Определение № 349 от 29.01.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2408/2024 г.

Производството е по чл. 288 във вр. с чл. 280 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от П. А. Р. и Т. А. Р., против решение № 37 от 11.03.2024 г. по гр. дело № 550/2023 г. на Ловешки окръжен съд, в частите, с които първоинстанционното решение на Ловешки районен съд, допълнено с решение по чл. 250 ГПК, е: 1) обезсилено по предявен от тях против Д. М. Д. и М. Ц. Д. иск за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване, че последните не притежават 1/2 ид. част от 1266 кв.м от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място] и по искания по чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна на констативен нотариален акт за собственост № 200 от 2019 г. и за отхвърляне с допълнително решение № 260008 от 28.09.2023 г. на искане за отмяна/изменение на нотариален акт № 200 от 2019 г. относно съдържащо се в него описание за придобиване на собственост върху двуетажна еднофамилна жилищна сграда в същия имот, и 2) потвърдено по иск по чл. 109 ЗС за премахване на втори жилищен етаж от двуетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор № **** по КККР на [населено място]. Решението на въззивния съд не се обжалва в частта за потвърждаване на първоинстанционното решение по иска по чл. 54, ал. 2 ЗКИР за признаване на принадлежността им въз основа на наследяване и давностно владение на 1/2 ид. част от право на собственост върху поземлен имот с площ от 429 кв.м, представляващ реална част от поземлен имот с идентификатор *** с обща площ от 1266 кв.м, с допусната за него грешка и непълнота в кадастралната карта на [населено място], поради неотразяването му като имот от отменения кадастрален план на [населено място], нанесен в последния като поземлен имот с пл. № *, и попадащ в УПИ * на кв. 510 по плана на [населено място], отреден за озеленяване, който имот е обозначен по скици към приложения № 1 и 3 на експертно заключение, неразделна част от решението. В тази част въззивното решение по арг. от чл. 296, т. 2 ГПК е влязло в сила. Касаторите поддържат, че въззивното решение в обжалваните му части е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Аргументират касационните основания с неправилно изведени от въззивния съд изводи за липса на правен интерес от отрицателния установителен иск при констативен нотариален акт на другата страна за легитимирането им пред трети лица като собственици на съответната идеална част за целия имот, водещ до невъзможност за отразяване на непълнотата в кадастралната карта в него на съсобствения им имот, поради неосигуряване на пълния обем от търсената защита с този иск, и за отсъствието на въздействие от изграждане на втори етаж при необоснованост на експертното заключение. Искат отмяна на решението. Претендират разноски. Обосновават искане за допускане на въззивното решение до касационно обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, с недопустимост и очевидна неправилност на решението на основание чл. 280, ал. 2 ГПК и със специалната предпоставка, регламентирана в чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като поставят следните правни въпроси: 1. Имат ли правен интерес съсобственици от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост при условие, че страните по такъв иск не оспорват квотите си в съсобствеността на реално съществуващ имот, който не е отразен в кадастралната карта, а представлява част от имот с други граници и по-голяма квадратура, за който ответниците са се снабдили с нотариален акт по реда на обстоятелствената проверка за право на собственост по давностно владение върху 1/2 ид. част от имота въз основа на допусната в кадастралната карта грешка, който имот е включен с други имоти по регулационния план в урегулиран поземлен имот; 2. В този случай възможно ли е без да се отмени така издаденият констативен нотариален акт (КНА) за имот, различен от този на съсобствениците, да се защитят правата на ищците - съсобственици, единствено и само с иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР, без да се промени записването в кадастралния регистър, доколкото въз основа на издадения неверен констативен нотариален акт ответниците са вписани като съсобственици с 1/2 ид. част върху имота по сгрешената кадастралната карта и след поправката й те ще продължат да фигурират в кадастралния регистър като такива на оставащата част от отразения в сега действащата КК имот с неверни граници - т.е. налице ли е преюдициалност на предявения ОУИ спрямо иска по чл. 54, ал. 2 ЗКИР; 3. Има ли определящо значение за правния интерес при тази конкретна хипотеза на снабдяване с нотариален акт по реда на обстоятелствената проверка от съсобственик за имот по сгрешена КК фактът, че в хода на процеса ответниците - съсобственици, не оспорват квотата на ищците в съсобствеността върху имота, който не е отразен в КК. Излагат, че тези въпроси са решени от въззивния съд в противоречие с ТР № 8 от 27.11.2013 г. по тълк. дело № 8/2012 г. на ОСГК на ВКС, ТР № 8 от 23.02.2016 г. по тълк. дело № 8/2014 г. на ОСГК на ВКС, ТР № 3 от 25.10.2022 г. по тълк. дело № 3/2021 г. на ОСГК на ВКС и практиката по чл. 290 ГПК на ВКС – решение № 130 от 04.01.2021 г. по гр. дело № 746/2020 г. на ВКС, I г.о., решение № 213 от 3.10.2014 г. по гр. дело № 2881/2014 г. на ВКС, I г.о., решение № 162 от 9.07.2012 г. по гр. дело № 1260/2011 г. на ВКС, II г.о., решение № 59 от 17.07.2019 г. по гр. дело № 2214/2018 г на ВКС, I г.о., решение № 68 от 24.07.2018 г. по гр. дело № 2767/2017 г. на ВКС, II г.о., и решение № 60/20.02.2012 г. по гр. дело № 1213/2010г. на ВКС, I г.о.; 4. Може ли съдът да игнорира изцяло заключение на вещото лице и сам да се произнесе по въпроси, относно които не притежава нужните специални знания; 5. При установена причинно-следствена връзка чрез специални знания на вещо лице - геолог между действия на ответниците - т.е. човешка дейност, изразяваща се в незаконно извършено надстрояване, и увреждане на жилището на ищците, може ли съдът да приеме в противоречие с формалната и правната логика, че не субективни, а обективни фактори са причина за увреждането, без наличие на други доказателства за това, или какво е значението на експертното заключение в гражданския процес, още повече когато се касае до строго специфични знания - като тези на геолог в случая, а не например до изчисления, които може да направи съдът със знанията, с които разполага; 6. Длъжен ли е съдът да извърши цялостната преценка на доказателствения материал - поотделно и в съвкупност, като приложи и последиците на тежестта на доказване в гражданския процес. Тези въпроси посочват, че са решени в обжалваната част от решението в противоречие с т. 19 от ТР № 1/2001 г. на ВКС, решение № 125 от 29.05.2012 г. по гр. дело № 534/2011 г., на ВКС, IV г.о., решение № 310 от 31.12.2019 г. по гр. дело № 1166/2019 г. на ВКС, IV г.о., решение № 27 от 2.02.2015 г. по гр. дело № 4265/2014 г. на ВКС, IV г. о., решение № 194 от 18.06.2013 г. по гр. дело № 1100/2012 г. на ВКС, IV г. о., и решение № 217 от 9.06.2011 г. по гр. дело № 761/2010 г. на ВКС, IV г. о.; 7. При извършен незаконен строеж в съсобствена сграда без съгласието на съсобственика и без наличие на учредено ограничено вещно право или друго бреме, което да задължава съсобственика да търпи различни по характер въздействия върху сградата - в случая извършено незаконно надстрояване, следва ли да се приеме, че предявеният иск по чл. 109 ЗС е основателен, тъй като за съсобственика се създават пречки по-големи от обикновените при упражняване на правото му на съсобственост върху сградата, и 8. Създават ли се пречки по-големи от обикновените за съсобственик в сграда, ако друг съсобственик извърши незаконно надстрояване в същата сграда, което утежнява конструкцията и предизвиква срутищни и свлачищни процеси под основите й. Посочва, че въззивният съд е дал отговор на тези въпроси в противоречие с ТР № 4 от 6.11.2017 г. по тълк. дело № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС, решение № 115 от 30.10.2020 г. по гр. дело 3769/2019 г. на ВКС, I г.о., решение № 401 от 21.07.2009 г. по гр. дело № 2770/2008 г. на ВКС, II г.о., решение № 904/23.02.2010 г. по гр. дело № 2929/2008 г.на ВКС, II г.о., решение № 42 от 8.06.2020 г. по гр. дело № 3841/2019 г. на ВКС, I г.о., решение № 57 от 26.03.2013 г. по гр. дело № 907/2012 г. на ВКС, II г. о., решение № 40 от 31.01.2011 г. по гр. дело № 296/2010 г. на ВКС, I г.о., и решение № 127 от 12.05.2011 г. по гр. дело № 484/2010 г. на ВКС, II г.о. Ответниците по касационната жалба – Д. М. Д. и М. Ц. Д., в законоустановения срок по чл. 287, ал. 1 ГПК са подали отговор, с който оспорват наличието на основания за допускане на решението до касационно обжалване поради липса на твърдяната очевидна неправилност и на разрешения на въззивния съд в противоречие с практика на ВКС. Излагат съображения и за липсата на изложените в жалбата касационни основания. Претендират разноски. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Второ г. о., след като извърши преценка на наведените предпоставки на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК за допускане до разглеждане на обжалваното решение, намира следното: Касационната жалба е редовна и допустима. Подадена е от надлежна страна, чрез процесуален представител с надлежни пълномощия, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК. За да постанови решението в обжалваната му част, въззивният съд от фактическа страна е приел за установено, че с влязло в сила решение от 21.09.1982 г. по гр. дело № 402/1982 г. на Троянски РС по отношение на Общински народен съвет (ОбНС) е призната принадлежността на Т. Р. И. на право на собственост върху неурегулирано дворно място от около 400 кв.м, в махала „Х.“, землището на [населено място], застроено с масивна жилищна сграда и постройки, попадащо в парцел *, кв. 10 по регулационния план на същата махала, отреден за озеленяване и означен на скица, неразделна част от решението. За този имот е имало съставен опреди нотариален акт № 109 от 1977 г., а след влизане в сила на решението със заповед № 427 от 04.11.1987 г. на председателя на ОбНС на селищна система Т. е одобрено попълване с имот пл. № * на кадастралната основа на кв. 10 по плана на същата махала на [населено място]. С нотариален акт № 27 от 14.06.1990 г. Т. И. и съпругата му даряват имота на двете си деца - В. К. и А. Р., при равни дялове, които с договор от 02.07.1990 г. с нотариална заверка на подписите разпределят ползването му. Въз основа на разпределянето В. К. ползва дял втори от дворното място, заедно със западната реална половина от двуетажна масивна жилищна сграда на два етажа и със самостоятелен вход и стопански постройки, попадащи в дворното място, а А. Р. - дял първи от дворното място, заедно с източната половина от сградата и други стопански постройки, въззивният съд е приел по представеното удостоверение, че е починал на 07.01.2002 г. и оставил за наследници по закон низходящите си (деца) - Т. Р. и П. Р. (ищци и сега касатори). Приел е, че с договор за покупко-продажба по нотариален акт № 145 от 13.10.2000 г. В. К. е прехвърлила на Р. К. и В. К. 1/2 ид. част от правото на собственост върху дворно място, съставляващо имот пл. № * в кв. 510 по плана на [населено място], махала „Х.“, цялото от около 400 кв.м., заедно с 1/2 ид. част от застроената в дворното място двуетажна масивна жилищна сграда, която част съставлява западната реална половина от сградата, обособена със самостоятелен вход, без самостоятелните стопански постройки в дворното място, като този имот с договор за покупко-продажба по нотариален акт № 143 от 18.10.2002 г. е прехвърлен от Р. К. на ответниците М. и Д. Д.. Последните двама с нотариален акт № 200 от 22.08.2019 г., поправен с нотариален акт № 108 от 2019 г., са признати за собственици по давност на 1/2 ид. част от поземлен имот с идентификатор *** по КККР, заедно с двуетажна еднофамилна жилищна сграда със застроена площ от 41 кв.м и с идентификатор **** по КК. Въз основа на извършения анализ на показанията на разпитаните по делото свидетели, част от тях ценени и при условията на чл. 172 ГПК поради близкото родство със страна, въззивният съд е приел за установено, че след като се заселили в [населено място] И. и неговата съпруга закупили дворното място от около 400 кв.м и построили жилищната сграда, които дарили на децата си, извършили през 1990 г. доброволно разпределение на ползването и ползвали със семейства си съответните реални части от земята и сградата в съответствие с уговореното, като дворното място било оградено - откъм реката и между обособените реални части, с ажурна ограда. След разпределение на ползването съпругът на В. К. построил върху ползваната от тях реална част от имота канал и гараж, който се надстроил с един етаж, долепен до тяхната половина на къщата. Други дейности не са извършвани в имота от тях и Р. К., която го придобива през 2000 г. и продава през 2002 г. на ответниците М. и Д. Д., обитавали сградата и ползвали съответната част от земята по установеното разпределение на ползване от праводателите. Те изпълнили тухлен зид по мислена линия, разделяща жилищната сграда на две реални половини, от фасадата й до оградата откъм улицата, за който от ищците А. и П. Р. е дадено съгласие в писмена декларация с нотариална заверка на подписите от 03.08.2007 г. Прието е за установено също така, че през 2005 г. каналът в двора пропаднал, поради което ответниците М. и Д. Д. го зазидали и излели допълнително бетон за укрепване на плочата под терасата на къщата, а през 2007 г. надстроили гаража с още едно ниво (втори етаж), което било приобщено към тяхната половина на жилищната сграда с обща покривна конструкция. Посочено, че надстрояване е изпълнено без съгласие на ищците Т. и П. Р. (сега касатори) и че такова е било дадено от техния баща (А. Р.) на неговата сестра и съпруга й за построяване на гараж и за надстрояването му с едното ниво. През 2018 г. в имота се активизирало свлачище, което освен с пропадане на земни маси от терена към реката, се проявило и с напукване на част от бетона в двора откъм реката и със спукване на плочата на терасата от къщата, откъм входа на ползваната от ответниците реална част (западна част) от жилищната сграда, което наложило нейното укрепяване. В следващата календарна година - 2019 г., ищците извършили ремонт на покрива, откъм тяхната половина на жилищната сграда, като ремонтът се изразявал в подмяна на покривни елементи, без изменение на конструкция, улуци и отводнителни тръби. Изложил е въззивният съд въз основа на възприетото за достоверно експертното заключение на техническата експертиза, изготвено от специалист архитект, че сграда с идентификатор № **** по КККР на [населено място] (надстроеният гараж) има самостоятелен вход с външно стълбище до етажа, изграден над гаража, като посредством вътрешна лека метална стълба се стигало до подпокривно пространство с две спални и една тераса. Второто ниво над гаража (за който само имало строителни книжа), представлявало надстройка на тераса и обособяване на ново подпокривно (таванско) пространство с увеличена височина с около 70 см, с изграден нов трискатен дървен покрив, разположен непосредствено под покрива на ищците, и ограждащи зидове от тухлени стени с изпълнен над тях бетонов пояс с височина 25 см, което не отговаряло на изисквания за жилище и не можело да се ползва като такова, а само като таван или тераса към жилищната част. Констатирал е, че по искане за издаване на удостоверение за търпимост за гаража и сградата в поземлен имот с идентификатор № *** е постановен отказ от главният архитект на общината поради липса на условия по пар. 127, ал. 1 от ПРЗ на ЗИД на ЗУТ. По действащия регулационен план имотът и сградите в него попадали в мероприятия, предвидени за улична регулация и за озеленяване, а теренът, който попадал в УПИ * на кв. 510 по плана на [населено място] и извън границите на имот пл. № * в кв. 10, респ. имот пл. № * в кв. 510 по недействащите кадастрални планове на [населено място] - отреден за озеленяване (така и експертното заключение на вещото лице геодезист). Обсъдено е приетото от първоинстанционния съд заключение на съдебно-техническата експертиза, изготвено от вещо лице със специалност в областта на геологията и хидрологията, от преценката на фактическите изводи на което и поясненията им от вещото лице при неговото изслушване е прието за установено, че теренът, върху който са построени жилищните сгради, представлява дясна речна тераса на река Попешка, почвеният състав на която е песъчливо-глинест, от утаечни отлагания и видимо без наличие в профила на скални масиви, което според геотехническите им характеристики прави тези почви със слаба носимоспособност. Речната тераса под източната жилищна сграда (тази на ищците и сега касатори) е полегата и почти равнинна в крайречната си част, заливна при високи води, с плътно залягане на песъчливо-глинестите пластове, с компресирана във времето пясъчна структура. Склонът на терасата е терасиран при смяна на ъгъла на наклона (от около 45 до 15 градуса) с речни камъни, което осигурява пресичане профила на склона и по този начин проектира свличането му, като намалява неговата тежест. Жилищната сграда на ищците е разположена на хоризонталната част на терасата средно около 20-25 метра по хоризонтала от руслото на реката. Установено е от експертното заключение, че речната тераса под западната жилищна сграда на ответниците М. и Д. Д. е стръмна, с наклон 60-70 градуса, като западната част на сградата е разположена непосредствено на обрушения склон на реката, а източната - на 5-10 метра от откоса на склона. В западната част в алувиалните отложения на терасата преобладава песъчливата част, силно разрохкана вследствие от преовлажняване и увеличен коефициент на разбухване, като бетонирането на пространството пред входа на жилищната сграда от тази страна е силно напукано, а почвата от него до края на терасата - набраздена с пукнатини, типични и характерни за начало на свлачищен процес. В земната основа под жилищната сграда на ответниците М. и Д. Д. се наблюдавали два процеса, предопределени от различния градус на откоса на речната тераса на река Попешка, различното отстояние от ръба на терасата на частите на сградата и изменящата се към по-песъчлива отколкото глинеста почвена основа от източната към западната част под сградата - срутище, под западната част от сградата (индикация за което е и пропадналият канал за автомобили), и свлачище, в източната част от сградата на ответниците, като причината за тяхното формиране и при двете явления е комбинацията от степента на преовлажняване и водонасищане на земната почвена основа и нейното неравномерно преуплътняване под въздействие на външния товар на жилищната сграда. Изложено е от въззивния съд, че по експертното заключение строителните мероприятия върху такава земна основа предполагат превантивно установяване на тяхната носимоспособност по площ и по вертикала на фундирането. Предварителни укрепителни мероприятия в случая са били наложителни още преди надстрояване на гаража с второто му ниво, защото и без допълнително натоварване с ново строителство върху слабата почвена подложка под сградата, е налице висока степен на вероятност в краткосрочен план срутището да стане реалност в западната част на имота, чиято стабилност и устойчивост се компрометира при всяко последващо повишаване на водното съдържание в почвения слой и последващото разбухване на почвата, при продължителни по време поройни дъждове, комбинирани със снеготопене. Новото строителство (второто ниво на надстрояване на гаража) утежнява допълнително конструкцията на жилищната сграда, слабите почви на земната основа променят своите характеристики от преуплътнение и преовлажняване и реагират откъм запад под сградата на ответниците, формирайки срутище, а откъм изток - начало на свлачищен процес. Посочено е също, че допълнително натоварване се получава и от изградената разделителна стена на мястото на съществувалата дървена ограда, но то е с пренебрежително малко значение към започналите процеси на дестабилизация на терена в западната му част и представлява минимална част в сравнение с натоварването, причинявано от изграденото второ ниво над гаража, и няма такова интензивно въздействие върху източната част на къщата (ползвана от ищците) и частта от поземления имот върху която тя е изпълнена. Надстрояването (второто ниво на гаража) е изпълнило функцията си да не се получава теч в основите на сградата, но от друга страна, осъществявайки допълнително натоварване на терена в тази му най- нестабилна част, същото е с потенциал да застраши сградата на ответниците М. и Д. Д. (извършилите го), доколкото тя е построена върху най-песъчливата част на десния склон на реката, където почвата е с намалена носимоспособност (заради високия коефициент на филтрация и раздуване) и налично обрушаване под нея (заради големия наклон на терасата). Прието е въз основа на изведения от вещото лице извод при изслушването му, че заради изключително песъчливия състав на почвата в западната част от имота, респ. ниското съдържание на глина (само 3 %, за разлика от източната част, където е 78 % глина), както и заради големия наклон на терасата в същата (западна) част от имота, надстрояването (допълнителното натоварване) ще да доведе до разместване на западната част от сградата, но не и до източната й част, заради относителната им самостоятелност, но в дългосрочен план (в зависимост от атмосферните условия) разместването ще се отрази по хоризонтала и на източната част от терена, ако не се извършат укрепителни работи в западната част на имота. Изложил е за установено, че макар не с този интензитет и с по-голяма продължителност във времето, процесът на слягане на почвата ще се проявява и без да е било изпълнено надстрояването на гаража, защото предпоставките за възникването му се коренят в наклона на терена, състава на почвата (ниското съдържание на глина за сметка на пясъка) и нейното преовлажняване, обусловено от количествата валежи. При така възприетите факти и твърдения на страните за съществувала помежду им при равни дялове съсобственост върху имота, който не е отразен в действащата кадастрална карта на [населено място] за самостоятелен, а като част от имот с идентификатор ***, и липсата на претендирани от ищците самостоятелни права или фактическо състояние върху частта от същия имот (този с идентификатор ***), извън тази реална част от него, която представлява съсобственият им имот с обем от права, респ. дялове на ответниците, признати и/или неоспорени от ищците, за последните не е налице правен интерес от отрицателен установителен иск за собственост относно принадлежността на 1/2 ид. част от правото на собственост върху имот с идентификатор ***. Изложил е съображения, че разминаването в позициите на страните (правния им спор) се свежда до пространствените предели (площта) на съсобствения поземлен имот, и неговите граници, а не до притежавания обем от права (дяловете в съсобствеността), от което произтича правният им интерес от водене на иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР (какъвто също е предявен в производството), а не на отрицателен установителен иск за собственост (с предмет отричане обема им от права, респ. дяловете на ответниците в съсобствеността). Посочил е, че съсобствеността е установена от законодателя като съпритежание на самото право на собственост (чл. 30, ал. 1 ЗС), а не на корпоралността - на самата вещ, която е обект на вещното право. А и площта на имота е функция от неговите граници, затова съществуващата непълнота или грешка в кадастралната карта относно границите на имота, вкл. отнасяща се до неговата площ, засяга еднакво правата на всички негови съсобственици, доколкото тя се свежда до невярно отразяване на пространствените предели на общото им право на собственост. В такава хипотеза за всекиго от тях ще е налице правен интерес от водене на иск за установяване на непълнота и/или грешка, вкл. против останалите, които отричат наличието на такава. Именно защото грешката в кадастралната карта не засяга обема от правата им в съсобствеността (съотношението на дяловете им), отсъства правен интерес от водене на отрицателен установителен иск от един съсобственик против друг, когато без да се заявяват самостоятелни права върху отричаната реална част (площ) от недвижимия имот, се поддържа, че тя е отразена неправилно в кадастралната карта в общ имот с друга реална част - съсобствения имот, за която ответникът се счита за съсобственик при дял, признат и/или неоспорен от ищеца. Изложил, че когато страните имат спор и относно този обем (по отношение на идеалните части), съсобственикът може да предяви отрицателен установителен иск против друг съсобственик, ако последният претендира и се легитимира пред трети лица за титуляр на такава идеална част от правото на собственост върху имота (вещта), превишаваща притежаваната от ищеца идеална част от собствеността върху същия имот (вещ), каквото хипотеза в случая не е налице, респ. не е налице правен интерес от предявяване на отрицателния установителен иск за собственост, а постановеното по него и искането по чл. 537, ал. 2 ГПК първоинстанционно решение се явява недопустимо. Посочил е, че недопустимостта на производството по този иск обуславя и недопустимост на искането по чл. 537, ал. 2 ГПК, което не може да бъде разгледано самостоятелно, без разрешаване по исков ред на спора за материалното право. Прието е за недопустимо и първоинстанционното решение по чл. 250 ГПК, тъй като районният съд се произнесъл при отсъствие на произтичащо по закон задължение по чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна на констативен нотариален акт, в частта му за описание на право на собственост върху двуетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор ****, не поради липса на искане от страната, а поради липса на предпоставките за неговата допустимост, тъй като с произнасянето по негаторния иск, с който не се решава спор за материалното право на собственост, вкл. при неговото уважаване, не възниква за съда задължение по чл. 537, ал. 2 ГПК да отмени или измени нотариалния акт, с който е признато съответното право. Изхождайки от съществените характеристики на негаторния иск за защита срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост и случаите на незаконен строеж като неоснователно действие по чл. 109 ЗС, въззивният съд е приел за установено, че второто ниво на надстрояване на гаража е изпълнено от ответниците М. и Д. Д. без строителни книжа, каквито е следвало да има предвид категорията на строежа (пета по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 5, б. „а“, „в“ и „г“ ЗУТ) и като такива се явява незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Изложил е съображения, че макар и извършено без строителни книжа, надстрояването на второто ниво от ответниците М. и Д. Д. не ограничава, не смущава и не пречи на ищците П. и Т. Р. пълноценно да си служат с тяхната реална част от жилищната сграда и с площта от поземления имот, ползвана изключително от тях според приетото от праводателите им разпределение. Появилите се в имота свлачище и срутище не са в причинна връзка с надстрояването на гаража, защото слягането на почвата се явява обективна и закономерна последица от съвкупността на други предпоставки, отнасящи се до наклона на терена, състава на почвата (изключително ниското съдържание на глина за сметка на пясък) и нейното преовлажняване, обусловено от количествата валежи. Посочил е, че по тези съображения надстрояването на гаража не би могло да се разглежда като смущаване или пречене на ищците П. и Т. Р. да си служат с имота и в хипотеза на създадена предпоставка за неговото увреждане или погиване, респ. създаване на непосредствена заплаха и опасност от вредно и смущаващо въздействие върху сградата на ищците и върху собствения им имот. При установените от експертното заключение предпоставки за слягане на почвата в имота въззивният съд е извел извод, че запазването на имота, респ. пълноценното му ползване, е свързано с приоритетно изпълнение на укрепителни мероприятия, предприети от страните, при съобразяване обхвата на дейностите по защитата на водосборните басейни от водна ерозия и поддържането проводимостта на речните легла, възложени на изпълнителя, на когото е вменено и задължение по осъществяване постоянна защита от вредното въздействие на водите по арг. от чл. 138, ал. 4 ЗВ. По тези съображения въззивният съд е извел извод, че липсва доказано ограничаване, смущаване или пречене на ищците П. и Т. Р. пълноценно да си служат с вещта - жилищната сграда, респ. с площта от недвижимия имот, ползвана изключително от тях според приетото от праводателите им разпределение. При тези мотиви в обжалваното въззивно решение следва да се приеме, че поддържаните от касаторите основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ГПК за допускането му до касационно обжалване не са налице. Касационното обжалване на въззивните решения се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 ГПК – при повдигнат от касатора правен въпрос, с предвиденото в ГПК значение, т.е. да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалвания съдебен акт. Този въпрос следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за преценката и обсъждането на събраните по делото доказателства – т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, и по него въззивният съд следва да се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления; практиката на ВКС; актове на Конституционния съд на Република България или на съда на Европейския съюз, или разглеждането на конкретния правен спор да е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Поставените от касаторите в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпроси (от първи до трети), свързани с преценката за наличие на правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост, изведени от защитната им теза по делото за неговото обосноваване, макар и с възпроизвеждане на установени данни по делото, не обосновават основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на въззивното решение в обжалваната му част на касационен контрол. Въпросите са свързани с решаващите правни изводи на въззивния съд при преценката му за правния интерес от отрицателния установителен иск за собственост, поради което те осъществяват общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК. Дадените обаче от въззивния съд разрешения по тези въпроси в обжалваната част от решението не са в противоречие, а в съответствие с посочената от касаторите практика. Задължителните разяснения за правния интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост, като абсолютна процесуална предпоставка за разглеждането му и за наличието на която съдът следи служебно във всяко положение на делото, са дадени в т. 1 от ТР № 8 от 27.11.2013 г. по тълк. дело № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Според приетото в тях правният интерес при отрицателния установителен иск за собственост, защитата по който се постига чрез отричане със сила на пресъдено нещо на претендираното от ответника право, се поражда от твърдението за наличие на притежавано от ищеца, различно от спорното, право върху същия обект, чието съществуване би било отречено или пораждането, респ. упражняването му би било осуетено от неоснователната претенция на насрещната страна в спора. Интерес от отрицателния установителен иск за собственост и други вещни права може да е налице и когато ищецът заявява самостоятелно право върху вещта, както и при конкуренция на твърдяни от двете страни вещни права върху един и същ обект. Преценката за наличие на правен интерес от отрицателния установителен иск за собственост е винаги конкретна по делото според обоснованите фактически твърдения, от които същият се извежда, като в производството по този иск ищецът доказва фактите, от които твърди, че произтича правният му интерес. В обжалваното решение тази преценка е направена от въззивния съд именно въз основа на наведените фактически твърдения и тяхното установяване от събраните доказателствени средства както относно обема от права на страните в имуществената общност върху поземления имот, представляващ реална част от имот с идентификатор *** по кадастралната карта, и за съотношението на дяловете в която между тях не е налице спор, така и относно липсата на претендирано от ищците П. и Т. Р. и установено за тях самостоятелно право или фактическо състояние върху тази реална част от имота по действащата кадастрална карта, която е извън съсобствения им имот. Въз основа на тази преценка за съвпадане на твърденията на страните относно обема им от права от правото на собственост върху реалното част от имота, установена и като притежавана от тях в съсобственост, и липсата на претендирани самостоятелни права или установено фактическо състояние от ищците П. и Т. Р. за другата реалната част от имота извън съсобствения имот въззивният съд е обосновал извод за отсъствие на правен интерес от предявяване на иск за отричане на претендирания от ответниците дял (1/2 идеална част) от правото на собственост върху поземления имот по действащата кадастрална карта, за който същите са снабдили с КНА и който включва и съсобствения им имот с признати правата в съсобствеността. Така направената от въззивния съд преценка е в съответствие с разясненията на ТР № 8 от 27.11.2013 г. по тълк. дело № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС и с разрешението на поставените въпроси при предявен отрицателен установителен иск за собственост от съсобственик на имот в практиката на ВКС, включително и с приетото в посочената от касаторите съдебна практика. Според приетото разрешение в последната за съсобственика и упражняването на притежаваното от него право на собственост не е без значение кой е съсобственик на имота и какъв е неговият дял в съсобствеността, тъй като това касае както упражняването на правомощията, произтичащи от правото му на собственост върху притежаваната идеална част от имота, така и вътрешните отношения с останалите съсобственици, поради което за съсобственика е налице правен интерес да отрече със сила на присъдено нещо претендираните от ответника права и върху идеални части от имота или размера им, дори ако същите не се застъпват с идеалните части на ищеца. Това разрешение обаче е относимо при спор за права върху един и същи имот (обект на право на собственост), какъвто в случая в съответствие с практиката на ВКС въззивният съд е приел, че не е налице. Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по тези въпроси не се извежда и от наведените от касаторите доводи за несъответствие на дадените им разрешения с тълкувателната практика на ВКС по приложението на чл. 54, ал. 2 ЗКИР. Изложените от въззивния съд изводи по тези въпроси са изведени и от съображения, които са в съответствие с тълкувателната практика и практиката по чл. 290 ГПК на ВКС за правния интерес от иска по чл. 54, ал. 2 ЗКИР, включително и за съсобственик. В мотивите към т. 4 на ТР № 8 от 23.02.2016 г. по тълк. дело № 8/2014 г. на ОСГК на ВКС е прието, че с иска по чл. 54, ал. 2 ЗКИР се цели да установи безспорно пространствения обхват на правото на собственост с оглед правилното му отразяване в кадастралната карта. Заснемането на имотите в кадастралната карта не според границите на правото на собственост няма за последица промени в правото на собственост. При уважен иск за собственост на недвижим имот, в диспозитива на съдебния акт следва да се установи правото на собственост, а когато правният интерес за предявяване на иска произтича от допусната в кадастралната карта непълнота или грешка - да се посочи и в какво се състои същата. Съдебното решение, придружено от скица - проект, ще бъде основание за изменение на кадастралната карта от органите по кадастъра, както и за записване в кадастралния регистър на действителния собственик по реда на чл. 54, ал. 4 ЗКИР. Когато имотът се намира в урегулирана територия и имотните граници не съвпадат с регулационните, на изменение съгласно чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ ще подлежи и влезлият в сила подробен устройствен план. Изложеното за последиците при уважаване на иска по чл. 54, ал. 4 ЗКИР, съобразено от въззивния съд при преценката на правния интерес от отрицателния установителен иск за собственост, не сочи на противоречие, а на съответствие с практиката на ВКС, посочена в изложението към касационната жалба. Въпросите (от четвърти до шести), свързани с преценката на съда за необходимостта от съобразяване на определени правила на опита и положения на науката, изкуството, занаятите и др., изискващи специални знания, за установяване на релевантните за спора факти и за правомощията на въззивния съд, не обуславят допускане на касационната жалба до разглеждане, макар че са обуславящи за всяко дело, тъй като не са разрешени от въззивния съд в противоположен смисъл от решенията, на които касаторите са се позовали в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. В тях е прието, че изведена от разпоредбата на чл. 195 ГПК цел на експертизата е да изнесе пред съда всички онези факти и връзки между тях, за които са необходими специални знания и които съдът няма, като по този начин го подпомогне при формиране на фактическите, а оттам и на правните му изводи по спора. Така въззивният съд, извършвайки преценка и анализ на направените с експертните заключения при използване на специални знания от съответната област изводи и конкретните факти, които ги обосновават, включващи и такива за проява на процеса на слягане на почвата без извършеното надстрояване на гаража, обусловена от наклона на терена, състава на почвата и нейното преовлажняване, е изложил съжденията си и за приетите за установени значими за спора по чл. 109 ЗС факти и изводи при съблюдаване на връзките им помежду им. В съответствие с правомощията си на съд по същество на материалноправния спор е обсъдил подробно не само експертните заключения, но и всички относими за спора доказателствени средства поотделно и в тяхната съвкупност, при преценка и на наведените от страните твърдения и доводи. Детайлно е изложил приетите за установени от него факти и изведени правни изводи и за да обоснове извод за неоснователност на претенцията по чл. 109 ЗС, е изложил подробни мотиви. Въззивният съд е изпълнил в цялост задължението си по чл. 235, ал. 2 ГПК и разрешенията, дадени с ТР № 1/2001 г. и ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и посочената от касаторите практика на ВКС, за значимостта на специалните знания при извежданите на изводите по спора и задълженията на въззивния съд да изложи собственото си становище относно крайния изход на делото. Съображенията на касаторите в изложението към касационната жалба сочат на несъгласието им с този анализ, обем и оценка на събраните доказателствени средства, респ. с крайния извод, до който е достигнал въззивния съд. Те не представляват основания за допускане на касационното обжалване, а оплаквания, свързани с правилността на съдебното решение по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, които касационният съд разглежда, само ако касационната жалба бъде допусната за разглеждане във фазата за селекция. Не се обоснова поддържаното от касаторите основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и по въпросите, свързани с преценката за наличието на пречки по-големи от обикновените за упражняване на правото на собственост. Дали и доколко конкретното