Определение № 1176 от 22.04.2026 г. на ВКС по т. д. № 709/2026 г.

Производство по чл. 274, ал. 2 ГПК. Подадени са частни жалби от „Мартинов Клима“ ЕООД и от „Дамвент“ ООД, чрез адв. Р. Ч. от АК-Стара Загора, с надлежно учредена представителна власт по дело, срещу определение № 134/15.01.2026 г., постановено по к. т. д. № 403/2025 г. по описа на ВКС, ІІ т. о., в частта, в която са оставени без разглеждане предявените от частните жалбоподатели касационни жалби срещу решение № 39/16.05.2024 г., постановено от Апелативен съд-Бургас по в. т. д. № 21/2024 г., както следва: 1) по касационната жалба на „Мартинов Клима“ ЕООД – в частта, в която е потвърдено решение № 260042/24.07.2023 г., постановено от Окръжен съд-Бургас по т. д. № 175/2020 г., в частите, в които „Мартинов Клима“ ЕООД е осъдено да заплати на „СруктАрт“ ООД сумата 12000 лв., представляваща част от дължими разходи за главен изпълнител, възлизащи в общ размер на 28469 лв. и сумата от 11110,26 лв., представляваща възнаграждение за извършени СМР за изпълнение на груб строеж и съпътстващи работи за многофамилна жилищна сграда и подземни гаражи, ведно със законната мораторна лихва върху главните парични притезания от подаване на исковата молба до окончателното им заплащане и 2) по касационната жалба на „Дамвент“ ООД – в частта, в която е потвърдено решение № 260042/24.07.2023 г., постановено от Окръжен съд-Бургас по т. д. № 175/2020 г., в частите, в които „Дамвент“ ООД е осъдено да заплати сумата 18000 лв., представляваща част от дължими разходи за главен изпълнител, възлизащи в общ размер на 42703 лв.; сумата 16666,38 лв., представляваща възнаграждение за извършени СМР за изпълнение на груб строеж и съпътстващи работи за многофамилна жилищна сграда и подземни гаражи и сумата 18475,41 лв., представляваща неоснователно и неправомерно усвоена сума по издадена от „Райфайзенбанк България“ ЕАД банкова гаранция от 27.06.2018 г., ведно със законната мораторна лихва върху главните парични притезания от подаване на исковата молба до окончателното им заплащане. Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното преграждащо определение е неправилно, тъй като всички парични вземания, предмет на предявените искове, чийто сбор надвишава сумата от 20000 лв., са възникнали от един правопораждащ юридически факт – договор за изработка (строителство), поради което не е приложимо уреденото в чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 2 ГПК нормативно ограничение за достъп до касационен контрол на въззивното решение. От друга страна, счита, че настоящото съдебно производство трябва да бъде спряно до произнасяне на Конституционния съд на Република България по к. д. № 5/2026 г. с предмет установяване на противоконституционността на правната норма, уредена в чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. Ответникът по частните жалби е подал в законоустановения срок писмени отговори, в които излага подробни правни съображения за тяхната неоснователност, като и той поддържа искането на частните жалбоподатели за спиране на частното производство до произнасяне на Конституционния съд на Република България по к. д. № 5/2026 г. Върховният касационен съд, Търговска колегия, IІ отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, констатира следното: Частните жалби са предявени в преклузивния срок за обжалване от активно легитимирани правни субекти в процеса срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустими. За да постанови обжалваното преграждащо определение - в частта, в която е оставил без разглеждане предявените касационни жалби срещу въззивното решение, касационният съд е приел, че касационната жалба на „Мартинов Клима“ ЕООД е недопустима на основание чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 2 ГПК като подадена срещу неподлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт - в частите ѝ срещу въззивното решение, с което е потвърдено първоинстанционното решение в частите, в които „Мартинов Клима“ ЕООД е осъдено да заплати на „СруктАрт“ ООД сумата 12000 лв., представляваща част от дължими разходи за главен изпълнител, възлизащи в общ размер на 28469 лв. и сумата 11110,26 лв., представляваща възнаграждение за извършени СМР за изпълнение на груб строеж и съпътстващи работи за многофамилна жилищна сграда и подземни гаражи, тъй като спорните субективни материални права на ищеца в тези им части имат за източник един договор, но съдебната им защита е търсена чрез отделни искове, предявени на различно правно основание и с цена под 20000 лв. По същите причини е счетено, че касационната жалба на „Дамвент“ ООД е недопустима на основание чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 2 ГПК – тя е подадена срещу неподлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт в частите ѝ срещу въззивното решение, с което е потвърдено първоинстанционното решение в неговите части, с които „Дамвент“ ООД е осъдено да заплати на „СтруктАрт“ ООД сумата 18000 лв., представляваща част от дължими разходи за главен изпълнител, възлизащи в общ размер на 42 703 лв. съгласно договора за СМР; сумата 16666,38 лв., представляваща възнаграждение за извършени СМР за изпълнение на груб строеж и съпътстващи работи за многофамилна жилищна сграда и подземни гаражи и сумата 18475,41 лв., представляваща неоснователно и неправомерно усвоена сума по издадена от „Райфайзенбанк България“ ЕАД банкова гаранция от 27.06.2018 г. Преди настоящият съдебен състав да се произнесе по основателността на частните жалби, следва да съобрази разясненията на Конституционния съд на Република България по отправеното искане за установяване на противоконституционността на правната норма, уредена в чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, в която е уредена нормативна забрана за достъп до касационен контрол на въззивно решение съобразно цената на иска – по търговски дела при цена на иска до сумата от 20000 лв. (с равностойност от 10225,84 евро). Общоизвестен е фактът, че с определение от 10.03.2026 г., постановено по конст. д. № 5/2026 г., искането за установяване на противоконституционността на чл. 280, ал. 3 ГПК е допуснато от Конституционния съд на Република България за разглеждане по същество. Тази процесуалноправна норма е приложима при решаване на процесуалноправния спор, предмет на настоящото частно съдебно производство, поради което то трябва да бъде спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 6 ГПК – до произнасяне на Конституционния съд на Република България по конст. д. № 5/2026 г. Мотивиран от горното и на основание чл. 292 ГПК Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение