Определение № 39 от 29.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 463/2015 г.

Производството е образувано по касационна жалба, подадена от [община], представлявана от кмета А. К., приподписана от старши юрисконсулт А. Р., срещу въззивно решение № 4522/28.10.2014 г. на Благоевградския окръжен съд по гр.д. № 610/2014 г. Ответникът по касационната жалба не е изразил становище по нея. Съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение намира, че жалбата е подадена от легитимна страна, но е срещу акт изключен от касационен контрол по силата на чл. 280, ал. 2 ГПК в редакцията след изм. ДВ бр. 100/2010 г. Съгласно цитираната разпоредба на касационно обжалване не подлежат въззивни решения, постановени по искове по граждански дела с цена до 5000 лв., включително. В случая, въззивният съд се е произнесъл по въззивна жалба против първоинстанционно решение, постановено по два обективно съединени иска – за заплащане на обезщетение за причинени вреди – 5000 лв. неимуществени и 2 500 лв. имуществени. Исковете са за парично вземане, оценяеми и делото е гражданско. За родовата и функционална подсъдност е от значение цената по всеки обективно и субективно съединен иск, а не сборът от тях. В случая, всеки от исковете, по които е постановено въззивното решение е с цена до 5000 лв., поради което и касационният контрол е изключен по силата на закона. Указанието във въззивното решение и администрирането администрирането на касационната жалба от втората инстанция, не обвързва настоящия съдебен състав, който и сам служебно преценява предпоставките за допустимост на касационното производство. В заключение касационната жалба, на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК, следва да бъде върната, а образуваното по нея касационно производство, прекратено. По изложените съображения, съдът