Определение № 213 от 17.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 104/2021 г.
ВКСII гражданско отделение17.05.2021 г.докладчик Емануела Балевска
Диспозитив
ДОПУСКА касационно обжалване на по касационната жалба вх. № 2316 / 01.07.2019 год. на Е. А. К. и С. Б. К., и двамата от [населено място] чрез адв. И. С. И.- САК срещу въззивно Решение № 1705 от 11.04.2019 година, постановено по В. гр.д. № 83/2019 год.. на – ОС Благоевград, постановено в производство по чл. 124, ал.1 ГПК. УКАЗВА на касаторите Е. К. и С. К. задължението за заплащане на пропорционална ДТ в размер на 50 лв. (петдесет лева) по бюджетната сметка на ВКС в седмичен срок от съобщението.При неизпълнение на задължението, касационното производство подлежи на прекратяване. НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 11.10.2021 година, 9 часа за която дата страните да се призоват чрез публикация в ДВ.- чл. 289 ГПК. ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на касаторите чрез процесуалния им представител- адв. И. И.- САК като уведомление за вмененото им задължение за заплащане на дължимата пропорционална ДТ. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл.288 ГПК. Образувано по касационната жалба вх. № 2316 / 01.07.2019 год. на Е. А. К. и С. Б. К., и двамата от [населено място] чрез адв. И. С. И.- САК срещу въззивно Решение № 1705 от 11.04.2019 година, постановено по В. гр.д. № 83/2019 год.. на – ОС Благоевград, постановено в производство по чл. 124, ал.1 ГПК. С посоченото решение, окръжният съд, в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил Решение № 4927 от 14.09.2018 год. по гр.д. № 533/2016 год. на РС-Разлог, с което е отхвърлен заявения от Е. А. К. и С. Б. К. срещу Х. И. Ц. и Д. Й. Ц. положителен установителен иск за собственост на основание чл. 124, ал.1 ГПК на ПИ с идентификатор *** по КК и КР на [населено място], с площ от 551 кв.м., и предходен пл. №*, от кв.18, парцел 5, придобит на основание договор за покупко-продажба по НА № 137/1993 год. Решението е постановено при участие на третите-лица помагачи Л. В. и И. В.. За да постанови решението си, решаващият –въззивен съд приема от фактическа страна, че по силата на договор за покупко-продажба по НА № 137/1993 година лицата Е. А. К. и С. Б. К. са придобили, в режим на съпружеска имуществена общност, собствеността на следния недвижим имот: ПИ с идентификатор *** по КК и КР на [населено място] с площ от 551 кв.м. заедно с построените с предходен пл. № *, от кв. 18, парцел 5. За публични задължения на ЕТ “ВЕСНА 1- Славчо Коцаков“, представляван от С. Б. К., установени с Данъчно-облагателен акт № Р 0242/22.06.1999 год. на Началника на данъчна служба Разлог е образувано изпълнително дело за събиране на публични вземания № 648/2003 година по описа на Агенцията за държавни вземания, понастоящем НАП, с присъединен взискател Митница Благоевград. С влязло в сила, като необжалвано, Постановление за възлагане на недвижим имот от 15.12.2005 год. на публичния съдебен изпълнител, процесният недвижим имот е възложен на Л. Н. В. - участващ в настоящото производството като трето лице помагач, който с договор за покупко-продажба от 29. 05.2014 година се е разпоредил с имота в полза на Х. И. Ц. и Д. Й. Ц.- ответници по иска. От правна страна –при тези безспорно установени факти, и двата долни съда приемат, че заявеният положителен установителен иск за собственост на Е. и С. К. е неоснователен, тъй като по силата на влязлото в сила Постановление за възлагане на недвижим имот на основание по реда на ДПК (отм.) собствеността на процесния недвижим имот е транслирана в полза на купувача от публичната продан, респ. от неговите частни правоприемници- ответниците по иска за собственост. С касационната жалба се поддържат доводи, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано, основания за отмяна по см. на чл. 281 т.4 ГПК.Конкретно наведените доводи се свързват с липсата на произнасяне от въззивния съд на релевиранито още с исковата молба, при условията на евентуалност, основания за притежание собствеността на процесния недвижим имот- придобивна давност. Искането да се допусне касационно обжалване се поддържа на основание чл. 280, ал.1 т.1 ГПК и чл. 280, ал.2 предл. 3-то ГПК. В срока по чл. 287 ГПК няма постъпили писмени отговори от ответниците по касация Х. и Д. Ц., нито от третите –лица помагачи- Л. и И. В.. Върховният касационен съд- състав на второ отделение нa гражданската колегия като прецени доводите на касаторите съобразно изискванията на чл. 280, ал.1 и ал.2 ГПК, в контекста на ограниченията по чл. 280, ал.3 ГПК, намира: Касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал.2 предл.3 ГПК предвид на очевидния извод, че въпреки заявените с исковата молба две придобивни основания на претендираното право на собственост и изложените в тази насока доводи с въззивната жалба, въззивният съд грубо е игнорирал разпоредбата на чл. 269 ГПК, без да се произнесе по заявените искания на жалбоподателите. При допускане на касационното обжалване, страната касатор дължи заплащане на пропорционална ДТ, в размер на 2% от цената на иска( пазарната стойност на имота), която е случая е в размер на 50 лв. ) петдесет лева).Таксата следва да бъде внесена по сметка на ВКС в седмичен срок от съобщението до страната. При неизпълнение на задължението касационното производство подлежи на прекратяване. По изложените съображения, състав на върховния касационен съд- второ отделение на гражданската колегия