Определение № 4640 от 30.09.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2240/2026 г.

Производство по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищеца по делото В. С. А., подадена чрез процесуалния му пълномощник адв. К. Г. срещу решение № 343/19.01.2026 г., постановено по възз. гр. дело № 11198/2024 г. на Софийския градски съд (СГС). С обжалваното въззивно решение, като е потвърдено в обжалваната част първоинстанционното решение № 20116631/22.02.2024 г. по гр. дело № 46939/2019 г. на Софийския районен съд (СРС), са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу „Т. компания“ ЕООД осъдителни искове за заплащане на сумата 10 000 лв., претендирана като договорен бонус по чл. 1, ал. 4 от споразумение от 09.05.2019 г., както и на сумата 18 000 лв., претендирана като неустойка по чл. 5, ал. 1 от същото споразумение между страните, ведно със законните лихви върху тези суми от 12.08.2019 г. до окончателното изплащане; в тежест на касатора са възложени разноски по делото. Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок от процесуално легитимирана за това страна срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. В жалбата се поддържат оплаквания и доводи за неправилност на същото, поради нарушение на процесуалния и материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Насрещната страна – ответното „Т. компания“ ЕООД не е подало отговор на касационната жалба. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на жалбоподателя, също чрез адв. Г., като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са формулирани следните процесуалноправни въпроси: 1) следва ли въззивният съд да събере и обсъди доказателства, които са поискани от ищеца още в първоинстанционното производство, но не са били допуснати поради процесуално нарушение, когато такъв довод е наведен във въззивната жалба с изрично позоваване на чл. 266, ал. 3 от ГПК и пред въззивния съд отново е направено същото доказателствено искане, каквото е направено пред първоинстанционния съд; 2) може ли въззивният съд да обоснове своите изводи само на избрани от него доказателства и доказателствени средства, без да обсъди другите и изложи съображения, защо ги отхвърля като недостоверни; 3) длъжен ли е въззивният съд в случай, че изключва доказателства, представени от страната, да изложи мотиви, защо счита, че същите са неотносими към предмета на спора; и 4) длъжен ли е въззивният съд, по направено във въззивната жалба доказателствено искане по чл. 266, ал. 3 от ГПК, да обоснове, защо счита за неотносими към спора доказателствените искания, които не са преклудирани и отговарят на изискванията на чл. 266, ал. 3 от ГПК. Жалбоподателят навежда допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като поддържа, че по тези въпроси въззивният съд се произнесъл в противоречие с решение № 750/15.12.2025 г. по гр. д. № 2368/2025 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение № 376/25.06.2025 г. по гр. д. № 891/2023 г. на ІІ-ро гр. отд. на ВКС, решение № 77/17.03.2015 г. по гр. д. № 2040/2014 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 228/01.10.2014 г. по гр. д. № 1060/2014 г. на І-во гр. отд. на ВКС, решение № 72/09.07.2012 г. по търг. д. № 398/2011 г. на ІІ-ро търг. отд. на ВКС, решение № 174/12.01.2011 г. по търг. д. № 36/2010 г. на І-во търг. отд. на ВКС и т. 2 от тълкувателно решение (ТР) № 1/2013 от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС. За да постанови обжалваното въззивно решение, СГС, след като е обсъдил доказателствата по делото и като е тълкувал действителната воля на страните по правилата на чл. 20 от ЗЗД, е приел, че сключеното между тях процесно споразумение от 09.05.2019 г. има предварителен, организационен, подготвителен характер и предшества сключването на трудов договор. Също като е тълкувал съобразно чл. 20 от ЗЗД спорната между страните клауза на чл. 1, ал. 4 от споразумението във връзка с чл. 1, ал. 2 и с цялостното съдържание на споразумението, както и с оглед целта на същото да уреди отношенията между страните преди възникването на трудовото правоотношение, въззивният съд е приел, че процесният бонус се дължи при сключване на 15.07.2019 г. на трудов договор, уреждащ правоотношението на ищеца като служител „маркетинг мениджър“ при ответното дружество. Съдът е изложил и съображения, че така постигнатата между страните уговорка има гратификационен и стимулиращ характер за ищеца, който при явяване при ответника за сключване на трудов договор по-рано от уговорения краен срок – 01.10.2019 г., ще получи еднократен бонус към трудовото си възнаграждение. С оглед това и предвид безспорното във въззивното производство обстоятелство, че между страните не е сключен трудов договор, СГС е достигнал до извода, че за ищеца не е възникнало спорното право да получи този еднократен гратификационен бонус по чл. 1, ал. 4 от споразумението. Отделно от този си решаващ извод за отхвърлянето на първия иск за заплащане на процесния бонус в размер 10 000 лв., въззивният съд е достигнал и до алтернативен извод, а именно, – че дори и да се възприеме тезата на жалбоподателя-ищец, че чл. 1, ал. 4 от споразумението следва да се тълкува като фактическо започване на 15.07.2019 г. на изпълнение на задълженията му от негова страна, то отново не е настъпило основанието за заплащане на бонуса, тъй като от съвкупната преценка на доказателствата по делото не е установено твърдението му той да е започнал да работи и да е осъществявал трудова дейност в периода 15.07.2019 г. - 19.07.2019 г. По иска за заплащане на процесната неустойка в размер 18 000 лв., въззивният съд е установил, че съгласно чл. 5, ал. 1 от процесното споразумение, същата се дължи от неизправната на изправната страна, в случай, че страните не подпишат трудов договор съгласно уговорените условия и краен срок – до 01.10.2019 г. Установил е също, че между страните е безспорно обстоятелството (твърдяно от ответника и признато от касатора-ищец), че на 13.09.2019 г. управителят на ответното дружество е изпратил на ищеца електронно съобщение, с което е отправено предложение за сключване на трудов договор, който е приложен към съобщението задено с длъжностна характеристика и списък на необходимите документи за постъпване на работа. Предвид така отправеното предложение преди изтичането на уговорения краен срок за сключване на трудов договор, СГС е достигнал до решаващия си извод, че ответникът е изпълнил задълженията си и е изправна страна по правоотношението, поради което не дължи заплащане на процесната неустойка и искът по чл. 92, ал. 1 от ЗЗД също е неоснователен. В тази връзка въззивният съд е намерил за неотносими, изтъкваните от страна на ищеца обстоятелства, че предложението е направено след и в резултат на завеждането на делото и на извършената проверка при ответника от Инспекцията по труда, инициирана от ищеца, като СГС е приел, че независимо от мотивите за отправянето на предложението, същото поражда своите правни последици и обвързва предложителя съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗЗД, като само волята на ищеца да не приеме предложението е довела до несключването на трудов договор. По наведените от страна на жалбоподателя основания за допускане на касационното обжалване съдът намира следното: Поставените в изложението към касационната жалба процесуалноправни въпроси са по тълкуването и приложението на чл. 266, ал. 3 от ГПК (първия и четвъртия въпрос) и на чл. 12, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 от ГПК (втория и третия въпрос). Въпросите относно чл. 266, ал. 3 от ГПК касаторът свързва с касационните си оплаквания, че въззивният съд допуснал процесуално нарушение, като оставил без уважение доказателствените му искания за установяване и изясняване на твърдяното от него обстоятелство, че той изпълнявал реално служебни трудови дейности при ответното дружество в периода 15.07.2019 г. - 19.07.2019 г. Останалите два въпроса (втория и третия) жалбоподателят свързва с оплакванията си, че СГС допуснал процесуално нарушение и необоснованост на изводите си, като не обсъдил събраните по делото доказателства, с които се установявало същото обстоятелство, – че той започнал работа и работил при ответника в периода 15.07.2019 г. - 19.07.2019 г., както и обстоятелствата, че той бил годен да изпълнява работата, за която е следвало да сключи трудов договор, и че ответникът по своя вина не му предложил сключване на трудов договор преди подаването на исковата молба по делото. Тези обстоятелства, респ. поставените във връзка с тях процесуалноправни въпроси, обаче са без никакво значение и не са обуславящи решаващите правни изводи и съображения на въззивния съд за отхвърлянето и на двата иска на касатора, а именно: че процесният бонус в размер 10 000 лв. се дължи при сключване на 15.07.2019 г. на трудов договор между страните, а между тях е безспорно, че такъв не е сключен, поради което за ищеца не е възникнало право да получи бонуса; както и че с отправеното предложение за сключване на трудов договор преди изтичането на уговорения краен срок за това ответникът е изпълнил задълженията си и е изправна страна, поради което не дължи заплащане и на процесната неустойка в размер 18 000 лв. Относно тези решаващи изводи и свързаните с тях фактически констатации на СГС, които са достатъчни за отхвърлянето на исковете, касаторът не е поставил материалноправни или процесуалноправни въпроси, а обстоятелството, че поставените от него въпроси са от значение (единствено) за допълнително изложените алтернативни съображения и изводи на въззивния съд за отхвърлянето на иска за заплащане на процесния бонус, не може да обуслови допускане на касационното обжалване на тази част от въззивното решение, тъй като същото не би могло да доведе до промяна на решаващите мотиви на СГС и на постановения въз основа на тях краен резултат по делото (в този смисъл са и разясненията, дадени с т. 1 от тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС). В заключение – касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, тъй като не са налице наведените от страна на жалбоподателя основания за това по чл. 280, ал. 1 от ГПК. Съдът намира, че не е налице и хипотеза по чл. 280, ал. 2 от ГПК – за служебно допускане на касационното обжалване. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение