Определение № 1239 от 25.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 65/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. И. С. срещу решение № 10089 от 19.09.2022 г. на Софийски апелативен съд, постановено по в. гр. д. № 1500/2020 г., с което е потвърдено решение № 1293 от 17.02.2020 г., постановено по гр. д. № 4403/2018г. по описа на Софийски градски съд, с което е отхвърлен предявеният от В. И. С. срещу "Т. строй" Е. /в несъстоятелност/ иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване правото на собственост върху двуетажна промишлена сграда с бетонов възел с идентификатор .....; друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда с идентификатор......, на един етаж и сграда с идентификатор ......., всички построени в поземлен имот с идентификатор ....... по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-38/10.07.2012 г. на изп. директор на АГКК, представляващ УПИ І-....., кв. 3 по плана на [населено място], с адрес на имота [населено място], район Студентски. Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, поради необоснованост и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Сочат се основанията по чл. 280, ал. 1, т.1 и 3 и ал .2 ГПК за допускането му до касационно обжалване. От ответника по касационната жалбата „Т. строй" Е. / в несъстоятелност е постъпил писмен отговор, с който се оспорва наличието на основания за допускане на касационното обжалване и основателността на жалбата. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното: Касационната жалба е допустима- подадена е в срок, от страна по делото /ищец/ срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК като постановено по иск за собственост върху недвижим имот. За да потвърди решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен предявеният установителен иск за собственост, въззивният съд е приел от фактическа страна, че с постановление от 28.04.2016 г. на ЧСИ Б. на ищеца е възложен УПИ І-1899 в кв. 3 по плана на [населено място], м. Въртопо, целият с площ по скица 1810 кв. м., а по доказателствен акт с площ 1996 кв. м., заедно с всички подобрения и приращения в имота. Съдът е посочил, че от нотариален акт № ...., том ІІ, рег. № 19699, дело № 226/31.07.2017 г. се установява, че ответникът "Т. строй" Е. е признат за собственик на намиращите се в описания недвижим имот три сгради, които са предмет на настоящия спор. При така приетата за установена фактическа обстановка, въззивният съд е направил извод, че ищецът не се легитимира като собственик на спорните сгради с представеното постановление за възлагане. Сградите не са посочени в постановлението, нямат естеството на допълващо застрояване с несамостоятелно значение, а са отделни самостоятелни обекти на правото на собственост, което е видно и от представените строителни книжа. По тези съображения съдът е направил извод за неоснователност на довода на ищеца, че сградите имат характер на подобрения и приращения. Съдът е посочил, че не са представени доказателства, че сградите са били предмет на възбрана, опис и оценка, а от приложената справка е видно, че в имотния регистър е вписана възбрана само върху поземления имот. Съдът е приел, че бланкетното изписване в постановлението за възлагане, че имотът се възлага с всички подобрения и приращения, не е достатъчно, за да легитимира ищеца като собственик на имота. За неоснователен е счетен и доводът на ищеца ,че му е непротивопоставим констативният нотариален акт от 2017г., на който се основава ответникът. Съдът е посочил, че този нотариален акт има само удостоверително действие, като по делото е представен договор за прехвърляне на търговско предприятие от 16.04.2014г., въз основа на който ответникът се легитимира като собственик на сградите. С оглед тези мотиви на съда в обжалваното решение, не са налице поддържаните от касатора основания на чл.280, ал.1, т. 1 и 3 и ал.2 ГПК за допускане на касационното обжалване. В т.1 от изложението по чл.284, ал.1, т.3 ГПК касаторът сочи противоречие на изводите на съда с приетото в ТР № 5/18.05.2017г по тълк. дело № 5/2015г. на ОСГК на ВКС. Поддържа, че спорните сгради към момента на издаване постановлението за възлагане не са законно построени, за тях няма издадени строителни книжа, не са били нанесени в кадастъра, нямали са самостоятелни идентификатори. Развити са и доводи, че в нотариалния акт за собственост на ответника изрично е посочено, че сградите са подобрения и приращения в имота, предвид на което и с постановлението за възлагане ищецът е придобил собствеността върху описания в него поземлен имот, ведно със спорните сгради. Касаторът не е посочил по кой точно правен въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с ТР № 5/18.05.2017г по тълк. дело № 5/2015г. на ОСГК на ВКС, а липсата на такъв е достатъчно основание въззивното решение да не бъде допуснато до касационно обжалване, защото според приетото в т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол без да бъде посочен правен въпрос. Посочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело и обусловил решаващите изводи на съда е задължение на касатора. К. съд има правомощие да квалифицира и конкретизира, но не и да извежда правния въпрос от доводите в касационната жалба и изложението по чл. 284, ал. 3, т.1 ГПК. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело е основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение. В случая в т.1 от изложението по чл. 284, ал. 3, т.1 ГПК се съдържат доводи за неправилност на въззивното решение, по които съдът не дължи произнасяне в производството по чл. 288 ГПК. Само за прецизност следва да се отбележи, че в ТР № 5/18.05.2017г по тълк. дело № 5/2015г. на ОСГК на ВКС ясно е въведено разграничение за кои обекти не намира приложение правилото на чл. 92 ЗС при придобиване на правото на собственост върху недвижим имот на основание публична продан и това са самостоятелните обекти на правото на собственост, т.е. обекти, които съществуват фактически и отговарят на юридическите критерии за обособеност, а доводи, че спорните сгради са несамостоятелни обекти на правото на собственост, за които изрично е прието в ТР 5/2015г., че при публичната продан е приложим чл. 92 ЗС, не са наведени. Вторият правен въпрос, поставен от касатора, е за задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства във връзка с доводите и възраженията на страните и да направи собствени правни изводи. Този въпрос е от обуславящо значение за изхода на спора, но не е разрешен от въззивния съд в противоречие с трайната практика на ВКС, вкл. и цитираната от касатора, според която въззивният съд е длъжен да обсъди всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност и да обсъди всички доводи на страните по предмета на спора. В случая въззивният съд е основал изводите си на събраните по делото доказателства, относими към правния спор, като е изложил мотиви по доводите на страните. Следователно съдът не е процедирал в противоречие с цитираната от касатора практика на съставите на ВКС, т. е. не е налице специалната предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Касаторът сочи, че въззивният съд не се е произнесъл по довода му, че в констативния нотариален акт на ответника е записано, че сградите са приращения и подобрения в имота и съответно как се съотнася това записване в нотариалния акт и постановлението за възлагане ,с което е възложен имотът с подобренията и приращенията. Необсъждането на начина на описване на имотите в констативния нотариален акт, представен от ответника, не може да обоснове допускане до касационно обжалване по поставения правен въпрос, защото същият следва да е във връзка с решаващите изводи на въззивния съд по предмета на спора. В случая предмет на спора са правата на ищеца, произтичащи от представеното от него постановление за възлагане и по този въпрос въззивният съд се е произнесъл. Как са описани сградите в други документи, вкл. и в документ за собственост на ответника, не е от значение за преценка наличието на соченото от ищеца придобивно основание. Въззивният съд е формирал правните си изводи, съобразявайки конкретния придобивен способ, на който се основава ищецът, като е направил извод, че се касае за самостоятелни обекти на правото на собственост, които не са били възбранени, описани и оценени, предвид на което и според разрешението, дадено в посоченото по- горе ТР, не са станали собственост на купувача по проведената публична продан. Не е налице основанието по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване и по последния правен въпрос, поставен от касатора: „Допустимо ли е в постановлението за възлагане на недвижим имот от ЧСИ, вследствие осъществена процедура по публична продан, построените в същия сгради да бъдат посочени като подобрения и приращения в случай, че за тях няма издадени разрешения за строеж, одобрени архитектурни проекти, разрешения за ползване и следователно те са незаконно построени?“. Въпросът не може да обоснове допускане до касационно обжалване, защото не е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. По приложението на чл. 92 ЗС при проведена публична продан на недвижим имот е постановено ТР № 5/18.05.2017г по тълк. дело № 5/2015г. на ОСГК, в което е разяснено, че при проведена публична продан, чл. 92 ЗС не намира приложение само относно самостоятелните обекти на правото на собственост, които не са били възбранени, оценени и продадени, като изрично е посочено, че правилото на чл. 92 ЗС се прилага по отношение на сградите, представляващи допълващо застрояване - спомагателни, обслужващи, второстепенни сгради и постройки, навеси, бараки, огради и др., които нямат самостоятелно предназначение. В случая в съответствие с цитираното ТР въззивният съд е взел предвид, че спорните сгради са самостоятелни обекти на правото на собственост, за които липсват доказателства, че са били предмет на принудително изпълнение В поставения от касатора въпрос се съдържа смесване на понятията самостоятелен обект и незаконен строеж, които не са равнозначни. Законността на извършеното строителство не е критерий, имащ отношение към характеристиката на един обект като самостоятелен или не и съответно не рефлектира върху приложението на чл. 92 ЗС в хипотеза на проведена публична продан на недвижим имот. Решението не е и очевидно неправилно- основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. За да е налице очевидна неправилност на решението като предпоставка за допускане до касационен контрол по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, е необходимо неправилността на решението да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при прочита на решението, без да е необходимо запознаване и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален, или явна необоснованост. В случая обжалваното решение не е очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора норми на ЗС и ГПК в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани. Наведените от касатора доводи по приложението на чл. 92 ЗС при проведена публична продан на недвижим имот, в който се намират сгради, които според касатора са незаконно построени, са такива за неправилност на решението, каквато преценка обаче не може да се извършва в производството по чл. 288 ГПК. ВКС намира, че не са налице и останалите основания по чл. 280, ал. 2 ГПК за служебно допускане на касационното обжалване на решението: Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо. Същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявения иск, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането му. По изложените съображения, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение