Определение № 333 от 24.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1053/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Община Кнежа чрез пълномощника й адвокат С. Ч. против решение № 571 от 5.12.2019 г., постановено по гр.д. № 476 по описа за 2019 г. на Окръжен съд-Плевен в частта, с която е отменено решение № 56 от 15.04.2019 г. по гр.д. № 538/2018 г. на Районен съд-Кнежа и вместо него е постановено друго за уважаване на предявените от „Здравец-99“ ЕАД, гр. Враца против Община Кнежа ревандикационни искове по отношение на масивна сграда с идентификатор 37376.1001.4147.7 със застроена площ от 54 кв.м., находяща се в поземлен имот с идентификатор 37376.1001.4147 с административен адрес: гр. Кнежа, ул. "Марин Боев" № 73, ет.1, състояща се от три самостоятелни обекта-гаражи с площ 18 кв.м. всеки с идентификатори 37376.1001.4147.7.1, 37376.1001.4147.7.2 и 37376.1001.4147.7.3 и за отмяна на основание чл.537, ал.2 ГПК на акт за частна общинска собственост № 2218 от 3.12.2018 г. на Община Кнежа, вписан в СВ при РС-Кнежа на 4.12.2018 г., том VIII, вх.рег. № 2744. „Здравец-99“ ЕАД, гр. Враца, представлявано от Х. М. К. е подало писмен отговор по реда и в срока по чл.287, ал.1 ГПК, в който оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване, касационният съд съобрази следното: Въззивният съд е приел за безспорно между страните, че процесният понастоящем имот - масивна сграда с обща застроена площ 54 кв.м., състояща се от три самостоятени обекта, всеки от които с площ 18 кв.м. и предназначение гараж – актуван с акт за частна общинска собственост № 2218/03.12.2018 г., се владее от Община Кнежа, като имотът е актуван за пръв път като частна общинска собственост през 2012 г. В поземления ивот, в който се намират гаражите - УПИ ІІ – 4147 в стр.кв. 124 по ЗРП на гр. Кнежа, одобрен със заповед на Кмета на Община Кнежа № 21/15.02.1999 г. - са изградени: Административна сграда-Кооперативен дом, Общински социален комплекс и 9 бр. гаражи. Безспорно е и, че имотите са бивша собственост на АФ “Хибрид“ гр. Кнежа към момента на прекратяването й през 1992 г. като организация по § 12 ПЗР ЗСПЗЗ /ДВ бр. 28/03.04.1992 г./. При учредяване на ищцовото дружество през 1999 г. в капитала му са апортирани от ЗПК “Здравец“ партерен етаж и мазе и трети етаж на сградата на „Кооперативен дом“ гр. Кнежа, както и едноетажна сграда, апликираща към сградата на Кооперативния дом с реализирани общо четири гаражни клетки с бруто застроена площ 64.80 кв.м. Счел е, че спорът е дали е прехвърлена собствеността на процесните имоти с предназначение гаражи през месец февруари 1997 г. от правоимащите лица по чл.27, ал.1 ЗСПЗЗ на прекратената през 1992 г. АФ “Хибрид“ гр. Кнежа чрез упълномощени от тях лица на праводателя на ищцовото дружество ЗПК “Здравец“ гр. Кнежа, както и внесени ли са именно процесните имоти в капитала на ищцовото дружество при учредяването му през 1999 г. или тези имоти са останали част от неразпределеното имущество на АФ “Хибрид“ гр. Кнежа към месец октомври 1997 г., което е предадено безвъзмездно през 2006 г. за стопанисване и управление на Община Кнежа и по отношение на което са настъпили последиците по чл.30, ал.2 ЗСПЗЗ. Приел е, че представените по делото доказателства установяват, че с приемо-предавателен протокол № 648/27.02.1997 г., че Съвета на пълномощниците по § 29 ЗСПЗЗ на АФ „Хибрид“, гр. Кнежа, представляван от М. Г.-председател и Р. К. и Л. Х.-членове е предал на Х. К., в качеството на председател на ЗПК „Здравец“ гр. Кнежа дълготрайни активи по опис, сред които по т. І: 1. четири броя гаражи с посочена стойност, като имуществото е получено срещу копюри съгласно опис и доплащане на сумата 167 001 лв- с фактура № 21. ЗПК „Здравец“ е декларирала полученото имущество, включително и четири броя гаражи и от 1998 г. заплаща данъци за тях. При апортирането на гаражите в ищцовото дружество същите са описани от вещите лица, изготвили оценката, като намиращи се в едноетажна сграда, апликираща към сграда „Кооперативен дом“ гр. Кнежа. В периода 2001 – 2008 г. дружеството е отдавало под наем гаражи, с посочен адрес: гр. гр.Кнежа, Кооперативен дом. С протоколи от 10.04.2006 г., 12.04.2011 г., 29.03.2014 г. и 29.03.2014 г. на ОС на правоимащи лица по чл.27 ал.1 ЗСПЗЗ на Агрофирма „Хибрид“ са взимани решения, касаещи наличното и неразпределено имущество на правоимащите лица на прекратената организация, като по първия от протоколите е взето решение Община Кнежа да бъде юридическото лице с правомощия по § 29 ПЗР ЗСПЗЗ по отношение на неразпределеното имущество, а с последния протокол е приет отчет на Община Кнежа за управлението и стопанисването на имотите за периода от 01.04.2011 г. – 31.01.2014 г. и на същата е предоставено безвъзмездно неразпределеното имущество. Неразпределеното имущество, предадено на Община Кнежа въз основа на решението по протокола от 10.04.2006 г., е описано в протокол от 31.05.2006 г. за приемане на неразпределени имоти – летище Кнежа и обекти към него. Идентичността на предоставените срещу копюри на ЗПК „Здравец“ гаражи и тези, които кооперацията е ползвала а впоследствие и отдавала под наем, е установена от показанията на свидетеля М. А. Г., който към 1997 г. е бил председател на Съвета на пълномощниците по § 29 ПЗР ЗСПЗЗ на АФ „Хибрид“, гр. Кнежа. Затова, че именно процесните гаражи са били разпределени на кооперацията свидетелства и Н. Г. Г., кмет на Община Кнежа в периода 1996-1999 г., а за начина на изземване на гаражите от ищцовото дружество и ползването им след това свидетелстват С. Т. Ш., кмет на Община Кнежа в периода 2003 – 2015 г. и А. Г. З., служител на общината. Съдът е констатирал, че сред писмените документи по прекратената прокурорска преписка № 91/2002 г. на ОП-Плевен се намира заверено копие от описа към протокол № 648/27.02.1997 г. на копюри, мемориален ордер и фактура № 22 без дата за сумата от 167 001 лв., както и че решението за разпределение на имуществото, предадено с този протокол, не е сред тези, обявени за нищожни със заповед на областния управител на област Враца. Отчел е експертното заключение относно момента и начина на осчетоводяване на гаражните клетки от ищцовото дружество и неговия праводател, наличното в урегулирания поземлен имот застрояване и разположението на гаражите, невъзможността да се установи идентичност между разпределените на кооперацията гаражи и процесните, поради липса на посочени в протокол № 648/27.02.1997 г. индивидуализиращи белези и за липса на документи в ответната община, които да сочат, че процесните гаражи са неразпределено имущество на организация по § 12 ППЗСПЗЗ. При така възприетата фактическа обстановка и обсъждайки доводите в жалбата на Община Кнежа, въззивният съд на първо място е приел за неоснователно възражението по чл.183 ГПК, доколкото от една страна липсва изрично определен срок от районния съд с изтичането на който да настъпят последиците по чл.183, изр.второ ГПК, а от друга страна – с оглед отдалечеността във времето на момента на съставяне на документите и факта, че същите са представяни многократно пред различни институции през периода 1999-2007 г., а са налице и заверени преписи от документите по прокурорската преписка, описана по-горе и съдържащият се в нея ревизионен доклад на дейността на Съвета на пълномощниците по § 29 от ЗСПЗЗ на АФ „Хибрид“ за периода м. V 1995 г. – м. ІІІ. 1997 г. следва да се приеме, че се касае за верни преписи на документите, чиято доказателствената сила следва да бъде съобразена с оглед данните по делото и разпоредбите на ГПК. Във връзка с възражението, че липсват доказателства лицата подписали протокол № 648/27.02.1997 г. да са били избрани от общото събрание на правоимащите, съдът е отчел действащата в периода 1995 – 2018 г. нормативна уредба и е направил извод, че към февруари 1997 г. за правоимащите лица по чл.27 ЗСПЗЗ на АФ“Хибрид“ е съществувала правна възможност да предоставят правомощията по § 29 ПЗР ЗСПЗЗ на физическо или юридическо лице, което да разпредели имуществото между правоимащите лица като го управлява и стопанисва до разпределението му, като от април 2006 г. за това е била редовно упълномощена [община], но до този момент правомощията по § 29 ПЗР ЗСПЗЗ са изпълнявани от други лица, в това число през периода от м. V.1995 г. до м. ІІІ 1997 г. от Съвет на пълномощниците в състав: М. А. Г., Р. Н. К. и Л. Д. Х., а през периода 2005 - 2006 г. от „Междукооперативно предприятие Кнежа-12“ ООД, гр. Кнежа. Приемо-предавателен протокол № 648/27.02.1997 г., показанията на свидетеля М. А. Г. и писмените документи в прокурорската преписка, кореспондиращи помежду си, са обосновали извода на съда, че на 27.02.1997 г. Съветът на пълномощниците по § 29 ПЗР ЗСПЗЗ на АФ „Хибрид“ гр. Кнежа в надлежно избран състав е извършил разпределение на неразпределено имущество на правоимащите лица по чл.27, ал.1 ЗСПЗЗ като е прехвърлил собствеността и предал владението върху това имущество при условията на § 29, ал.1 и ал.4 ПЗР ЗИД ЗСПЗЗ и чл.48, ал.8 и ал.9 ППЗСПЗЗ в редакцията на разпоредбите действащи към този момент на ЗКП „Здравец“ гр. Кнежа, в която група лица от правоимащите по чл.27, ал.1 ЗСПЗЗ с писмени договори са внесли дяловете си от прекратената Агроифирма. Приел, че след като при получаване на имуществото Кооперацията е удостоверила правата си чрез представяне на копюри, издадени за АФ „Хибрид“ гр. Кнежа същата е станала собственик на разпределеното имуществото, като извършеното парично изравняване на разликата между стойността на дяловете и стойността на прехвърленото имущество не представлява покупко-продажба. Счел е, че не е налице нарушение на разпоредбите на чл.48 ППЗСПЗ и § 29, ал.1 ПЗР ЗСПЗЗ, тъй като в хипотезата на прехвърляне на имущество на кооперация по чл.27, ал.4 ЗСПЗЗ чрез разпределение на дялове в натура не е необходимо провеждане на търг, респ. прехвърляне на собствеността имуществото с договор с нотариална заверка на подписите на страните. По делото липсват доказателства, въз основа на които да се направи извод за пороци при издаване на конкретните копюри, с които е придобито имуществото по приемо-предавателен протокол № 648/27.02.1997 г. /извършени разпределения на имуществото на АФ „Хибрид“ гр. Кнежа през периода 1995-1997 г. са били предмет на проверка от комисия, назначена от ДФК – Враца, в резултат на която е издаден ревизионен акт и въз основа на него са издадени влезли в сила заповеди на Областен управител Враца от 11.11.1999 г., с които с оглед правомощията му по § 29, ал. 9 ПЗР ЗСПЗЗ Областния управител е обявил за нищожни извършени разпределения на имущество в полза на въззивната кооперация по конкретни приемо- предавателни протоколи и е постановил изземването му, но разпределението на имуществото, извършено с приемо-предавателен протокол № 648/27.02.1997 г. не е сред обявените за нищожни, респ. имуществото описано в същото не е след тези, по отношение на които е постановено изземване/. Въз основа на показанията на свидетеля М. А. Г. и описанието на гаражите в процедурата по оценяване във връзка с апортирането им, съдът е приел за установена идентичността на гаражите, разпределени на ЗПК „Здравец“ и предадени с протокол № 648/27.02.1997 г. с три от процесните гаражи, намиращи се в сграда с идентификатор 37376.1001.4147.7 по КККР на гр. Кнежа с обща застроена площ 54 кв.м., построена в УПИ, в който се намира и админстративната сграда на Кооперативен дом-Кнежа. Тези гаражи за били във владение на ЗПК „Здравец“ през периода м.март 1997 г. – м.май 1999 г., а след учредяване на ищцовото дружество са преминали в негово владение от м.юни 1999 г. до принудителното из изземване през месец октомври 2012 г. от служители на Община Кнежа. Изводът за идентичност се подкрепя и от обстоятелствата, че гаражите са били включени в счетоводния баланс на ЗПК „Здравец“ от м.февруари 1997 г., декларирани са въз основа на протокол № 648/27.02.1997 г. и за тях са заплащани данъци, внесени са като апортна вноска отново въз основа на протокол № 648/27.02.1997 г. и са включени в капитала на ищцовото дружество и в счетоводните му баланси, като са били и в негово владение и именно те са иззети през 2012 г., както и че гаражите, собственост на ЗПК „Здравец“ гр. Кнежа са се намирали при оценяването им по чл.72, ал.2 ТЗ в една сграда, апликираща на Кооперативния дом, така както към момента се намират процесните гаражи в сградата с обща площк 54 кв.м. Подкрепя се и от факта, че в приемо-предавателен протокол на неразпределеното имущество от м. ІV 2006 г. процесните имоти липсват. Съдът е изложил съображения, че начина на разделяне на гаражните клетки, начина на ползване на имотите, както и начините на измерване на площта им са се променяли през периода 1997 г. – 2012 г., поради което идентифицирането им не би могло да се извърши само по технически характеристики, на основа на които са направени изводите от вещото лице инж.С. за липса на идентичност между процесните гаражи и гаражите, предмет на апорта, поради което не е възприел този извод. Въззивният съд е приел за неоснователно заявеното от Община Кнежа възражение, че е придобила гаражите на основание чл.79, ал.2 ЗС, тъй като владението на общината не е добросъвестно, т.е. на основание, годно да я направи собственик - липсват приемо-предавателни протоколи, с които конкретните гаражи заедно или поотделно се предават на Община Кнежа като част от неразпределеното имущество на АФ „Хибрид“ гр. Кнежа по реда на чл.30, ал.1 ЗСПЗЗ или по отношение на същите да е налице влязла в сила заповед на Областен управител – Враца за обявяване за нищожни разпределението на имуществото и последващите сделки със същото. Въззивният съд е счел, че с оглед основателността на иска за процесните понастоящем гаражи, на основание чл.527, ал.2 ГПК следва да отмени АЧОбС № 2218/03.12.2018 г. от Община Кнежа, вписан в СВ при РС – Кнежа на 04.12.2018 г., том VІІІ, вх. рег. № 2744, констатиращ правото на собственост на въззивната Община върху този имот, като е изложил съображения, че актът за общинска собственост представлява официален писмен документ, съставен от длъжностно лице по реда и формата, определени в закона, в обема на предоставената му компетентност и има обвързваща доказателствена сила за удостоверените с него факти - актуването в актовите книги, правното основание за това, вида на собствеността - частна или публична, описанието на имота, бивши собственици и др., но не и за самото право на собственост, поради което при уважаване на иск за собственост, по отношение на който е съставен акт за общинска собственост съдът е длъжен да постанови отмяна на акта по реда на чл.537, ал.2 ГПК В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК Община Кнежа поставя въпросите: 1) може ли да се приеме, че недвижим имот е индивидуализиран само със следното описание в документ за собственост, а именно: гаражи 4 бр., при положение, че липсват конкретни характеристики за всеки един недвижим имот като местонахождение, граници, регулационен статут, площ и каквито и да било други конкретни данни и доказателства за тях, които могат да послужат за установяване на това обстоятелство; 2) може ли да се приеме, че е установена идентичност между два имота, съществували към различни периоди от време, без съответните имоти да са индивидуализирани в съдържанието на документа за собственост, въз основа на който страната твърди, че е станала собственик и същите са описани по следния начин: гаражи 4 бр., при положение, че назначената, приета и неоспорена експертиза категорично установява, че идентичност между посочените 4 броя гаражи в приемо-предавателен протокол № 648/27.02.1997 г. и изградените такива в административна сграда в УПИ II-4147, кв.124 по ЗРП на гр.Кнежа не може да се установи, тъй като за четирите гаража, отразени в протокола липсват данни за площ, вид на конструкцията, етажност и местоположение – имот, в който са построени и граници на гаражите; 3) може ли да се приеме, че е спазена процедурата по чл.27, ал.1 ЗСПЗЗ, чл.48, ал.8 и ал.10 и чл.52, ал.2 и ал.3 ППЗСПЗЗ /редакция ДВ бр.8/1993 г./ при своевременно направено възражение, при липса на приложени конкретни доказателства в производството, касаещи конкретните процесни недвижими имоти, а правните изводи на съда да са изведени от документи, които са неотносими към конкретния правен спор, а са с друг предмет на разследване – по отношение на друго имущество на правоимащите и действия, престъпления по смисъла на НК и конкретно възможно ли е трето юридическо лице-кооперация да придобие чрез покупко-продажба при пряко договаряне, без проведен търг или конкурс материални активи-част от имуществото на организация по § 12, ПЗР ЗСПЗЗ, както и в чии правомощия е разпореждането на това имущество – Ликвидационен съвет или Общото събрание на правоимащите лица по смисъла на ЗСПЗЗ; 4) задължена ли е въззивната инстанция, в качеството си на инстанция по същество на спора, при отмяна на решението и аргументиране на противоположен на първоинстанционното решение извод относно основателността на предявения иска, да обсъди своевременно наведените правозащитни и правоизключващи възражения на ответната страна, да изложи пълни, ясни и разбираеми мотиви, като даде отговор на изложените от страните конкретни съображения по своевременно наведените в процеса възражения, както и да обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички събрани в производството по надлежния ред доказателства, като посочи на кои от тях дава вяра и защо и кои изключва и поради какви причини и длъжен ли е въззивният съд да прецени поотделно и в съвкупност всички доказателства по делото от значение за спора и да обсъди всички доводи на страните. По първите два въпроса Община Кнежа счита, че е налице противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС по решение № 323 от 27.09.2012 г. по гр.д. № 408/2011 г., I г.о., решение № 672 от 7.03.2011 г. по гр.д. № 1584/2009 г., I г.о. и решение № 253 от 18.05.2010 г. по гр.д. № 1114/2009 г., II г.о. Решение № 323 от 27.09.2012 г. по гр.д. № 408/2011 г., I г.о. и решение № 253 от 18.05.2010 г. по гр.д. № 1114/2009 г., II г.о. са неотносими към поставените въпроси, доколкото дават тълкуване на процесуални норми /за задълженията на въззивния съд по събиране на доказателства, кредитиране на заключенията на вещи лица и произнасяне при съобразяване на доводите на страните (чл. 208, ал. 1 във връзка с чл. 211 и чл. 188 от ГПК - отм.) и какви процесуални действия следва да се предприемат, ако е налице неточност при индивидуализацията на имота в исковата молба, водеща до неяснота в предмета на спора/. Липсва противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС по решение № 672 от 7.03.2011 г. по гр.д. № 1584/2009 г., I г.о., с което е дадено тълкуване, че индивидуализацията на недвижимите имоти става по тяхното местонахождение, граници, регулационен статут, площ, както и всички други данни и доказателствата за тях, които могат да послужат за установяване на това обстоятелство. Именно в съответствие с тази практика е подходил въззивният съд, преценявайки в съвкупност всички установени по делото факти при формиране на извода си кои гаражи са били разпределени на ЗПК „Здравец“ и за тяхната идентичност с процесните гаражи. Тезата на касаторът е основана единствено на липса на индивидуализация на гаражите в протокол № 648/27.02.1997 г. без да отчита, както изисква посоченото решение на ВКС, на което се позовава, останалите приети за установени от съд факти – че кооперацията е поискала и са й били разпределени именно процесните гаражи, на които й е предадено владението и които е апортирала в ответното дружество и които ответната община е иззела от последното. По третия въпрос Община Кнежа поддържа противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС по решение № 301 от 24.06.2011 г. по гр.д. № 1154/2010 г., I г.о. и решение № 192 от 28.07.2009 г. по гр.д. № 6365/2007 г., II г.о. Въззивното решение съответства на практиката на ВКС по решение № 301 от 24.06.2011 г. по гр.д. № 1154/2010 г., I г.о., даващо тълкуване по въпроса: става ли приращение сградата, построена от ТКЗС върху земя, внесена от член-кооператорите, тяхна собственост, или става собственост на ТКЗС и подлежат ли на оценяване и продажба чрез търг от ЛС на ТКЗС такива сгради, по какъв ред и в каква форма се прехвърля собствеността, и приемащо, че на член-кооператорите независимо дали са внесли земя, или са участвали само с труда си, се определя дял от общото имущество по правилата, установени в чл.27, ал.1 ЗСПЗЗ и чл.48-52 ППЗСПЗЗ, като поради спецификата на тази съсобственост – голям брой съсобственици с относително малки дялове, необходимостта да се зачита колективния интерес и да се осребри имуществото с оглед остойностяване на дяловете, законодателят е определил специален ред за разпореждане с това имущество – чрез възлагане на лице с право на дял, или ако няма желаещ, чрез търг – чл.48, ал.8 ППЗСПЗЗ. Изводът на въззивния съд, че разпределението на лица с право на дял е способ за прехвърляне собствеността в тази хипотеза е съобразен с посоченото тълкуване. Решение № 192 от 28.07.2009 г. по гр.д. № 6365/2007 г., II г.о. е неотносимо към поставения въпрос, тъй като от една страна е постановено по реда на ГПК-отм., а от друга страна – по различни факти, от тези по настоящото дело /договор за покупко-продажба на складови помещения от 1994 г. с продавач ЛС на ТКЗС/. Следва да се отбележи и, че третият въпрос е основан на тезата на касатора, че гаражите са прехвърлени с договор за покупко-продажба, която теза мотивирано е отречена от въззивния съд, който е приел, че собствеността е придобита чрез разпределение на правоимащи лица по чл.27, ал.2 ЗСПЗЗ и които са член-кооператори в ЗПК „Здравец“, чиито права са били надлежно удостоверени чрез представяне на копюри, издадени от АФ“Хибрид“ гр. Кнежа. Четвъртият въпрос е обоснован с твърденията, че съдът не е обсъдил доводите за нарушения на чл.48, ал.8 и ал.10 и чл.52, ал.2 и ал.3 ППЗСПЗЗ /редакция ДВ бр.8/1993 г./ и е приел, че ЗПК „Здравец“ е можела да придобие разпределеното имущество и да го апортира в ищцовото дружество, след като липсват доказателства лицата, внесли дяловете си в нея, да са прекратили членството си към месец юни 1999 г. и то без по делото изобщо да са представени доказателства за персоналния състав на кооперацията към 27.02.1997 г. С оглед посочената обосновка въззивното решение не противоречи на трайната практика на ВКС, израз на която са и посочените от касатора решения, тъй като от една страна, както бе посочено при преценка наличието на основание за допускане на касационно обжалване по третия поставен въпрос, съдът е обсъдил посочените доводи, приемайки, че в случая не се касае до договор за покупко-продажба, а до друго придобивно основание – разпределение на имущество на правоимащи лица по чл.27, ал.1 ГПК, а от друга страна в отговора на исковата молба не е било направено възражение относно членския състав на ЗПК“Здравец“ както към 27.02.1997 г., така и към месец юни 1999 г. В обобщение не е налице соченото основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение в атакуваната чу част, с която е уважен ревандикационния иск по отношение на сграда с идентификатор 37376.1001.4147.7, състояща се от три самостоятелни гаража. Налице е основанието по чл.280, ал.2, предл.трето ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която е отменен акт за частна общинска собственост № 2218 от 3.12.2018 г. на Община Кнежа, вписан в СВ при РС-Кнежа на 4.12.2018 г., том VIII, вх.рег. № 2744 с цел преценка дали не е очевидно неправилен извода на окръжния съд, че нормата на чл.537, ал.2 ГПК се прилага и по отношение на актове за общинска собственост. П о изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение