Определение № 9 от 15.02.2019 г. на ВКС по д. № 18/2018 г.

Производството е по чл. 135, ал.4 АПК. С определение № 1103 от 25. 01. 2018 г. по гр. д. № 19198/2017 г. на Варненския районен съд е повдигнат спор за подсъдност между Районен съд – гр.Варна и Административен съд – гр.Варна относно компетентния съд да разгледа предявените от М. Л. Ж. против ГД „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието искове с правни основания чл. 71, ал. 1, точки 1, 2 и 3 от Закона за защита от дискриминация. Настоящият петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд съобрази следното: Производството по делото е образувано по предявени от М. Л. Ж. против ГД „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието четири обективно съединени иска. Двата иска са с правни основания чл. 71, ал. 1, точки 1 и 2 от Закона за защита от дискриминация - за установяване на дискриминационно третиране на ищеца и за осъждане на ответника да се въздържа в бъдеще от посочените от ищеца дискриминационни действия. Като дискриминационни действия в исковата и уточняващите молби се сочат различното третиране на ищеца, изтърпяващ наказание „доживотен затвор“ в затвора в [населено място], спрямо лицата, изтърпяващи наказания „доживотен затвор“ в Централния Софийски затвор, при осъществяване на проверките на хранителните пратки - в затвора в София проверките се извършват със скенер и хранителните продукти се предават на изтърпяващите наказание в цялост, с ненарушени опаковки, в годен за съхранение и консумация вид, а в затвора в [населено място] такова устройство няма, хранителните продукти се разопаковат и разрязват преди да бъдат предадени, при което стават негодни за консумация и съхранение. Другите два иска са осъдителни - за присъждане на сумите 24999 лв. - обезщетение за неимуществени вреди (претърпяно чувство на унижение, безпомощност, глад, безсилие, злепоставеност в сравнение с изтърпяващите същото наказание в затвора в София) и 1 лв. - обезщетение за имуществени вреди, причинени в резултат на извършените от служителите на ответника дискриминационни действия, които искове са квалифицирани по чл. 71, ал. 1, т. 3 от Закона за защита от дискриминация. Не е проведено производство пред Комисията за защита от дискриминация по раздел I от Закона за защита от дискриминация. Посочената квалификация на исковете за присъждане на парични обезщетения е приета и с определение № 14510 от 29. 11. 2017 г. по адм.д. № 1048/2017 г. на ВАС, 3 отд., с което е отменено прекратително определение на АС – Варна и са дадени указания за изпращане на исковата молба по компетентност на РС – Варна. С определение № 41 от 5. 04. 2018 г. по гр. д. № 18/2018 г. по описа на ВКС, 5-чл. състав, производството по делото е спряно на осн. чл. 292, вр. чл. 229, ал. 1, т. 7 ГПК, вр. чл. 144 АПК, до приемане на тълкувателно постановление по т. д. № 1/2016 г. от общото събрание на съдиите от ГК на ВКС и Първа и Втора колегии на ВАС по въпроси, касаещи подсъдността на делата, образувани по искове с правна квалификация чл. 71, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Закона за защита от дискриминация, както и подсъдността на образуваните дела по искове с правна квалификация чл. 71, ал. 1, т. 3 от Закона за защита от дискриминация с оглед т. 4 от тълкувателно постановление № 2/2014 г. на ВКС и ВАС. По делото е прието тълкувателно постановление № 1 от 16.01.2019 г. по т. д. № 1/2016 г. на общо събрание на съдиите от ГК на ВКС и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, поради което e налице основаниe по чл. 230, ал. 1 ГПК за възобновяване на производството. По посочените въпроси с тълкувателното постановление е прието, че исковете с правна квалификация чл. 71, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Закона за защита от дискриминация за установяване на нарушението по този закон, респективно за осъждане на ответника да преустанови нарушението и да възстанови положението преди нарушението, както и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения, са подсъдни на районния съд. Искът с правна квалификация чл. 71 ал. 1, т. 3 от Закона за защита от дискриминация е подсъден на районния съд, като ТП № 2/2014 г. на Върховния касационен съд и Върховния административен съд в частта му по т. 4 е обявено за изгубило актуалност. В мотивите към тълкувателното постановление е разяснено, че разпоредбата на чл. 71 от Закона за защита от дискриминация съдържа хипотезите за защита правата на увредените лица във всички случаи, когато не е проведено производство пред Комисията за защита от дискриминация, без оглед на това дали дискриминационното поведение е осъществено от субект, равнопоставен на ищеца или дискриминацията е осъществена при или по повод административна дейност. Прието е, че разпоредбата на чл. 71 от Закона за защита от дискриминация не е в противоречие с чл. 74 от същия закон, тъй като последната и по двете алинеи е приложима само ако е проведено производство пред Комисията за защита от дискриминация. С оглед на така даденото тълкуване, в случая компетентен да разгледа предявените от М. Л. Ж. против ГД „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието искове с правни основания чл. 71, ал. 1, точки 1, 2 и 3 от Закона за защита от дискриминация е Районен съд – Варна. По изложените съображения настоящият петчленен състав от съдии от Върховния касационен съд и Върховния административен съд