Определение № 2863 от 13.10.2025 г. на ВКС по т. д. № 1754/2025 г.

С обжалваното решение е потвърдено решение №123 от 01.10.2024 г. по гр.д.№641/2023 г. на РС Балчик, предмет на което е предявен иск по чл.79, ал.1, вр. чл.232 ЗЗД за сумата от 17 756.16 лв., дължим наем за стопанската 2021/2023 година по сключен договор за наем на 208.896 дка земеделска земя между наемодателя Р. П. П. и наемателя Кооперация „Изобилие“. Т.е. установява се, че обжалваното въззивното решение е постановено по търговско дело, тъй като предмет на исковете са вземания, произтичащи от търговска сделка - по силата на процесния договор за наем кооперацията търговец е приела за временно ползване земеделски земи срещу определена наемна цена, като договорът е сключен с оглед упражняваното от търговеца занятие, поради което и съобразно въведения от законодателя с чл.286, ал.1 от ТЗ субективен критерий, сделката се счита за търговска (отделен в тази връзка е въпросът, че с нормата на чл.286, ал.3 от ТЗ е въведена и презумпция, че при съмнение извършената от търговеца сделка се счита за свързана с неговото занятие). С разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 от ГПК от обхвата на касационно обжалване са изключени решенията по въззивни дела с цена на иска до 20 000 лв. - за търговски дела, а в случая разгледаният от въззивния съд иск е с размери на цената под 20 000 лв. или цената е под установения в нормата на чл.280, ал.3, т.1 от ГПК минимален праг за достъп до касация по търговски дела, поради което подадената касационна жалба срещу въззивното решение е процесуално недопустима. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение