Определение № 1221 от 23.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 90/2023 г.

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от В. А. И., Д. А. С., Л. А. С., Н. А. А. и Т. А. С., всички ато наследници на А. С. А., чрез процесуалния представител адвокат М. против въззивно решение № 383 от 25.07.2022г. по в.гр.д. № 211/2022г. на Апелативен съд П., в частта с която е отменено решение № 260145 от 19.11.2021г. по т.д.№ 59/2020г. на Окръжен съд Пазарзжик в частта, с която ЗАД“Армеец“АД е осъдено да им заплати сумата за разликата от 25 000лв., обезщетение за причинени им неимуществени вреди от смъртта на техния наследодател Г. А. С. като пешеходец, в резултат на ПТП, настъпило на 23.01.2020г., на път ІІ-37, при км.142+800м., посока [населено място] за [населено място], с л.а.марка „Рено“, водел „М. С.“, с рег. [рег.номер на МПС], с водач С. И. К., ведно със законната лихва от 18.02.2020г. и присъдени разноски и вместо това е постановено друго, с което е отхвърлен иска за посочената сума. В останалата част първоинстанционния акт е потвърден и присъдени разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение. При преценката си за допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира следното: Преди постановяване на акта си въззивният съд е приел за установено следното: Произшествието е станало около 20.45ч., било е тъмно, в ясно време, без ограничения на метеорологичната видимост. Ударът между лекият автомобил и пешеходеа е настъпил около 0.5м.-1м.навътре в пътното платно, като към този момент пошеходецът е бил полуобърнат към автомобила косо, под ъгъл от около 10 до 30градуса. Ударът е бил челен, като зоната на първоначалния контакт на автомобила е с десния крак на пешеходеца, по линията на предния заоблен край на бронята, десния мигач и челния ръб на калника. Скоростта на автомобила преди удара е била 70-80км/ч. При тази скорост опасната зона е 65-78.5м.у а при конкретните пътни условия, тъмното облекло и местоположението на пешеходеца на пътя, водачът е могъл да го възприеме от около 58м., т.е. водачът не е могъл да продотврати удара. Теоретично, това е било възможно, ако водачът се е движел със скорост под 50 км/ч. При тези безспорни факти, изводът на въззивният съд е, че поведението на водача не може да се определи като виновно, пред вид произтичащите от нормата на чл.20,ал.2 ЗдвП за него задължения. Този извод съдът е мотивирал с факта, че водачът се е движил със скорост, която е била в рамките на разрешената за този път и тя е била съобразена с конкретната пътна обстановка, защото конкретните условия на пътя, който е двулентов, двупосочен, междеградски път, с асфалтово покритие в добро състояние и хоризонтална маркировка, с широки около метър затревени банкети отстрани, без ограничения на скоростта, с добра видимост, при ясно време, с включени къси светлини, за него не е имало предпоставка, поради която той да следва да ограничаване на скоростта с 10-20км./чпод разрешената /т.е.под 50км/ч/. От друга страна, вижението на пешеходци по процесния извънградски път не е било изрично забранено, но в случая пострадалият е бил облечен изцяло в тъмни дрехи /черно яке и сини дънки/, движел се е на неосветен междуградски път и в нарушение на чл.5, ал.1, т.1, чл.108, ал.1 изр.2 и на забраната по чл.114, т.1 ЗДвП при наличие на широк и безпрепятствен банкет е навлязъл на около метър в пътното платно, в момент в който – поради приближаващото се моторно превозно средство – това не е било безопасно за него и когато за водачът не е било възможно да предприеме спасителна маневра и да предотврати произшествието. Въззивният съд изцяло е отхвърлил иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, приемаки, че водачът не следва да носи отговорност за случилото се. При тези факти, в изложението към касационната си жалба, касаторът се позовава на основанието по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, поставяйки множество въпроси, които счита че са разрешени от въззивният съд в противоречие с цитираната от него практика, а именно: 1 .При преценка на критериите за определяне на скоростта на движение като технически съобразена, по смисъла на чл.20, ал.2 ЗДвП, длъжен ли е съдът да обсъди и да вземе пред вид всички затруднения и препятствия в движението, произтичащи от пътните условия и ситуации, знаците, маркировката, психофизическото състояние на водача, включително управлението на МПС с включени къси светлини, в тъмната част от денонощието, без наличие на допълнително осветление, интензивността на движението, близостта до населено място, както и всички други отрицателно действащи фактори?, 2. Необходимо ли е преценката дали има виновно поведение на водача и нарушаване на разпоредбите на чл.20, ал.2 ЗДвП, да се изследва конкретната пътна обстановка, мястото на удара и поведението на пешеходеца с оглед възможността обективно и субективно да се възприеме дадено препятствие като опасност за движението?, 3. При преценката дали водачът е управлявал със съобразена скорост, при движение в тъмната част от денонощието, длъжен ли е съдът в мотивите на решението да обсъди и съпостави дължината на осветеност на фаровете, респ. конкрнетните условия на видимост /разстоянието на видимост/ с дължината на опасната зона за спиране на лекия автомобил и да определи дали е налице съответствие между тези фактори?, 4. Несъответствието между разстоянието на видимост и опасната зона за спиране при конкретната скорост, представлява ли основание да се приеме, че скоростта на управление е несъобразена?, 5. Движението на къси светлини, в нощно време, представлява ли основание за избор на по-ниска скорост, която да е съобразена с дължината на осветеност на фаровете?, 6. При определяне на опасността като непредвима, по смисъла на чл.20, ал.2 ЗДвП, длъжен ли е съдът да вземе пред вид всички условия на конкретната пътна обстановка и поведението на пострадалия и да даде обоснован отговор дали водачът на моторното превозно средство е бил длъжен да очаква възникване на опасност на пътя?, 7. Пешеходец, придвижващ се по извънградски път, който е в близост до населени места и за който път няма изрична забрана за придвижване на пешеходци, представлява ли предвидима опасност за водачите на МПС, движещи се по този път?, 8. Следва ли в решението си въззивният съд да обсъди всички въведени с въззивната жалба възражения и доводи на страните и дължи ли обоснован отговор на същите?, 9. Длъжен ли е въззивният съд, след като определи предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване относно механизма на ПТП, да обсъди всички доказателства по делото, доводите и възраженията на страните, както и всички правно релевантни факти, от които произтича спорното право, като изведе свои самостоятелни фактически констатации и правни изводи?, 10. Длъжен ли е, с цел изясняване на релевантните за правния спор факти, съдът да допусне поискана с въззивната жалба повторна експертиза, когато изслушаната пред първоинстанционния съд е била надлежно оспорена и когато същата е необоснована и не дава точен отговор на поставените задачи?, 11. Длъжен ли е съдът да извърши цялостна оценка на заключението на автотехническата експертиза, заедно с другите доказателства по делото, релевантнти към механизма на произшествието ?, 12. Допустимо ли е липсата на вина и правомерност в поведението на причинителя на произшествието да бъде преценявана единствено на база на оспорена автотехническата експертиза, а не в съвкупност със събраните по делото доказателства? и 13. Следва ли съдът в мотивите на постановеното решение да обсъди поотделно и в съвкупност всички събрани по делото доказателства, относими към релевантните за спора факти и да изложи мотиви защо кредитира едни доказателства, а отхвърля други? Позовава се на противоречие на въззивния акт с ТР №28 от 28.11.1984г. по н.д.№ 10/84г.на ОСНК и решения, постановени по реда на чл.290 ГПК, които прилага. Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от ЗАД „Армеец“АД, представлявано от изпълнителните директори И. и В., чрез процесуалния представител юрисконсулт С., с който оспорва както допустимостта на жалбата, поради липса на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК и нейната основателност. Претендира разноски за юрисконсулско възнаграждение в размер на 450лв. Настоящият съдебен състав намира, че въззивният акт следва да се допусне до касационно обжалване, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, по въпроси с №№ 1-7, които доколкото са свързани с решаващите мотиви на въззивния съд, са от значание за изхода на спора и е възможно да са разрешени в противоречие с приетото в т.1,2 и 5 от ТР №28 от 28.11.1984г. по н.д.№ 10/84г.на ОСНК, съгласно които: „Водачът на МПС е длъжен да съобрази скоростта на движение не само с примерно посочените в чл.20, ал.2 ЗДвП фактори, но и с всички други затруднения и препятствия в движението, произтичащи от пътните условия и ситуации, знаците, маркировката, психофизечското състояние на водача и всички други отрицателно действащи фактори“/т.1/, „Въпреки различието в терминологията на ЗДвП, ППЗДвП относно скоростта – „намалена“, „бавна“, „безопастна“ и пр., налице е само една „съобразена скорост“ с посочените в чл.20, ал.2 ЗДвП фактори /т.2/ и за да е налице „случайно деяние“ следва водачът, освен да е изпълнил предписанията на правилата за движение досежно скоростта, още и да не е могъл и да не е бил длъжен да предвиди и да предотврати настъпването на общественоопасните последици /т.5/. По отношение на касаторите - с определение № 260044 от 23.02.2022г. на ОС Пазарджик – вече е констатирано наличие на предпоставките по чл.83, ал.2 ГПК /същите са освободени от внасяне на държавна такса/, поради което делото следва да се докладва за насрочване. Мотивиран от изложеното, състав на Трето гражданско отделение