Определение № 60087 от 09.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1861/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на В. М. Г., чрез процесуалния представител адвокат А. М., срещу определение № 260230/22.03.2021 г., постановено по ч. гр. д. № 106/2021 г. на Софийски окръжен съд. Поддържат се оплаквания, че определението е неправилно и незаконосъобразно, поради което същото следва да бъде отменено. В изпълнение на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към частната касационна жалба е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, като се поддържат тези по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Твърди се противоречие с практиката на ВКС по въпросите: 1/ Следва ли съдът да прекрати производството по делото, когато данъчната оценка на недвижим имот е представена от съответната данъчна служба след изтичане на определения за това срок; 2/ Какъв е разумният срок за снабдяване с кадастрална карта, данъчна оценка, внасяне на държавна такса и вписване на искова молба, когато изпълнението на дадените указания зависи от действието на трета неучастваща по делото страна. Не се сочи практика на ВКС. При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, II г. о. констатира следното: С въззивното определение е оставена без уважение частната жалба на В. М. Г. срещу определение № 260133/12.01.2021 г. по гр. д. № 1531/2020 г. на Районен съд - Ботевград, с което е върната подадената от него искова молба с вх. № 266203/05.11.2020 г. и е прекратено производството по делото. Въззивният съд е приел, че законосъобразно е върната исковата молба, тъй като ищецът не е изпълнил в срок дадените му указания за представяне на данъчна оценка на процесния имот и внасяне на държавна такса, независимо че е уважена молбата му за продължаване на срока по реда на чл.63, ал.1 ГПК. При произнасянето по молба за продължаване на срок не се дължи изпращане на съобщение до страната за резултата от произнасянето. В случая ищецът е имал възможност да поиска ново продължаване на срока за представяне на данъчна оценка на имота, но такова искане не е направено. Частната касационна жалба е допустима, тъй като същата е подадена от легитимирана страна и е насочена против съдебен акт, с който се потвърждава определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото. Върховният касационен съд, състав на II г. о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на определението, поради липса на сочените основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Съгласно ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, допускането на касационно обжалване предпоставя с въззивното решение /определение/ да е разрешен правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в т. 1 - т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Материалноправният или процесуалноправен въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение /определение/, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият от касатора правен въпрос като общо основание за допускане до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните частни жалби. Не са налице предпоставките на чл.280,ал.1,т.1 ГПК. Така поставените въпроси са неотносими от една страна, а от друга не се сочи и практика на ВКС, на която приетото по тях в обжалваното определение да противоречи. Съгласно трайно установената съдебна практика, съдът не е задължен да продължава служебно срока за отстраняване на нередовностите на исковата молба, тъй като по аргумент от чл. 63 ГПК за това е необходимо изрично искане на заинтересованата страна, и то при наличие на уважителни причини. Въззивният съд е приел, че ищецът е имал възможност да поиска ново продължаване на срока за представяне на данъчна оценка на имота, но не е направил такова искане. Дадените от първоинстанционния съд указания не са били изпълнени в продължения по реда на чл.63,ал.1 ГПК срок. Въпросът относно продължителността на разумния срок за снабдяване и представяне по делото на документи, в изпълнение на дадени от съда указания,също не осъществява общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като не е разгледан от въззивния съд. Предвид изложеното, в случая не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на II г. о.