въздействие (действие или бездействие) създава пречки или смущава упражняването на собственическите правомощия по смисъла на чл. 109 ЗС е фактически въпрос, който налага анализ и оценка на събраните по делото доказателства. Тази преценка е направена в обжалваното решение и в съответствие с разясненията, дадени в мотивите на т. 3 от ТР № 4 от 06.11.2017 по тълк. дело № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС, поради което за тях не е налице специалната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Въззивният съд е обсъдил твърденията на ищците (сега касатори), за начина по който според тях надстрояването на второто ниво над гаража им пречи да упражняват пълноценно правото си на собственост върху реалната част от сградата и поземления имот, ползвани от тях според приетото от праводателите на страните разпределение. За да приеме, че не са налице условията за уважаване на иска по чл. 109 ЗС, въззивният съд след оценката на събраните доказателства (експертизи, свидетелски показания и писмени доказателства) е достигнал до извод, че надстрояването над гаража в частта от имота, разпределена за ползване от ответниците М. и Д. Д., макар и незаконен строеж, не представлява неоснователно въздействие, което да създава пречки или смущава по смисъла на чл. 109 ЗС, а дори и опасност, за упражняването в пълен обем на собственическите правомощия на ищците П. и Т. Р. (сега касатори) върху разпределената им друга (източна) реална част от него, сградата в която е с относителна самостоятелност от тази на ответниците. Доколкото по делото е прието за установено, че и без извършеното надстрояване е налице проява на слягане на почвата и изложените експертни изводи за значимостта на предприемането на укрепителни мероприятия, въззивният съд е извел извод, че приоритетното осъществяване именно на последните е свързано със запазване на имота, респ. с пълноценното му ползване. Затова и въпросите, свързани с преценката дали въздействието създава пречки по-големи от обикновените по смисъла на чл. 50 ЗС, не са разрешени от въззивния съд в противоречие, а в унисон с установената съдебна практика на касационната инстанция, включително и с посоченото от касаторите решение № 115 от 30.10.2020 г. по гр. дело № 3769/2019 г. на ВКС, I г.о., в което е дадено разрешение по въпросите при незаконен строеж в разпределената за ползване част от имота и за съответствието на търсената защита на неоснователното въздействие, каквото в случая е прието и че не е налице. Същото не противоречи и на другите посочени в изложението към касационната решения на ВКС. Преценката по тях е направена при други твърдения за обосноваване на неоснователното въздействие за упражняването в пълния обем на правото на собственост и установените факти, от които същото е прието, че е налице или не. Обжалването въззивно решение не е недопустимо и очевидно неправилно, за които основания по чл. 280, ал. 2 ГПК са налице и изрично наведените от касаторите твърдения. Решението е допустимо. Недопустимо е съдебното решение, когато е постановено при липсата на положителна или наличието на отрицателна предпоставка за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск или с което съдът е излязъл извън рамките на спора като се е произнесъл по непредявен иск - на непредявено основание или извън рамките на търсената защита, каквото произнасяне в случай от въззивния съд не е налице. Не може да бъде споделен и доводът на касаторите за очевидна неправилност по чл. 280, ал. 2 ГПК на обжалваното въззивно решение. Това основание за допускане до касационно обжалване е налице, когато решението страда от особено тежка степен на неправилност в една от трите й форми, която може да се установи от мотивите на съдебния акт, без да се извършва същинска касационна проверка по оплакванията в касационната жалба. Очевидно неправилно е решението, когато въззивният съд е допуснал нарушения на приложима за конкретния спор императивна материалноправна норма, довели до несъвместим със закона резултат; нарушения на основните начала на гражданския процес и явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Изложените в обжалваното въззивно решение фактически изводи са направени въз основа на преценка и анализ на събраните доказателствени средства поотделно и в тяхната съвкупност, при съблюдаване на връзките помежду им и следващите се от тях изводи и при обсъждане на всички относими доводи и възражения на страните съобразно основните начала на производството и правилата на процесуалните разпоредби на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 във вр. с чл. 12 ГПК. Следователно изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани. При постановяването на решението въззивният съд е подвел установените факти към релевантните правни норми, не е приложил отменен нормативен акт, нито е приложил нормативен акт, който урежда правоотношения, различни от процесните. Не се поддържа, а и не се установява от съдържанието на обжалваното решение, въззивният съд да е отказал да приложи императивна правна норма, което да е бил длъжен да стори. Не е налице и последната хипотеза по чл. 280, ал. 2 ГПК (нищожност на решението) за служебно допускане на касационното обжалване на атакуваното решение в обжалваните му части. При този резултат и своевременното искане от ответниците, на последните, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, следва да се присъдят сторените от тях по производството пред касационната инстанция разноски от 3000 лева, представляващи заплатено от тях адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 21.06.2024 г. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о.