Определение № 1138 от 17.10.2012 г. на ВКС по д. № 447/2012 г.

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК. ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на П. Н. срещу въззивното решение на Градски съд С. по гр.д. №8687/11 г. и по допускане на обжалването. С обжалваното решение е отхвърлен искът на касатора срещу Столична община с пр. осн. чл.19 от ЗГР – за промяна на фамилното име на ищеца от Н. на Б., поради важни обстоятелства, които налагат това. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима. За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т. 2 от ГПК – намира, че по въпроса за съдържанието на понятието „важни обстоятелства” и за характера на производството по чл.19 от ЗГР, което е такова за съдействие при правомерно упражняване на граждански права и цели изгодни за молителя последици, без да се посяга върху чужда правна сфера, въззивното решение противоречи на представените вл. в сила решения на ВКС по реда на ГПК, отм. и съдилищата. В. съд е отхвърлил иска като е приел, че сочените от молителя обстоятелства: не познава добре рождения си баща, чиято фамилия носи, отгледан е от роднините на майка си и като знак на принадлежност и благодарност към тях иска да носи фамилното име на дядо си от майчина страна, с което вече е известен в интернет пространството, като си е създал профил в социалните мрежи и ел. поща - не са важни по см. на чл.19 от ЗГР и не обосновават исканата промяна на името. Посочено е, че важни по см. на чл.19 от ЗГР са лични и обществени обстоятелства, които биха направили носенето на името неудобно или неподходящо. Преценката за това обаче винаги е конкретна и обвързана с императивните изисквания на чл.13 и 14 от ЗГР, вкл. посочените там възможни отклонения относно начина на образуване на бащиното и фамилно име на физ. лице – р. по гр.д. №712/09 г. на четвърто г.о. на ВКС по чл.290 от ГПК. В. решение не противоречи на посочената трайна и на задължителната практика на ВКС по въпроса за съдържанието на понятието „важни обстоятелства” по см. на чл.19 от ЗГР – цитираното от въззивния съд решение, в което е прието, че значението / важността/ на обстоятелствата се преценява във всеки конкретен случай, без да се нарушава императивът по чл.9,13 и 14 от ЗГР. В представените р. по гр.д. №366/08 г. на ОС – Враца и по гр.д. №1847/10 г. на ОС - Бургас допуснатата промяна на фамилното име е в пределите на алтернативата по чл.14 от ЗГР – лицето е имало за фамилно бащиното име на баща си и е поискало да го замени с неговото фамилно, с което е известно цялото семейство. Такива обстоятелства могат да са и доказани затруднения при идентификацията на лицето и при контактите му с държавни институции и в обществото – р. по гр.д. №344/11 г. на четвърто г.о. на ВКС. Следователно само от характера на производството – едностранно, безспорно и за съдействие на гражданина – р. по гр.д. №1643/08 г. на второ г.о. на ВКС, не следва, че промяната на името е допустима винаги по желание и лична преценка на молителя. Съставът и образуването на името на физическото лице, както и предпоставките за промяната му са посочени в ЗГР и такава се допуска само след съдебна преценка за наличието им, както е прието в задължителната и трайна съдебна практика, на която обжалваното въззивно решение съответства. Не е налице соченото основание за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето г.о.