Определение № 50746 от 20.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 917/2022 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от И. Д. И., чрез адвокат Ю. С., срещу въззивното решение №370/17.11.2021г. по в.г.д.№660/2021г. на Плевенски окръжен съд, с което е потвърдено решение №662/02.07.2021г. по г.д.№66/2021г. на Районен съд – Плевен в частта, с която е прогласен за нищожен до размера на 1/2 идеална част, договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №..., т...., рег.№..., дело №..., на нотариус С. И., с №... и район на действие Районен съд [населено място], вписан в служба по вписванията – Плевен с вх.рег.№12432/20.11.2019г., акт №..., т...., дело №....г., по предявения от Г. И. А. срещу И. Д. И. иск с правно основание чл.26, ал.1, предл. трето от ЗЗД. В жалбата са изложени твърдения, че решението е неправилно – постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано. Препис от жалбата е връчен на насрещната страна Г. И. А., който не е депозирал писмен отговор в срок. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е подадена в срок от легитимна страна и е редовна, но е недопустима, като подадена срещу акт, който е изключен от касационен контрол. Съобразно разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 от ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000лв. по граждански дела, и до 20 000лв. по търговски спорове, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. Обжалваното решение е постановено по предявен иск с правно основание чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД за прогласяване нищожността, до размера на 1/2 идеална част, на договор за покупко-продажба на четири недвижими имота, както следва: 1/ Поземлен имот с идентификатор ....., представляващ земеделска земя – нива с площ от 11 267кв.м, находящ се в м. “Куртовец“, землището на [населено място], с данъчна оценка 1 904,69лв.; 2/ Поземлен имот с идентификатор ...., представляващ земеделска земя – нива с площ от 3 993кв.м, находящ се в м. “Куртовец“, землището на [населено място], с данъчна оценка 675,02лв.; 3/ Поземлен имот с идентификатор ..., представляващ земеделска земя – изоставено трайно насаждение с площ от 2 012кв.м, находящ се в м. “Водицата“, землището на [населено място], с данъчна оценка 541,43лв.; 4/ Поземлен имот с идентификатор ...., представляващ земеделска земя – нива с площ от 3000кв.м, находящ се в м. “Попови сълкъми“, [населено място], област Плевен, с данъчна оценка 352,80лв. Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 4 от ГПК цената на иска при искове за съществуване унищожаване или разваляне на договор е стойността на договора, а когато договорът има да предмет вещни права върху имот – размерите по т.2, а именно данъчната оценка на имота, а ако няма такава – пазарната цена на вещното право. С оглед посочените данъчни оценки, цената на предявените искове за идеалните части от имотите, предмет на договора, са както следва: 952,35лв. за ПИ ...; 337,51лв. за ПИ ...; 270,72лв. за ПИ .... и 176,40лв. за ПИ .... Предвид изложеното, съдът намира, че исковете, предмет на касационната жалба са с цена, която е под определения в ГПК праг за касационно обжалване за граждански дела, поради което обжалваното решение не подлежи на касационен контрол. Същото е влязло в сила от момента на обявяването му, на основание чл.296, ал.1 от ГПК. Подадената касационна жалба е недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство да бъде прекратено. Погрешните указания на въззивния съд за обжалваемостта на постановените от него съдебни актове не са обвързващи за настоящия съдебен състав, който служебно следи за наличие на предпоставките за допустимост на касационното производство. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение