Определение № 580 от 13.07.2016 г. на ВКС по т. д. № 2733/2015 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на [фирма], гр. В. против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 790 от 20.04.2015 г., по в.т.д.№ 4901/2014 г., с което след отмяна на първоинстанционното решение на Видинския окръжен съд от 31.10. 2014 г., по т.д.№ 291/2013 г. по реда на чл.271 ГПК е отхвърлен предявения от касатора срещу [фирма], [населено място] - клон В. иск по чл. 57, ал.1 З., в частта за сумата 57 453.60 лв., представляваща стойност на изпълнени от доставчика на платежни услуги плащания от разплащателната сметка на ищцовото търговско дружество, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 22. 08.2012 г. до окончателното и изплащане. С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила, касационни основания по чл.281, т.3 ГПК. Основно касаторът възразява срещу законосъобразността на извода на въззивния съд за приложимост на презумпцията по чл.301 ТЗ, поради необорването и в процеса, съобразно въведената доказателствена тежест. Счита, че доколко нито в отговора на исковата молба, нито в първото по делото съдебно заседания ответникът се е позовал на същата, липсва основание за приложението и, с оглед наведения във въззивното производство довод в тази насока, предвид прекратителния срок по чл.131 ,ал.1 ГПК и настъпилата от изтичането му преклузия по от чл.133 ГПК. Наведени са още и съображения за липса на твърдяно от въззивника процесуално нарушение от страна на първоинстанционния съд, което би обусловило правна възможност за надлежно заявяване във въззивното производство на нови обстоятелства и доводи, каквото е и позоваването на чл.301 ТЗ. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на делото въпроси на процесуалното и материално право: 1. ”Може ли жалбоподателят след изтичане на срока по чл.131 ГПК за първи път във въззивната си жалба да прави възражения по съществото на спора, без „непредвидени обстоятелства” и без да се мотивира за пропуска си – „с особени непредвидени обстоятелства”, или с нарушаване на процесуалните правила от първата инстанция?”; 2. „Дължи ли произнасяне въззивния съд по същество и отмяна на първоинстанционното решение по възражение на жалбоподателя, направено за първи път във въззивната жалба и след като жалбоподателят не се мотивира за пропуска на срока по чл.131 ГПК, поради „ особени непредвидени обстоятелства”?” и 3. ” Приложим ли е чл.301ТЗ по отношение на ползувателя на платежна услуга по договор за разплащателна сметка в търговска банка?” Като израз на визираното противоречие по първите два въпроса е цитирана и приложена задължителна практика на ВКС, формирана по реда на чл.290 и сл. ГПК. Ответната по касационната жалба страна в срока по чл.287, ал.1 ГПК е възразила по допускане на касационното обжалване, позовавайки се на отсъствие на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК.Алтернативно е изразил и несъгласие с въведените касационни основания. Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира: Касационната жалба, отговаряща на формалните изисквания на процесуалния закон за редовността и, е подадена в преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на касационен контрол, по критерия на чл.280,ал.2 ГПК, въззивен съдебен акт и е процесуално допустима. За да постанови обжалваното решение въззивната инстанция е приела за безспорно, че на 20.08.212 г. между страните са сключени два договора - рамков за платежни услуги и за разкриване на разплащателна сметка, като при сключването им ищцовото търговско дружество не е било надлежно представлявано, поради липса на представителна власт за лицето, действало от негово името и за негова сметка – П.Капитански/ бивш управител/. Поради това и извършените по нареждане на последния на 22.08.2012 г. 17 бр. разплащания на суми, възлизащи в общ размер на 57 445.30 лв. от сметката на ищцовото търговско дружество се явяват неразрешени платежни операции по см. на чл.51 З., за които следва да бъде ангажирана отговорността на ответната Банка – неизпълнила както задълженията си, произтичащи от договора, така и тези, вменени и от законодателя - чл.3 и чл.4 от З. и чл.5 от Наредба № 3/16.07.2009 г., във вр.с чл.302 ТЗ. Независимо от безспорността на така установените факти, въззивната инстанция, позовавайки се на показанията на допуснатата и разпитана пред В. свидетелка - счетоводител на ищцовото търговско дружество, на молбата на управителя му към релевантния за спора момент, отправена до ответника на 30.11.2012 г. и на заключението на изслушаната съдебно счетоводна експертиза, които подробно е обсъдила е изградила правен извод, че в случая намира приложение въведената от законодателя презумпция по чл.301 ТЗ, останала необорена в процеса, предвид датата на узнаване от страна на търговеца за откритата на негово име разплащателна сметка - 22.08.2012 г. и осчетоводите в счетоводството му на фактури за осъществените от П. Капитански плащания и отсъствие на предприето надлежно противопоставяне на извършените от Банката действия. Съобразени решаващите мотиви на въззивния съд позволяват да се приеме, че третият от поставените от касатора правни въпроси обосновава общото основание по чл.280, ал.1 ГПК - се включва се в предмета на делото и е обусловил решаващите правни изводи в обжалвания съдебен акт – арг. от т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. С оглед специфичността на осъществените без представителна власт правни действия и отсъствие на съдебна практика във вр. с конкретния поставен въпрос, основателно по отношение на същия е и поддържаното селективно основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, поради което искането за допускане на касационно обжалване е основателно. На касатора следва да бъде указано да внесе по сметка на ВКС допълнителна държавна такса за касационното производство, на осн. чл.18, ал.2,т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Мотивиран от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС