Определение № 4720 от 05.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4958/2025 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК като е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 3747/12.08.2025 година, подадена от Н. К. Ч., срещу решение № 186/28.07.2025 година на Окръжен съд Кюстендил, ІІІ-ти състав, постановено по гр. д. № 250/2025 година. С обжалваното въззивно решение на Окръжен съд Кюстендил, е потвърдено първоинстанционното решение № 181/27.03.2025 година, поправено с решение № 227/25.04.2025 година, двете на Районен съд Дупница, гражданско отделение, V-ти състав, постановени по гр. д. № 1791/2024 година, в частта му, с която Н. К. Ч. е осъдена да заплати на М. Т. Д., С. В. Д. и Е. В. Д. сума в размер на общо 6551.75 лева, представляваща 1/2 част от стойността на извършения от ищците ремонт на покрива на съсобствената на страните жилищна сграда, находяща се в [населено място], на [улица], разположена в поземлен имот с идентификатор ***, заедно със законната лихва върху главницата от деня на предявяване на иска-01.08.2024 година до окончателното плащане, от които на М. Т. Д. сумата от 4367.83 лева, на С. В. Д. сумата от 1091.96 лева и на Е. В. Д. сумата от 1091.96 лева. Макар и първоинстанционният съд да е посочил, че второто решение е такова по чл. 250 от ГПК, то доколкото с него не се извършва произнасяне по част от претенцията, по която съдът не се е произнесъл, а само се извършва конкретизация на вече постановеното първоначално решение, то второто следва да се квалифицира като такова по чл. 247 от ГПК и тъй като е неразделна част от първото решение при обжалване на последното, следва да се преценява и законосъобразността на второто решение. В подадената от Н. К. Ч. касационна жалба се излагат доводи за това, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените от М. Т. Д., С. В. Д. и Е. В. Д. срещу Н. К. Ч. искове с правно основание чл. 30, ал. 3 от ЗС, във връзка с чл. 61 от ЗС и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД да бъдат отхвърлени. В изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се твърди, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Апелативен съд Бургас по чл. 280, ал. 1 т. 1 и т. 3, а също така и чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК. Ответниците по касационна жалба М. Т. Д., С. В. Д. и Е. В. Д. не са подали отговор на същата, като не са изразили становище по допустимостта и основателността й. Н. К. Ч. е била уведомена за обжалваното решение на 06.08.2025 година, а подадената от нея срещу същото касационна жалба е с вх. № 3747/12.08.2025 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима. Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното: С изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК Н. К. Ч. е поискала обжалваното решение на Окръжен съд Кюстендил да бъде допуснато до касационно обжалване по въпросите за това да е налице уместно извършвана работа-строителни и ремонтни дейности на покрив на жилищна сграда, която, които ще подлежат на заплащане на гестора, при института на гестията чл. 61 от ЗЗД, следва ли ремонтът/изграденото от гестора обективно да е в състояние за ползването му по предназначение и да съответства на нормативните изисквания за конструкцията на жилищната сграда?; за това при извършен ремонт на покрив от гестор, който е съсобственик и действа и в собствен интерес, но без съгласието на другия съсобственик, следва ли ответникът-съсобственик, който не е извършил ремонта да заплати припадащата му се идеална част от реалната стойност на извършения ремонт или следва да заплати само сумата, с която се е обогатил, а при определяне размера на тази сума на обогатяването следва ли да се включва, както печалбата на строителя, извършил ремонта, така и ДДС върху стойността на този ремонт?; за това извършен ли е уместно, по смисъла на чл. 61 от ЗЗД, ремонт на покрив от гестор в случай, че при извършването на ремонта, по решение на гестора, комините на сградата, които се намират в дневната, с кухненски бокс, на едно от жилищата в сградата, собственост на другия етажен собственик в сградата, не са изведени над покрива и са неизползваеми след извършения от гестора ремонт, като съгласно чл. 112, ал. 1 от Наредба № 7/22.12.2004 година за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, в жилищата задължително се предвиждат комини в дневните и в кухните или комин в дневната с кухненския бокс? и за това длъжен ли е съдът по същество да прецени всички събрани по делото доказателства, които са от значение за спора, както и доводите на страните и да основе решението си върху приетите от него в резултат на тази преценка обстоятелства по делото и върху закона, а също така и неизпълнението на задължението на съда за обсъждане на всички доказателства по делото или частичното им, а също така и едностранно обсъждане, представлява ли съществено процесуално нарушение, което може да бъде основание за неправилност на постановеното по спора решение?. По отношение на първия, втория и четвъртия от въпросите се обосновава приложното поле на допълнителното основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като се твърди противоречие между въззивното решение и приетото в решение № 222/12.12.2016 година, постановено по гр. д. № 5571/2015 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о., решение № 327/03.04.2017 година, постановено по гр. д. № 2119/2016 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. и решение № 50 089/09.05.2024 година, постановено по т. д. № 521/2012 година по описа на ВКС, ТК, І т. о.. Същевременно по отношение на третия въпрос се твърди, че попада в приложното поле на допълнителното основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Тези въпроси са извлечени от решението на Окръжен съд Кюстендил, който при постановяване на решението си е приел, че първоинстанционният съд бил сезиран с иск за сумата от 9027.00 лева, представляваща припадащата се част (1/2 идеална част) от стойността на направени от М. Т. Д., С. В. Д. и Е. В. Д. необходими разходи за основан ремонт на покрив на жилищна сграда, находяща се в [населено място], [улица]. По делото нямало спор, а и от нотариален акт № 62, том IIІ, peг. № 5610, дело № 430/2022 година се установявало, че М. Т. Д., С. В. Д. и Е. В. Д. по силата на покупко-продажба и наследяване били собственици на самостоятелен обект с идентификатор *** (представляващ втори стаж от жилищната сграда), заедно с прилежащите зимнично и таванско помещения, както и 1/2 идеална част от общите части на сградата находяща се в [населено място], на [улица]. От нотариален акт №107, том ІV, дело №1281/1994 година се установявало, че Н. К. Ч. била собственик на първия етаж от жилищната сграда (самостоятелен обект с идентификатор ***), заедно с прилежащите зимнично и таванско помещения, както и 1/2 идеална част от общите части на сградата, находяща се на същия адрес. От договор за извършване на ремонт на покрив от 01.10.2022 година. се установявало, че М. Т. Д. била възложила на „Никсо Билд“ ООД гр. Самоков извършването на строително монтажни работи по ремонт на покрива на процесната сграда, като цената на обекта съгласно определените видове и количества СМР била 12 300.00 лева. По делото били приложени фактури за закупени строителни материали във връзка с извършения ремонт на покрива, на обща стойност 4854.70 лева. От заключението на съдебно-техническата експертиза с вещото лице Е. Л. се установявало, че бил извършен ремонт на покрива на сградата, находяща се в [населено място], на [улица], като при изпълнението му били вложени закупените материали, посочени в представените по делото фактури, както и че стойността на извършения ремонт била в общ размер на 17 700.00 лева. В допълнителното си заключение вещото лице било посочило, че в подпокривното пространство, на ниво около 20.00 см под покривната конструкция, два от комините били прекъснати и не били изведени над покрива, с което била нарушена възможността за използването им-единият от тези комини обслужвал кухнята на Н. К. Ч. на първия етаж и стаята в съседство до кухнята, а другият комин обслужвал стаята до стълбището откъм двора. Коминът, който бил по калканната стена и обслужвал стаята откъм улицата на първия етаж и кухнята на втория етаж продължавал над покрива и можел да се използва. Вещото лице било констатирало, че в процесната сграда нямало функциониращ комин в кухнята на първия жилищен етаж. По делото били разпитани свидетелите В. С. К. и К. М. Б.. Свидетелят К. твърдял, че бил извършил ремонта на покрива на сградата, който му бил възложен от В.-съпруг на М. Т. Д.. Описвал подробно извършените ремонтни работи: сваляне на стари керемиди, демонтаж на летвена обшивка, демонтаж на дъсчена обшивка, монтаж на дъсчена обшивка, монтаж на покривна мембрана, монтаж на летвена скара, на керемиди, на челни дъски, на улуци, казанчета, нова ламаринена обшивка, натоварване и извозване на отпадъци и покриване била и ръбове с капаци. Свидетелят сочел, че преди ремонта състоянието на покрива било много лошо-комините били полуразрушени, тухлите били паднали върху керемидите и ги счупили, мембраната под керемидите била скъсана, летвичките, държащи керемидите били изгнили или счупени, на тавана влизала вода. Според свидетеля част от носещите греди на покрива също били изгнили. Заявявал пред съда, че извършващите ремонта били разрушили комините до здраво, тъй като възложителят на работата им бил казал, че живеещите в сградата ще се отопляват с климатици. Свидетелят твърдял, че освен М. Т. Д. и покойният й съпруг, никой друг не се бил интересувал от ремонта, те заплатили на изпълнителите за работата, а материалите купували отделно. Свидетелката Б. сочела, че Н. К. Ч. живеела с майка си на първия етаж на процесната сграда. Знаела, че бил извършен ремонт на покрива на сградата, по възлагане на живущите на горния етаж. Заявявала, че Ч. се отоплявала към момента с климатик. Анализирайки събраните по делото доказателства, както и извършвайки съдебно прихващане, първоинстанционният съд бил уважил иска за сумата 6551.75 лева, като бил приел, че работата по извършване на ремонта на покрива била уместно предприета, тъй като без извършването й можело да се стигне до разрушаване на фасадата на сградата, както и че работата била добре управлявана, че по делото нямало доказателства, сочещи на противопоставяне на извършването на ремонта от страна на Н. К. Ч., че последната била знаела за предприетата работа, но нямало данни за одобряването й, че М. Т. Д., С. В. Д. и Е. В. Д. били действали не само в свой интерес, но и в интерес на Н. К. Ч. и доколкото се касаело за разноски, свързани със запазване целостта и функционалното предназначение на покрива на сградата-без тяхното извършване същата щяла да погине или състоянието й щяло да се влоши съществено, поради което Н. К. Ч. следвало да заплати припадащата й се част от тези разноски, съобразно квотата й в съсобствеността, а именно 1/2. При самостоятелна проверка на събраните доказателства въззивният съд също приемал, че извършеният ремонт на покрива на сградата бил необходим за запазването й, тъй като с оглед износената покривна конструкция и счупени цигли била влизала вода в подпокривното пространство, а това било предпоставка за появата на течове в жилищните помещения и нанасящи щети на сградата, съответно до извършването на допълнителни ремонти за отстраняване на последствията от наводняванията. Затова извършената работа била предприета уместно и била в интерес, както на М. Т. Д., С. В. Д. и Е. В. Д., така и на Н. К. Ч.. Безспорно било установено, че работата била добре управлявана, тъй като била изпълнена с необходимото качество-по делото нямало данни за появата на течове след извършването на ремонта. От доказателствата безспорно се установявало, че разходът за ремонт бил изцяло заплатен от М. Т. Д., С. В. Д. и Е. В. Д., а съгласно чл. 38 от ЗС покривът на жилищната сграда в режим на етажна собственост представлявал обща част, като разходите във връзка с ремонта на общите части се разпределяли между съсобствениците съобразно с притежаваните от тях части от правото на собственост, съответно Н. К. Ч. дължала 1/2 от тези разноски. В този смисъл бил неоснователен довода за допуснати от първоинстанционният съд нарушения при оценката на събраните по делото писмени и гласни доказателства, което било обосновало погрешно формиране на решаващите мотиви на съда, довело до неправилно приложение на материалния закон. Неоснователен бил довода във въззивната жалба, че извършените СМР на покрива не били предприети уместно от М. Т. Д., С. В. Д. и Е. В. Д., тъй като след извършването им комините на сградата били станали неизползваеми. От доказателствата по делото се установявало, а и нямало спор между страните, че в подпокривното пространство на ниво около 20.00 см. под покривната конструкция два от комините били прекъснати и не били изведени над покрива, с което била нарушена възможността за ползването им. Въззивният съд считал, че този факт сам по себе си не можел да обоснове извод, че работата не била предприета уместно, доколкото от доказателствата по делото безспорно се установявало, че цялостния ремонт на покрива бил необходим. Въззивният съд също така кредитирал показанията на свидетелката Б., която била заявила, че Ч. се отоплявала на климатици, т .е. обитаваният от нея етаж можел да се използва по предназначение и без наличие на комини. Не без значение било и обстоятелството, че комините не са разрушени, а само не били изведени над покрива, което състояние при необходимост можело да се отстрани като се извършат съответните строителни работи. В обобщение следвало да се посочи, че било достатъчно изграденото обективно да било в състояние за ползването му по предназначение и да съответствало на нормативните изисквания. Всичко това означавало, че чуждата работа била уместно предприета и добре водена, което било предпоставка за възникване на задължението на заинтересования да възстанови направените от гестора разходи. Неоснователни били доводите на Н. К. Ч., че при определяне размера на обогатяването не следвало да се включва както печалбата на строителя, така и ДДС върху стойността на ремонта. Съгласно правната теория и съдебната практика като необходими разноски се квалифицирали тези, които били свързани със запазването на вещта от погиване или повреда или били условие за нейното запазване или използване, т. е. направата на които била обусловена от обективното състояние на вещта, но без да увеличават нейната пазарна стойност. В конкретния случай, ремонтът на покрива бил извършен с оглед запазването на сградата от значителни повреди и за поддържането й в състояние, годно да обслужва нейното предназначение. Следвало да се има предвид и това, че релевантни за определяне на стойността на необходимите разноски били не действително направените разходи, а средните пазарни цени, установени с експертиза. В случая от съдебно- техническата експертиза се установявало, че необходимите разноски били в общ размер на 17 700.00 лева. Предвид обстоятелството, че Н. К. Ч. притежавала 1/2 идеална част от общите части на сградата, то тя дължала половината от сумата или 6850.00 лева, а след извършеното прихващане с дължимите на нея суми 6551.75 лева, какъвто бил размерът на присъдената на М. Т. Д., С. В. Д. и Е. В. Д. сума. С първоначалното първоинстанционно решение № 181/27.03.2025 година на Районен съд Дупница, гражданско отделение, V-ти състав, постановено по гр. д. № 1791/2024 година Н. К. Ч. е била осъдена да заплати на М. Т. Д., С. В. Д. и Е. В. Д. една обща сума от 6551.75 лева, който диспозитив на решението съответства на петитума на исковата молба. С последващото решение № 227/25.04.2025 година на Районен съд Дупница, гражданско отделение, V-ти състав, постановено по гр. д. № 1791/2024 година първото решение е конкретизирано като е посочено, че от общата сума на М. Т. Д. се дължи сумата от 4367.83 лева, съответно на С. В. Д. се дължи сумата от 1091.96 лева и на Е. В. Д. сумата от 1091.96 лева. Второто решение следва да бъде определено като такова по чл. 247 от ГПК, доколкото само конкретизира първоначалното такова, без да съдържа произнасяне по искане, което е пропуснато с първоначалното решение. С оглед на това двете, постановени по първоинстанционното производство решения, представляват едно цяло и с тях първоинстанционният съд е уважил иска при условията на разделно осъждане, каквото не е било заявено с исковата молба. При това следва са се има предвид, че второто от решенията не е постановено по молба на М. Т. Д., С. В. Д. и Е. В. Д., а по молба с вх. № 4178/10.04.2025 година на Н. К. Ч., поради което не може да се приеме, че се касае до уточнение на предявения иск от страна на ищците. Предвид така полученото разминаване между петитума на исковата молба и постановените от първоинстанционния съд решения се поражда вероятност същите да са недопустими. Тази вероятна недопустимост се разпростира и върху решението на Окръжен съд Кюстендил, доколкото предмет на въззивното производство, с оглед посоченото по-горе, са били двете първоинстанционни решения, а не само първоначалното от тях. Същевременно следва да се има предвид и това, че в обстоятелствената част от исковата молба не са изложени ясни обстоятелства, от които да произтича общото вземане на М. Т. Д., С. В. Д. и Е. В. Д., така както същото е заявено с петитума на молбата. Това създава възможност исковата молба да е нередовна поради несъответствието на съдържанието й по чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ГПК, което отново сочи на вероятна недопустимост на постановените въз основа на нея съдебни решения. Дали такава недопустимост е налице може да бъде преценявано само след допускането на касационното обжалване на основание чл. 280, ал. 2, пр. 2 от ГПК, което може да бъде направено и служебно от съда, а не само по искане на страните в производството. Предвид на изложеното са налице предвидените в чл. 280, ал. 2, пр. 2 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 186/28.07.2025 година на Окръжен съд Кюстендил, ІІІ-ти състав, постановено по гр. д. № 250/2025 година, по подадената срещу него от Н. К. Ч., касационна жалба с вх. № 3747/12.08.2025 година и такова трябва да се допусне. На Н. К. Ч. трябва да бъде даден едноседмичен срок от съобщението, в който да внесе държавна такса в размер на по 67.00 € по сметка на ВКС и да представи доказателства за това като й се укаже, че ако не направи това в определения срок подадената от нея касационна жалба ще бъде върната, а образуваното въз основа на нея производство ще бъде прекратено. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение