Определение № 207 от 23.09.2013 г. на ВКС по т. д. № 2912/2013 г.
ВКСII търговско отделение23.09.2013 г.докладчик Бонка Йонкова
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на В. П. Паров от [населено място] срещу решение № 137 от 11.04.2013 г., постановено по гр. д. № 93/2013 г. на Окръжен съд – Смолян. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на Търговска колегия при ВКС в едноседмичен срок от връчването. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. П. Паров от [населено място] срещу решение № 137 от 11.04.2013 г., постановено по гр. д. № 93/2013 г. на Окръжен съд – Смолян. С посоченото решение е потвърдено решение № 30 от 17.02.2013 г. по гр. д. № 1179/2012 г. на Районен съд – Смолян, с което е отхвърлен предявеният от В. П. Паров против И. Р. Д. установителен иск с правно основание чл.422 ГПК за съществуване на парично вземане за сумата 6 522 лв. по запис на заповед, издаден на 28.05.2010 г., за което е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК в производството по ч. гр. д. № 649/2012 г. на Районен съд – Смолян. В жалбата се излагат касационни доводи по чл.281, т.3 ГПК за неправилност на въззивното решение и се прави искане за неговата отмяна. Допускането на касационно обжалване се поддържа на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Ответницата по касация И. Р. Д. от [населено място] изразява становище за недопускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по съображения в писмен отговор, депозиран в срока по чл.287 ГПК. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба, констатира следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК, но е процесуално недопустима, тъй като е насочена срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт. С изменението на чл.280, ал.2 ГПК, обн. в ДВ бр.100/21.12.2010 г., са изключени от касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. - за граждански дела, и до 10 000 лв. - за търговски дела. С обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по предявен установителен иск с правно основание чл.422 ГПК за съществуване на парично вземане в размер на 6 522 лв., произтичащо от запис на заповед. Записът на заповед е абсолютна търговска сделка по чл.1, ал.1, т.8 ТЗ, което придава търговски характер на делото. Цената на иска - 6 522 лв., е под предвидения в чл.280, ал.2 ГПК минимален праг за достъп до касационно обжалване по търговски дела - 10 000 лв., с оглед на което въззивното решение не подлежи на касационно обжалване. Произтичащата от чл.280, ал.2 ГПК необжалваемост на решението обуславя недопустимост на касационната жалба, която следва да бъде оставена без разглеждане. Мотивиран от горното и на основание чл.280, ал.2 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение,