Определение № 5929 от 18.12.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3422/2025 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от М. Н. Ч., чрез процесуален представител адв. Ж. Ч., против въззивно решение № 99 от 23.06.2025 г., постановено по в. гр. д. № 203/2025 г. по описа на Окръжен съд - Разград, с което е потвърдено решение № 139 от 06.03.2025 г., постановено по гр. д. № 1664/2024 г. по описа на Районен съд - Разград в осъдителната част, с която на основание чл. 233, ал. 1, вр. с чл. 231, ал. 3 ЗЗД жалбоподателката е осъден да заплати на „СИМБО КАРС“ ЕООД, представлявано от управителя С. И. В., сумата от 5782,73 лв., представляващи обезщетение за причинени имуществени вреди след настъпило пътно транспортно произшествие по време на ползване на моторно превозно средство – лек автомобил Сеат Ибиза с рег. [рег.номер на МПС], ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тази сума от деня на поканата на 03.11.2023 г. до окончателното изплащане. Касаторът счита, че са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, предл. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна по касация „СИМБО КАРС“ ЕООД, чрез процесуален представител адв. К. М., в който поддържа, че касационната жалба е неоснователна, а решението е правилно и законосъобразно. Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, срещу обжалваемо решение съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ВКС, след преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК намира: По делото не е било спорно и е установено от приетите и неоспорени писмени доказателства, че на 15.10.2023 г. страните са сключили договор за наем на МПС Сеат Ибиза с рег. [рег.номер на МПС], собственост на дружеството-ищец. Уговорено било ответницата да заплаща за предоставеното й МПС наем в рамките на един ден. МПС следвало да бъде върнато на 16.10.2023 г. Съгласно договора наемната цена покрива и застраховка „Пълно автокаско“, което покрива отговорността на наемателя за щети по наетия автомобил, освен в случаите, когато: налице са щети, причинени от пожар или катастрофа; автомобилът е управляван под влияние на алкохол или медикаменти; не е предоставен протокол от полицията при връщане на автомобила, за което обезщетението се поема от наемателя. Надвечер на 15.10.2023 г. ответницата се обадила на управителя на ищцовото дружество и го уведомила, че е самокатастрофирала в района на [населено място] и, че вследствие на това автомобилът не може да се придвижва на собствен ход. Веднага след това управителят на ищцовото дружество се свързал със св. В. С. и му възложил до докара автомобила от [населено място]. Свидетелят сочи, че след като бил нает от ищеца, отишъл в [населено място], където заварил МПС в база на негови колеги занимаващи се с дейност, свързана с репатрирани автомобили. Автомобилът бил ударен, като според свидетеля не ставал за нищо. След това докарал МПС и го разтоварил в базата на ищцовото дружество. В [населено място] свидетелят питал своите колеги дали има съставени някакви документи. Нямало съставен протокол за ПТП, АУАН или друг документ. В автомобила имало само документи, свързани с регистрацията. Ищецът отправил до ответницата покана за доброволно плащане на причинените щети, получена от нея на 03.11.2023 г. Ответницата от своя страна отговорила на ищеца с писмо, с което по същество отказала да заплати претендираните вреди. Акцентирала, че в сключения между страните договор за наем е посочено, че наемната цена включва застраховка „Пълно автокаско“, която покрива отговорността на наемателя за щети по наетия автомобил, като посочените в договора изключения, в които застраховката автокаско не покрива щетите, нямат фактическа и правна стойност. Въззивният съд е приел, че ищецът не е доказал по делото да е сключил застраховка „Каско“, но възражението на ответницата по иска са неоснователни, тъй като щетите по автомобила са причинени от катастрофа, а съгласно договора между страните, застраховката „Пълно автокаско“, която наемодателя е следвало да сключи, не покрива щети причинени от катастрофа. Освен това предвид непредставяне документи за ПТП от водача на автомобила, то застраховката „Пълно автокаско“ не би покривала отговорността на наемателя, предвид уговореното в договора за наем. Съгласно заключението на неоспорената от страните САТОЕ пред първоинстанционния съд стойността на разходите за необходимия ремонт на процесния лек автомобил възлиза на 5967 лева. Пред въззивната инстанция е назначена допълнителна САТОЕ, според която действителната стойност на процесния автомобил към момента на увреждането е била в размер на 5300 лева, тоест действителната стойност е по-ниска от стойността за възстановяване. Съдът е изложил, че възприема даденото в съдебната практика разрешение, че деликвентът има законовото задължение да поправи виновно причинените вреди в действителния им размер, тоест присъжда се стойността на разходите за необходимия ремонт, дори и същата да е по-голяма от действителната стойност, поради което действителната стойност на автомобила е иррелевантна. Тъй като стойността на разходите за необходимия ремонт на автомобила възлиза на сумата от 5967 лева, правилно първоинстанционният съд е уважил изцяло иска в предявения от ищеца размер на главницата от 5782,73 лева. Касационното обжалване се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки: да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото или независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът е формулирал е следния правен въпрос: „Възможно ли е съдът да постанови решение, което е в противоречие с уговорките на страните в сключения между тях договор, който съгласно разпоредбата на чл. 20а, ал. 1 ЗЗД има сила на закон за тях?“. Сочи, че въпросът е решен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 28 от 01.03.2017 г. по гр. д. № 60094/2016 г. на ВКС, IV г. о. и решение № 60292 от 02.09.2022 г. по гр. д. № 4050/2020 г. на ВКС, IV г. о. Поддържа бланкетно и, че решението е очевидно неправилно. Атакуваното решение е валидно и допустимо. Решението не е очевидно неправилно. От съдържанието на мотивите му не се разкрива с него да са нарушени императивни материално-правни норми или основополагащи правни принципи, да е приложена несъществуваща или отменена правна норма, да е приложена правна норма със смисъл, различен от действително вложения, да е налице отказ да се приложи процесуална правна норма, довела до процесуално нарушение, в резултат на което е формиран погрешен правен извод или да е налице необоснованост на извод относно правното значение на факт в разрез с правилата за формалната логика, опита и научните правила. Описаните пороци липсват. Поставеният в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпрос не може да послужи за допускане на касационно обжалване. С цитираното от касатора решение № 28 от 01.03.2017 г. по гр. д. № 60094/2016 г. на ВКС, IV г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК е прието, че съгласно разпоредбата на чл. 20а ЗЗД уговорките между страните по договора имат силата на закон за тях. Спазването на тези уговорки и зачитането на техните последици е приравнено на законови разпоредби по отношение на страните, които са ги постигнали. Съблюдаването на спазването на тези уговорки, при възникнали спорове между страните, следва да се извърши от съда, при пълното зачитане на договореностите между страните, освен ако не са налице законови ограничения за това /недействителност/, при направени в процесуалните срокове и ред възражения за това. С оглед на това, съдът не може да постанови решение, което е в противоречие с валидните клаузи от договорите между страните. В този смисъл е разрешението на правния въпрос в решение № 79 от 25.07.2012 г. по гр. д. № 538/2012 г. на ВКС, III г. о. В обжалваното пред настоящия състав решение е посочено, че в договора за наем на МПС между страните изрично е записано, че наемната цена включва застраховка „Пълно автокаско“, която покрива отговорността на наемателя за щети по наетия автомобил, освен в случаите, когато: налице са щети, причинени от пожар или катастрофа; автомобилът е управляван под влияние на алкохол или медикаменти; не е предоставен протокол от полицията при връщане на автомобила, за което обезщетението се поема от наемателя. Тази клауза не е прието да противоречи на императивна правна норма. По същество е прието, че дори и да беше сключена застраховка „Каско“ от ищеца, вредите не биха били покрити, тъй като твърдяното ПТП попада в хипотезата на чл. 125, т. 8 от ЗДвП, изискваща задължително посещаване на местопроизшествието от компетентните органи, респективно задължение на водача да уведомява тези органи за настъпилото ПТП, което задължение в случая не е изпълнено от ответницата. Следователно доколкото въззивният съд е тълкувал релевантните клаузи от договора за наем, имащи отношение към претендираното обезщетение, като е съобрази конкретиката на правния спор, той не е постановил решението си в противоречие с горните правни разрешения. Проверката на фактите по спора и възприетото от фактическа страна от въззивния съд не подлежи на проверка в производството по чл. 288 ГПК, доколкото касае обосноваността, оттам и правилността на съдебното решение. В обобщение, не следва да се допусне касационно обжалване на решението. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение