Определение № 577 от 21.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 490/2015 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Р. А. Д. от [населено място] ,чрез адв. Т. Е. срещу решение № 160/22.10.2014год. на Апелативен съд [населено място], постановено по гр.д. №406/2014 г., с което след като е отменено решението по гр.д. №3095/2013 г. на Окръжен съд [населено място], е постановено ново решение, с което Р. А. Д. е осъден да заплати на Д. И. Д. на осн. чл. 93,ал.2 сумата от 35 880 лв., представляваща левовата равностойност на двойния размер на заплатения от него задатък, ведно със законната лихва, както и сумата 1750 лв., представляваща лихва за забава върху главницата, считано от 22.10.2012 г. до датата на предявяване на иска – 07.10.2013 г. и разноски за двете инстанции в размер на 5 031,23 лв. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново такова, с което предявените искове да бъдат отхвърлени. С касационната жалба е представено изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК. Ответникът по касационната жалба Д. И. Д. от [населено място],чрез адв. Я. С. оспорва наличието на предпоставките, с които законът свързва достъпът до касационно обжалване в писмен отговор по делото. Изразява становище, че посочените от касатора правни въпроси не са били предмет на разглеждане във въззивното решение. Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. С оглед правомощията по чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о., приема следното: За да се допусне въззивното решение до касационно обжалване, касаторът следва да е формулирал правен въпрос, който да е бил предмет на разглеждане във въззивното решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на спора / ТР №1/19.02.2010 г., постановено по ТД №1/2009 на ОСГТК на ВКС/. По отношение на този въпрос следва да е изпълнено едно от допълнителните основания / критерии/ за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1 ГПК. На така посочената характеристика в случая отговаря следния посочен и уточнен от съда правен въпрос :”Има ли право страна по предварителния договор, която се счита за изправна, да прекрати същия чрез разваляне без да е спазена процедурата по чл.87,ал.1 ЗЗД и при липса на основания по чл.87,ал.2 ЗЗД?”Касаторът счита, че по този въпрос, са изпълнени допълнителните основания по чл. 280,ал.1,т.2 и 3 ГПК. Практиката по този въпрос обаче е уеднаквена по задължителен начин с решения по чл. 290 ГПК. С оглед на това, касационното обжалване по въпроса следва да се допусне на осн. чл. 280,ал.1,т.1 ГПК, доколкото с обжалваното решение същият е разрешен в противоречие с неговото разрешаване в Р №186/15.07.2014 г. на ВКС, ІІІ г.о. по гр.д. 6836/2013 г. и Р№ 75/01.07.2014 г. по т.д. №3723/2013 на ВКС, ІІ т.о. С оглед на изложеното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.