въпросът не е свързан с фактическото процедиране на състава и поради това е ирелевантен за правните му изводи. Третият поставен въпрос също не е релевантен, тъй като възивният съд с решението си е обсъдил всички факти и обстоятелства, като е взел предвид и пълната липса на конкретни оплаквания във въззивната жалба. Четвъртия и петия въпрос са с еднаква насоченост и съдържателно също не обосновават извод за наличие на общо основание. Този извод произтича от това, че съдът и да е взел предвид развилите се отношения между страните преди завеждане на иска, при изрично валидно процесуално въведено възражение на противната страна по спора за липса на търпяни неимуществени вреди, с оглед поведението на ищците спрямо смъртта на тяхната обща наследодателка, тяхно е било задължението, с оглед основателност на иска да установят пълно и главно наличие на неимуществена вреда, чието обезщетяване претендират. Процедурата пред застрахователя на гражданската отговорност на деликвента не може да замени доказването на факти, спорни в съдебния процес. Извън това дори и да се изведе релевантен въпрос, страната не е обосновала и наличие на допълнителен критерий- по четвъртия въпрос, изваденото от общия контекст на решението на ВКС изречение не обосновава каквото и да било отклоняване на въззивния състав от практика на ВКС, а по петия въпрос не са развити каквито и да било доводи по соченото основание, съобразно разяснената му дефинитивност с т.4 на ТР ОСГТК №1 /09г. Последният поставен въпрос също не е обвързан с решаващите изводи на състава, поради което не обосновава извод за наличие на общо основание. Касаторът е поддържал и основанието по чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК.Дефинитивно, настоящият състав приема, че очевидната неправилност предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение. Такава би била налице при обосноваване на съда с отменена или несъществуваща правна норма или прилагане на правна норма със смисъл, различен, от действително вложения / извън тълкуването на неясна, противоречива или непълна правна норма, което предпоставя при произнасянето собствена тълкувателна дейност на контролиращата инстанция, за да би била изведена неправилност/. Очевидна неправилност би била налице и при неприложена императивна правна норма, дължима, с оглед приетата от съда фактическа обстановка. Очевидна неправилност би била налице още и при изводим от мотивите на акта отказ да се приложи процесуална норма или пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато в резултат на отказа или нарушението е формиран решаващ правен извод. Това основание за допускане на касационно обжалване би могло да е налице и при необоснованост на извод, относно правното значение на факт, в разрез с правилата на формалната логика,опита и научните правила, когато тази необоснованост е установима от мотивите, съобразно възпроизведеното от съда съдържание на факта, извън реалното му съдържание и характеристика, очертано от доказателствата. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ от съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните е относимо към преценката за неправилност т.е. към основанията по чл.281,т.3 ГПК, но не и към очевидната неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК. Кореспондиращо на задължението за обосноваване на касационен довод по чл.281, т.3 ГПК, очевидната неправилност също изисква обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда, при това би била релевантна само в случай на аналогично развит касационен довод по чл.281,т.3 ГПК в касационната жалба. Допустимостта й на основание селектиране на касационните жалби се обосновава именно с това, че извършваната последващо, по същество, проверка на касационните доводи, вече в съответствие с действително осъществилите се процесуални действия на съда и страните, действителното съдържание на събраните доказателства и установимите въз основа на тях релевантни факти, би могла да не потвърди извода за неправилност. С оглед така определеното правно съдържание на поддържаното от страната основание се налага извод, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 предл.3-то ГПК. Това основание, в случая, страната само е маркирала, без да изложи каквито и да било доводи по него. Или с това изложение, касаторът не обосновава извод за наличие предпоставки по чл.280, ал.2 пр. 3-то ГПК. Следователно, с оглед така депозираното изложение на касационните основания не следва да бъде допуснато касационно обжалване на акта на въззивния съд. При този изход на спора на ответника по касация следва да бъдат присъдени надлежно поисканите на основание чл.78, ал.8 ГПК разноски в размер на 300лв. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение