Определение № 340 от 10.03.2015 г. на ВКС по т. д. № 458/2015 г.

Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на кредиторите – физически лица Б. Д. Е., гражданин на Ю., М. Д. Х., Д. Е. Х., Д. П., Д. Е. Т. П., М. С. Т., Ив Л. Т., М. Д. Е. – Б., К. Ан Е. – Б., граждани на Великобритания, всички представлявани от адв. Н. С. С., присъединилия се кредитор „Р. /България/” ЕАД, [населено място] чрез процесуален представител старши юрисконсулт К. Н. и длъжника [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. Мария Н. Д. – Н. срещу решение № 1477 от 10.07.2014г. по т. дело № 2081/2013г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 3 състав, с което е отменено решение № 419 от 27.02.2013г. по т. дело № 1992/2011г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-12 състав в частта относно определената начална дата на неплатежоспособността на [фирма] и вместо него е определена за начална дата на неплатежоспособността на [фирма] датата 31.12.2007г.

Касаторите – физически лица правят оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Поддържат становище, че за начална дата следва да се определи 01.01.2007г. или друга по-ранна дата. В приложено към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК и допълнително уточнение релевират доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт по чл. 280, ал. 1, т. 3 и 1 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, като при условията на евентуалност сочи, че въпросът е решен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 262/15.04.2008г. по т. д. № 780/2007г. на ВКС, ТК, І т. о. и решение № 90/20.07.2012г. по т. д. № 1152/2011г. на ВКС, ТК, І т. о.:

„Обвързан ли е съдът да определи като първоначална дата на несъстоятелността най-ранната дата, за която по делото има данни, че едновременно длъжникът е имал крайно незадоволителни показатели на обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност, на коефициент на финансова автономност и на коефициент на задлъжнялост, имал е просрочени парични задължения по търговски сделки, като същевременно не е разполагал с нужните средства за заплащане на тези задължения, или може да бъде определена друга по-късна дата по преценка на съда?”

„Р. /България/” ЕАД, [населено място] чрез старши юрисконсулт К. Н. оспорва касационната жалба на Б. Д. Е., М. Д. Х., Д. Е. Х., Д. П., Д. Е. Т. П., М. С. Т., Ив Л. Т., М. Д. Е. – Б. и К. Ан Е. – Бъгф и в писмен отговор излага подробни съображения за нейната неоснователност.

[фирма], [населено място] чрез адв. Мария Н. Д. – Н. оспорва касационната жалба на физическите лица и в писмен отговор излага подробни съображения за нейната неоснователност.

П. Л. Бергуа О., Х. Л. Маллен Б., А. Д. П. Фустеро, тримата испански граждани и [фирма], [населено място] не изразяват становище по посочената касационна жалба.

Касаторът „Р. /България/” ЕАД, [населено място] релевира доводи за неправилност на въззивното решение поради нарушение на императивни материалноправни норми на Търговския закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Поддържа становище, че началната дата на неплатежоспособността на [фирма] е 31.12.2010г. или друга дата през 2010г., през която финансово-счетоводна година затрудненията на дружеството са придобили траен и необратим характер. Касаторът аргументира допускането на касационно обжалване на въззивния съдебен акт с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 3 и 1 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по релевантни правни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, както и в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в определение № 675/14.10.2013г. по т. д. № 2623/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., с което не е допуснато касационно обжалване на решение № 1288/22.10.2012г. по т. д. № 822/2012г. на Пловдивски апелативен съд:

„1. При определяне на началната дата на неплатежоспособност, следва ли решаващият съд да анализира тенденциите в развитието на търговеца като съобрази конкретните данни и доказателства за неговото реално участие в стопанския оборот в период от няколко години, предшестващи производството по несъстоятелност или е достатъчно да аргументира решението си само с формално констатиране на обстоятелството, че обичайно обследваните коефициенти /на обща ликвидност, кредитна задлъжнялост, финансова автономност и пр./ са под общоприетите стандарти?

2. При определяне на началната дата на неплатежоспособност и констатирано неправилно счетоводно отчитане на определени стопански дейности и операции, свободен ли е съдът в мотивите към решението си да прави изводи и допускания, за които не са необходими специални знания и умения, но е достатъчно да се извършат несложни аритметични пресмятания, или следва да назначава счетоводна експертиза за всяко, дори и елементарно пресмятане?

3. При определяне на началната дата на неплатежоспособност следва ли решението да се базира на отрицателен процесуален факт, а именно незаплащане на депозит за назначена от съда, без искане на страните експертиза, чийто резултат е очевиден поради обстоятелството, че единственото изчисление, което съдът е счел за необходимо да бъде извършено, е увеличаване на числителя на една дроб при запазване на знаменателя с оглед преценка как би се променил коефициент?”

Б. Д. Е., М. Д. Х., Д. Е. Х., Д. П., Д. Е. Т. П., М. С. Т., Ив Л. Т., М. Д. Е. – Б. и К. Ан Е. – Бъгф чрез адв. Н. С. оспорва касационната жалба на „Р. /България/” ЕАД и прави възражение за липса на твърдените от банката предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по посочените от нея въпроси, тъй като не е посочено с какво формулираните от банката въпроси са важни за развитието на правото, както и поради това, че по въпросите е даден ясен и категоричен отговор в съдебната практика. Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК не е налице, защото касаторът не е посочил никаква практика на ВКС.

[фирма], [населено място] не излага становище по касационната жалба на „Р. /България/” ЕАД.

П. Л. Бергуа О., Х. Л. Маллен Б., А. Д. П. Фустеро, тримата испански граждани и [фирма], [населено място] не изразяват становище по касационната жалба на „Р. /България/” ЕАД.

Касаторът - длъжник [фирма], [населено място] прави оплакване за неправилност на решението на САС поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа, че началната дата на неплатежоспособността е през 2010г. В инкорпорирано в касационната жалба изложение излага становище за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК поради това, че въззивният съд се е произнесъл по релевантни правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС по чл. 290 ГПК, които се решават противоречиво от съдилищата и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:

1. /т. 1.1. от изложението/ „Правилно ли е при определяне на началната дата на неплатежоспособността съдът да обосновава решението си единствено на определени в експертното заключение коефициенти на ликвидност, без да прави комплексна преценка на всички релевантни за началния момент на неплатежоспособността обстоятелства, в това число обстоятелството, че спиране на плащанията към кредиторите, както е установено от изслушаното заключение, е факт повече от две години след определената от апелативния съд начална дата на неплатежоспособността?” – противоречие с решение № 32/17.06.2013г. по т. д. № 685/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 90/20.07.2012г. по т. д. № 1152/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 115/25.06.2010г. по т. д. № 169/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 64/23.03.2010г. по т. д. № 959/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 33/07.09.2010г. по т. д. № 915/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. /основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК/.

2. /т. 1.2. от изложението/ „Правилно ли е съдът да обосновава решението си на определени в експертизата коефициенти на ликвидност и други показатели, при наличие на яснота относно това, че така определените показатели не отразяват обективното състояние на длъжника, предвид констатирано неправилно счетоводно записване на краткотрайните активи като дълготрайни?” - противоречие с решение № 32/17.06.2013г. по т. д. № 685/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. /основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК/.

3. /1.3. от изложението/ „Дължи ли съдът с оглед разпоредбата на чл. 621а, ал. 1, т. 2 ТЗ корекционно преизчисление на компонентите на ликвидност с оглед установяване на цялостното икономическо състояние на длъжника и преценка на състоянието му на неплатежоспособност?” - противоречие с решение № 32/17.06.2013г. по т. д. № 685/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 90/20.07.2012г. по т. д. № 1152/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 44/04.07.2012г. по т. д. № 983/2011г. на ВКС, ТК, І т. о. /основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК/.

4. /2.1. от изложението/ „Следва ли материалноправното положение на длъжника с оглед определяне на началната дата на неплатежоспособността, да се установява спрямо задълженията му към кредиторите?” – противоречие с решение № 481/10.04.2003г. по гр. д. № 1521/2003г. на ВКС /основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК/.

5. /2.2. от изложението/ „Сключваните договори и реализирани търговски обороти от длъжника, релевантни ли са на изясняване на обективното икономическо състояние на длъжника с оглед определяне на началния момент на неплатежоспособността?” – противоречие с решение от 21.01.2002г. по гр. д. № 873/2001г. на САС и решение № Н-46/06.12.2010г. по гр. д. № 2406/2009г. на САС /основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК/.

6. /3.1. от изложението/ „Следва ли въззивният съд да обоснове решението си и да определи началната дата на неплатежоспособността в производството по несъстоятелност, позовавайки се на изчислени отрицателни коефициенти за ликвидност в изслушана по делото съдебно-счетоводна експертиза, за които вещото лице, изготвило експертизата, е заявило изрично в съдебното заседание, в което е изслушана експертизата, че счетоводството не е било коректно водено и ако разходите биха били отнасяни коректно като краткотраен актив, а не погрешно като дълготраен, не би довело до отрицателни стойности за периода до 2010г. на анализираните в заключението коефициенти?”

7. /3.2. от изложението/ „Част ли е от изслушаното в хода на производството по несъстоятелност експертно заключение, изразеното устно становище от вещото лице в отговор на въпроса на страните, уточняващо посочени в заключението факти и обстоятелства?”

8. /3.3. от изложението/ „Н. от ответниците по жалбата на определения от съда депозит, основание ли е съдът да заличи и да не изслуша допусната от съда, упражнявайки правомощията си по чл. 621а, ал. 1, т. 2 ТЗ, съдебно-счетоводна експертиза, от значение за определяне на началната дата на неплатежоспособността, с оглед спецификата на производството, засягащо неограничен до страните кръг лица?”

По отношение на последните три правни въпроса касаторът - длъжник поддържа, че са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

„Р. /България/” ЕАД, [населено място] чрез старши юрисконсулт К. Н. в писмен отговор поддържа становище, че касационната жалба на [фирма], [населено място] е основателна и моли да бъде уважена.

Б. Д. Е., М. Д. Х., Д. Е. Х., Д. П., Д. Е. Т. П., М. С. Т., Ив Л. Т., М. Д. Е. – Б. и К. Ан Е. – Бъгф не изразяват становище по касационната жалба.

П. Л. Бергуа О., Х. Л. Маллен Б., А. Д. П. Фустеро и [фирма], [населено място] не изразяват становище по касационната жалба на [фирма].

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните от страните доводи и прецени данните по делото, приема следното:

Касационните жалби са подадени от легитимирани страни в преклузивния едномесечен срок и са насочени срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт.

С първоинстанционното решение № 419 от 27.02.2013 г. по т. дело № 1992/ 2011г. Софийски градски съд е обявил неплатежоспособността на длъжника, открил е производство по несъстоятелност с начална дата на неплатежоспособността 31.12.2010г. и е назначил временен синдик.

Въззивният съд е констатирал въз основа на заключението на съдебно-счетоводната експертгиза и направения от вещото лице анализ на структурата и пасива на баланса на [фирма] за периода от 31.12.2005г. до 31.12.2011г., че коефициентите за ликвидност са близо до граничната стойност единица само към края на 2005г., а през останалите изследвани периоди, параметрите им са 0.00 или с незначителни отклонения над нулата, като тенденцията им за намаляване след 31.12.2007г. е трайна. За същия период всички показатели за финансова автономност на дружеството са отрицателни /при общ норматив от коефициент 0.33/ и сочат за декапитализиран собствен капитал. Коефициентите на задлъжнялост са също отрицателни величини, тъй като собствения капитал е декапитализиран. По делото е установено, че общата балансова стойност на притежаваните краткотрайни и дълготрайни активи от длъжника към края на всеки един от периодите след 2006г. не са достатъчни за покриване на всичките му задължения – текущи и нетекущи. Съдебният състав е съобразил, че през отделните периоди след 2006-2007г. длъжникът е имал отрицателен оборотен капитал, всички коефициенти на рентабилност /рентабилност на приходи от продажби, рентабилност на собствения капитал, рентабилност на пасивите и активите/ са с отрицателни стойности, а финансовият резултат от обичайната дейност след 2006г. е прогресивна загуба, вследствие ниските приходи от обичайната дейност.

Въззивният съд е обсъдил разясненията на вещо лице З. Д. в съдебното заседание от 25.01.2013г., според които при извършената проверка на счетоводната документация на длъжника вещото лице е установило неправилно счетоводно записване на краткотрайните активи като дълготрайни, както и отнасяне на разходите, свързани със строителството, като разходи за придобиване на дълготраен актив. Според вещото лице, в обратната хипотеза, ако са били осчетоводявани като краткотрайни активи, нямало да се стигне до отрицателни стойности на анализираните в заключението коефициенти за периода до 2010г. Първоинстанционният съд е определил началната дата на неплатежоспособността към 31.12.2010г., позовавайки се на предполагаемите от вещото лице вероятности за финансовите показатели на длъжника.

Въззивният съд не е възприел изразените от вещото лице предполагаеми вероятности за коефициентите поради това, че същите не почиват на действителното фактическо положение, установено при извършения анализ на счетоводната документация на дружеството. Съдебният състав е изложил съображения, че откриването на производство по несъстоятелност засяга неограничен кръг от кредитори, поради което изводите за финансовото положение на длъжника трябва да бъдат основани само на конкретни данни, възприети непосредствено от наличните доказателства. Поради липсата на надлежни доказателства за евентуално положителни финансови показатели на длъжника за предходен период преди 2010г. въззивният съд е съобразил събраните в първоинстанционното производство доказателства, въз основа на които е определил за начална дата на неплатежоспособността 31.12.2007г. Определението за допускане във въззивното производство на допълнително заключение на ССЕ за определяне на коефициентите на ликвидност /обща, бърза, незабавна и абсолютна/, на автономност и задлъжнялост за периода 2006-2010г. вкл., което е следвало да бъде изготвено въз основа на коригирани от вещото лице счетоводни финансови отчети, при които разходите, свързани със строителството да се отнесат вместо разходи за придобиване на дълготрайни активи като разходи за придобиване на краткотрайни активи, е отменено поради невнасяне на определеното възнаграждение за експертизата от заинтересованите лица въпреки дадената от съдебния състав нееднократно възможност.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Той следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд или да е подготвил формирането на силата на пресъдено нещо. Преценката за наличието на основанията за допускане на касационно обжалване следва да се извърши от въззивния съд въз основа на релевираните от касаторите доводи.

По касационната жалба на касаторите – физически лица:

Посоченият от касаторите – физически лица правен въпрос е релевантен за спора, но същият не е решен в противоречие с постоянната практика на ВКС, обективарана в множество решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, например решение № 90/20.07.2012г. по т. д. № 1152/2011г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 202/10.01.2014г. по т. д. № 1453/2013г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 33/07.09.2010г. по т. д. № 915/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 115/25.06.2010г. по т. д. № 169/2010г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 44/04.07.2012г. по т. д. № 983/2011г. на ВКС, ТК, І т. о. Последователно в практиката си ВКС приема, че началната дата на неплатежоспособността следва да се определи като се съобрази общото икономическо състояние на длъжника съгласно показателите за ликвидност и момента на спиране обслужването на задълженията му, а не от конкретно извършено или неизвършено плащане на вземане към определен кредитор съобразно настъпилия конкретен падеж. За определяне на началната дата е от значение не само най-старото непогасено задължение на длъжника, а цялостното му икономическо състояние. Спирането на плащанията трябва да бъде последица от трайната, обективна невъзможност на търговеца да изпълнява задълженията си. Като е изследвал не само коефициентите за обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност, но е съобразил и показателите за финансова автономност, коефициентите на задлъжнялост, коефициентите на рентабилност, общата балансова стойност на притежаваните краткотрайни и дълготрайни активи и е отчел обстоятелството, че финансовият резултат от обичайната дейност след 2006г. е прогресивна загуба, вследствие ниските приходи от обичайната дейност, поради което е определил за начална дата на неплатежоспособността 31.12.2007г., въззивният съд не се е отклонил от постоянната съдебна практика.

По касационната жалба на „Р. /България/” ЕАД:

Първият правен въпрос, посочен от касатора „Р. /България/“ ЕАД, е от значение за спора, но не е решен в противоречие с практиката на ВКС. Тенденциите в развитието на търговеца подлежат на изследване, за да се изясни наличието на трайна неспособност на длъжника да погасява задълженията си. В настоящия случай заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което е възприето от въззивната инстанция, е анализирало икономическото състояние на длъжника за период от няколко години /от 2006г. до 2011г. вкл./, поради което като е изградил изводите си въз основа на направените въз основа на него констатации, съдебният състав е процедирал в съответствие с постоянната съдебна практика.

Посочените от касатора „Р. /България/“ ЕАД втори и трети правни въпроси се отнасят до начина на доказване на началната дата на неплатежоспособността. Тези въпроси не обуславят извод за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Съгласно непротиворечивата съдебна практика доказването на началната дата на несъстоятелността се установява с писмени доказателства и съдебно-счетоводна експертиза. Когато на съда са необходими специални знания, какъвто е случаят при преценка на коефициентите за ликвидност, изчислени въз основа на финансови отчети на длъжника, които е необходимо да бъдат коригирани, съдът е длъжен служебно или по искане на някоя от страните да допусне съдебно-счетоводна експертиза, която да изготви необходимата корекция и да даде заключение за показателите за обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност. В този случай внасянето на определеното от съда възнаграждение се дължи от заинтересованата страна. Въззивната инстанция, в съотвествие с постоянната съдебна практика относно засиленото служебно начало за всяка от фазите на производството по несъстоятелност, е допуснала съдебно-счетоводна експертиза със съответната задача и след като неколкократно е предоставила възможност на страните да внесат определеното възнаграждение и същите не са изпълнили задължението си, е постановила решение въз основа на изготвените от длъжника счетоводни баланси и неоспореното заключение на съдебно-счетоводната експертиза, прието в първоинстанционното производство.

От друга страна следва да се отбележи, че по делото не са налице данни дали всички обекти – предмет на извършваното от длъжника строителство, са били изграждани с цел продажба, т. е. като стока, или като инвестиционни имоти, например за получаване на приходи от наем или за административни цели, което определя и различния ред за счетоводно отчитане /в първия случай като краткотрайни материални активи, а във втория случай като дълготрайни материални активи/.

По касационната жалба на [фирма]:

По отношение на първия, формулиран от касатора [фирма], правен въпрос настоящият съдебен състав счита, че доводът на касатора – длъжник за допускане на касационно обжалване на въззивното решение е неоснователен по съображенията, изложени по отношение на касационната жалба на касаторите – физически лица.

Вторият и третият правни въпроси /т. 1.2. и 1.3. от изложението/ не са решени в противоречие с практиката на ВКС, тъй като въззивната инстанция е допуснала необходимата съдебно-счетоводна експертиза, но поради невнасяне на определения депозит от заинтересованите страни въпреки предоставената възможност същата е била заличена. Независимо от това, следва да се отбележи, че по делото не е категорично установено, че определените показатели, въз основа на изготвените от дружеството – длъжник счетоводни баланси не отразяват обективното състояние на длъжника. Вещото лице е изразило предположения, че при други счетоводни записвания финансовият резултат би бил положителен. Дали всички недвижими имоти – предмет на строителната дейност на длъжника, следва да бъдат осчетоводени като дълготрайни материални активи или краткотрайни материални активи е в зависимост от целта и предназначението, за което търговецът изгражда имотите и документалното обосноваване – инвестиционните имоти /с цел получаване на приходи от наем или за административни цели и др./ представляват дълготраен материален актив, а ако имотите са построени с цел покупко-продажба, същите имат характер на стока и представляват краткотраен материален актив.

Съгласно постоянната практика на ВКС кредиторът следва да установи, че притежава изискуемо парично вземане по търговска сделка, което длъжникът не изпълнява, а длъжникът, ако не спори, че е погасил задължението, трябва да докаже, че притежава имущество, достатъчно за покриване задълженията му, без опасност за интересите на кредиторите, като чрез пълно обратно доказване обори презумпцията на чл. 608, ал. 2, съответно приложението на ал. 3 във връзка с ал. 2 ТЗ. В хипотезата на допусната от въззивната инстанция съдебно-счетоводна експертиза, която е следвало да извърши корекция на счетоводните отчети и на база на коригираните отчети да определи коефициентите за ликвидност, автономност и задлъжнялост, в резултат на което заключение длъжникът би оборил презумпцията на чл. 608, ал. 2 ТЗ и от което би се ползвал кредиторът „Р. /България/” ЕАД, предвид твърдяната от него начална дата на неплатежоспособността, депозитът е следвало да бъде внесен от посочените страни. Поради невнасяне на определения депозит от заинтересованите страни въпреки предоставената възможност в съответствие с трайноустановената съдебна практика въззивният съд е заличил допуснатата експертиза и е изградил изводите си въз основа на събраните по делото доказателства. Поради изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не е налице противоречие с цитираните от касатора решение № 32/17.06.2013г. по т. д. № 685/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 32/17.06.2013г. по т. д. № 685/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 90/20.07.2012г. по т. д. № 1152/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и решение № 44/04.07.2012г. по т. д. № 983/2011г. на ВКС, ТК, І т. о.

Неоснователен е доводът на касатора – длъжник, че посочените четвърти и пети въпроси /т. 2.1. и 2.2. от изложението/ се решават противоречиво от съдилищата. Съгласно т. 3 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009г., ОСГТК хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК е налице, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решение въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК. По посочените от касатора правни въпроси е формирана постоянна практика, с която съдебният състав се е съобразил. Сключваните договори и реализирани търговски обороти от длъжника са релевантни за изясняване на обективното икономическо състояние на длъжника с оглед определяне на началния момент на неплатежоспособността и намират отражение в счетоводните записвания, а в края на годината и в изготвения счетоводен баланс. В този смисъл като се е позовал на заключението на съдебно-счетоводната експертиза, изготвено въз основа на счетоводната документация на длъжника, Софийски апелативен съд не се е отклонил от постоянната съдебна практика.

Поставените в т. 3.1., 3.2. и 3.3. от изложението/ въпроси не покриват твърдяния от касатора – длъжник селективен критерий на чл. 280, ал. 1, т 3 ГПК. Формирана е постоянна практика на ВКС /решение № 199/08.11.2013г. по т. д. № 1819/2013г. На ВКС, ТК, II т. о., решение № 153/23.12.2010г. по т. д. № 255/2010г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 90/20.07.2012г. по т. д. № 1152/2011г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 241/21.06.2013г. по т. д. № 158/2012г. на ВКС, ТК, II т. о./, че с нормата на чл. 621а, ал. 1, т. 2 ТЗ е засилено служебното начало в производството по несъстоятелността, което е приложимо и за двете инстанции. Засиленото служебно начало се изразява в служебно събиране на доказателства и установяване на факти, например служебно изискване на документи или служебно допускане на експертиза, както е процедирал въззивният съд, но не и в заплащане на възнаграждението на вещото лице от бюджета на съда. Съблюдаването на принципа на чл. 621а, ал. 1, т. 2 ТЗ не следва да води до ограничаване на други, гарантирани от ГПК принципи, например принципите на състезателно начало и на равнопоставеност на страните. Като е допуснал служебно с определение от 07.02.2014г. относимата съдебно-счетоводна експертиза и впоследствие я е заличил поради невнасяне на определения депозит, въпреки предоставената на няколко пъти възможност, съдебният състав не е процедирал в противоречие с постоянната съдебна практика.

По отношение на всички касационни жалби настоящият съдебен състав счита, че не е налице поддържаното от касаторите основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В настоящия случай по посочените от касаторите релевантни правни въпроси е формирана постоянна практика на ВКС, която не се налага да бъде променяна.

Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че поради липса на твърдените от касаторите основания по чл. 280, ал. 1 ТЗ не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение