Определение № 5391 от 30.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2222/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по частна жалба на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) – Ловеч, чрез адв. Пенчева като процесуален представител, срещу определение № 1365 от 06.12.2023 г., постановено по адм. дело № 143/2023 г. по описа на Административен съд – Ловеч, в частта извън оставяне без разглеждане на жалбата срещу постановление без номер, връчено на длъжника със съобщение № 1360/28.02.2018 г. на държавен съдебен изпълнител при Районен съд – Троян, с което на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК е прекратено изп. дело № 10/2018 г. по отношение на изпълнителен лист № 32 от 12.06.2017 г., издаден по адм. дело № 266/2016 г. на Административен съд – Ловеч, поради извършеното оттегляне с отговор от 30.06.2023 г. Излагат се доводи за неправилност на определението извън посочената част поради необоснованост и допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Частният жалбоподател оспорва извода на съда за недопустимост на жалбата съгласно чл. 159, т. 1, т. 2, т. 5 и т. 8 АПК. Според него неправилно е прието, че покана за доброволно изпълнение изх. № 528/23.01.2018 г. по чл. 428, ал. 1 ГПК, съобщение изх. № 1365/28.02.2018 г., съобщение изх. № 4217/25.07.2018 г. до СГКК - Ловеч и удостоверение изх. № 4651/23.08.2018 г. по изп. дело № 10/2018 г. по описа на ДСИ при Pайонен съд – Троян не представляват постановления на органа по изпълнението, нито материализират действия по принудително изпълнение, които да бъдат годен предмет на оспорване по чл. 294 АПК. Изразява становище, че съдът въвежда двойнствен режим за съдебен контрол, при който за част от изпълнителните действия приема, че се прилагат правилата на АПК, а за друга част – правилата на ГПК. Прави искане за отмяна на определението в обжалваната му част.

Ответните страни - Държавен съдебен изпълнител (ДСИ) при Районен съд (РС) – Троян и К. Атанасов не изразяват становище в срока по чл. 232 АПК.

Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема частната жалба за подадена от надлежна страна срещу съдебен акт от категорията по чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК и в срока по чл. 230 АПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна

С постановеното определение е оставена без разглеждане жалбата на началника на СГКК – Ловеч срещу действията на ДСИ при РС Троян по изп. дело № 10/2018 г. по описа на ДСИ, изразили се в образуване по чл. 426, ал. 1 ГПК на изпълнителното дело по молба на К. Атанасов и обективирани в покана на доброволно изпълнение изх. № 528/23.01.2018 г. по чл. 428, ал. 1 ГПК, съобщение изх. № 1365/28.02.2018 г., постановление от 28.02.2018 г. по чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК за прекратяване на изп. дело № 10/2018 г., съобщение изх. № 4217/25.07.2018 г. до СГКК – Ловеч и удостоверение изх. № 4651/23.08.2018 г., а производството по делото е прекратено.

За да постанови този резултат, съдът приема, че жалбата е недопустима на няколко основания:

1. Спрямо постановление от 27.02.2028 г. на ДСИ при РС – Троян, изпратено със съобщение изх. № 1360/28.02.2018 г., с което е прекратено изп. дело № 10/2018 г. по отношение на изпълнителен лист № 32/12.06.2017 г. и същият е върнат на взискателя К. Атанасов, съдът приема, че е налице хипотезата на чл. 159, т. 8 АПК, тъй като е изразено изрично волеизявление на жалбоподателя в отговор с вх. № 1937/30.06.2023 г., че не се поддържа жалбата в тази й част. Прекратителното определение не се оспорва в тази част, поради което е влязло в сила.

2. Доколкото жалбата е подадена от началника на СГКК – Ловеч, а не от името на държавното учреждение, срещу което е образувано изпълнителното дело или друга страна в изпълнителното производство по смисъла на чл. 295 АПК, излага съображения, че е налице неправосубектност на оспорващия по аргумент от чл. 159, т. 2 АПК.

3. Жалбата срещу действията на ДСИ при Pайонен съд – Троян по изп. дело № 10/2018 г. по описа на ДСИ, изразили се в образуването му по чл. 426, ал. 1 ГПК въз основа на молба на К. Атанасов, съдът приема за недопустима и поради просрочие съгласно чл. 159, т. 5 АПК.

4. Във връзка с покана за доброволно изпълнение изх. № 528/23.01.2018 г. по чл. 428, ал. 1 ГПК, съобщение изх. № 1365/28.02.2018 г., съобщение изх. № 4217/25.07.2018 г. до СГКК – Ловеч и удостоверение изх. № 4651/23.08.2018 г. по изп. дело № 10/2018 г. по описа на ДСИ при PC – Троян, излага съображения, че не представляват постановления на органа по изпълнението, нито материализират действия по принудително изпълнение, както се твърди в жалбата, които да бъдат годен предмет на оспорване по чл. 294 АПК, поради което в тази част обосновава недопустимост на оспорването на основание чл. 159, т.1 АПК.

Определението в обжалваните му части е валидно, допустимо и правилно.

От фактическа страна е установено следното:

Изпълнително дело № 10/2018 г. по описа на ДСИ при РС – Троян е образувано по молба с вх. № 89/18.01.2018 г., подадена от К. Атанасов члез неговия процесуален презставител адв.. Като изпълнителни основания са посочени и представени изпълнителен лист № 32/12.06.2017 г. и влязло в сила решение № 127 от 28.12.2016 г., постановено по адм. дело № 266/2016 г. по описа на Административен съд – Ловеч. Изпълнителният лист е издаден за присъдените със съдебния акт деловодни разноски в размер на 10 лева. Решението е постановено в производство по чл. 257 АПК и с него СГКК - Ловеч е осъдена да извърши изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър (КККР) на с. Голяма Желязна, община Троян по реда на чл. 53а, ал. 1 във вр. с чл. 52, ал. 2 и чл. 53, ал. 2 ЗКИР. Във връзка с образуваното изп. дело държавният съдебен изпълнител изпраща покана за доброволно изпълнение изх. № 528/23.01.2018 г. до СГКК - Ловеч, за заплащане на неолихвяема сума от 10 лева, присъдена със съдебното решение и издаден по делото изпълнителен лист, както и да извърши разпореденото изменение на КККР.

На 27.02.2018 г. органът по изпълнението издава ненаименован акт (написан ръкописно и съдържащ само подпис на ДСИ и посочена дата), с който на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК прекратява производството по отношение на изпълнителния лист и разпорежда той да се върне на взискателя. Със същия акт началникът на СГКК - Ловеч е уведомен, че при неизпълнение на решението на административния съд за изменение на КККР ще се пристъпи към налагане на глоби. За издадения акт за частично прекратяване на изпълнителното дело до СГКК е изпратено съобщение изх. № 1360/28.02.2018 г., а за възможността да се наложат глоби - съобщение изх. № 1365/28.02.2018 г. На 25.07.2018 г. ДСИ при Pайонен съд – Троян издава разпореждане (написано ръкописно), с което разпорежда да се изпрати писмо с указания до длъжника СГКК - Ловеч да изпълни стриктно посоченото съдебно решение, като нанесе в кадастралната карта имота, предмет на съдебното решение. Предоставен е седмодневен срок от получаване на съобщението за изпълнение с предупреждение, че при неизпълнение ще бъдат налагани седмични глоби на длъжностните лица до изпълнението на задължението съгласно чл. 290, ал. 1 АПК. За разпореждането е изпратено съобщение изх. № 4217/25.07.2018 г. до СГКК - Ловеч.

ДСИ издава и удостоверение с изх. № 4651/23.08.2018 г., с което удостоверява, че има образувано изпълнително дело, както и съдебното решение, въз основа на което е образувано, описва и задължението за изменение на КККР. В това удостоверение посочва, че разноските по изпълнителното дело са 425 лева, от които 25 лева д. т. и 400 лева адвокатски хонорар. До СГКК - Ловеч е изпратена покана вх. № 05-13075/14.09.2018 г. от процесуалния представител на К. Атанасов с цитираното удостоверение с искане за изплащане на посочените суми.

Правилни като краен резултат са изводите на съда за недопустимост на жалбата на началника на СГКК – Ловеч, но на различни от приетите в определението правни основания. В случая се обжалват действия и постановления на орган по изпълнението, поради което основанията за недопустимост на оспорването срещу административни актове, разписани в чл. 159 АПК са неприложими. Според чл. 297, ал. 1 АПК жалбата се разглежда по реда на глава тринадесета - обжалване на определенията и разпорежданията, а съгласно препращащата разпоредба на чл. 236 АПК, доколкото в тази глава няма особени правила, за производството по частните жалби се прилагат правилата за касационното производство с изброените в нея изключения.

Настоящият състав не споделя заключението на съда, че жалбата е подадена от лице извън очертания по чл. 295 АПК кръг на активно легитимирани субекти. Действително с осъдителния диспозитив на решение № 127 от 28.12.2016 г. по адм. дело № 266/2016 г. на Административен съд- Ловеч, чиято допустимост и законосъобразност не подлежат на обсъждане в настоящото производство, задължението за нанасяне по реда на чл. 53а ЗКИР на промяна в кадастралната карта и кадастралния регистър е възложено на Службата по геодезия картография и кадастър - Ловеч.

Разпоредбата на чл. 274, ал. 2 АПК определя за длъжници по изпълнението посочените в изпълнителното основание граждани, организации и органи, или техните правоприемници. След като адресат на изпълнителното основание (влязлото в сила съдебно решение по чл. 257 АПК - отм. ДВ, бр. 77/2018 г.) е СГКК - Ловеч, то тя притежава и качеството на длъжник в изпълнителното производство, поради което разполага с процесуална легитимация да обжалва действията и актовете на органа по изпълнението. Съгласно чл. 6, ал. 1 от Устройствения правилник на АГКК (УПАГКК), Агенцията е структурирана в обща и специализирана администрация, като СГКК - Ловеч е част от специализираната администрация - чл. 14 УПАГКК. Разпоредбите на чл. 11, ал. 1 ЗКИР и чл. 18, ал. 1 и ал. 5, т. 6 от цитирания правилник възлагат ръководни функции на началника на СГКК, а службата има правомощие да поддържа в актуално състояние КККР. Като подписана от началника на СГКК - Ловеч в качеството му на представляващ тази структура, жалбата следва да се приеме за подадена от активно легитимиран субект да оспорва действията и постановленията на ДСИ.

Независимо от това е правилен изводът на съда за недопустимост на оспорването. То е насочено срещу актове на ДСИ, които не са в обхвата на подлежащите на съдебен контрол съгласно чл. 294 АПК, а освен това същото е и просрочено като депозирано извън срока по чл. 296, ал. 1 АПК. Видно от разписката на гърба на поканата за доброволно изпълнение от 23.01.2018 г., тя е връчена на СГКК – Ловеч на 30.01.2018 г. в качеството й на страна в изпълнителното производство. От този момент длъжникът е уведомен за образуваното срещу него изп. дело № 10/2018 г. по описа на ДСИ при PC Троян. Съгласно чл. 294 и чл. 296, ал. 1 АПК на обжалване подлежат действията, постановленията и бездействията на органа по изпълнението, като жалбата се подава чрез органа по изпълнението до административния съд по мястото на изпълнението в 7-дневен срок от извършване на действието, ако страната е присъствала при извършването му или ако е била призована, а в останалите случаи - от деня на съобщението. В случая сезиращата компетентния съд съд жалба, видно от пощенското клеймо, е подадена на 21.09.2018 г., чрез държавния съдебен изпълнител, което е след изтичане на 7-дневния преклузивен срок по чл. 296, ал. 1 АПК за обжалване на действията на органа по изпълнение, считано от датата на съобщението. В този смисъл изложените от съда мотиви за просрочие на жалбата по отношение на действието за образуване на изпълнителното производство са правилни.

Поканата за доброволно изпълнение, както и последвалите предупреждения, че при неизпълнение в пълнота на влязлото в сила съдебно решение ще се пристъпи към налагане на глоба, като актове на органа по изпълнение не създават задължения за длъжника да извърши обективираните в тях действия по изпълнение на задължението, предмет на изпълнителното основание съгласно чл. 268, т. 2 АПК. Значението на поканата за доброволно изпълнение се изразява в предоставяне възможност на адресата й да изпълни съответното задължение доброволно. Предупрежденията до длъжника за бъдещо налагане на глоби при неизпълнение, които дори не съдържат конкретен, фиксиран размер на санкцията, по съществото си представляват повторни покани за доброволно изпълнение. Размерът на глобата или имуществената санкция, която може да бъде наложена, в случай че задължението не бъде изпълнено доброволно, представлява един от реквизитите на поканата за доброволно изпълнение по чл. 277, ал. 2, т. 5 АПК. Поради това оспорените съобщения за това имат само уведомителен характер и не представляват актове или действия по принудително изпълнение по смисъла на чл. 294 АПК, по отношение на които е допустим съдебен контрол. В случая жалбата в тези части е лишена от предмет, поради което правилно е оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство е прекратено.

Правилен е и изводът за недопустимост на оспорването срещу удостоверение с изх. № 4651/23.08.2018 г., тъй като не се определят от страна на органа по изпълнението дължими такси или разноски в изпълнителното производство. В него само са посочени предметът, страните и направените от взискателя до този момент разноски. С това съдържание удостоверението не е от категорията актове, визирани в разпоредбата на чл. 435, ал. 2 ГПК и ТР № 3/10.07.2017 г. по тълк. дело № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като няма конститутивен, а само удостоверителен характер и не съдържа произнасяне на държавния съдебен изпълнител относно определяне на нови разноски и основанието, на което те се дължат. Освен това длъжникът не е упражнил своевременно в предвидения в чл. 436, ал. 1 ГПК срок (едноседмичен съобразно относимата редакция, ДВ, бр. 86/2017 г.) правото си да оспори постановлението на съдебния изпълнител за приемане на разноските по изпълнението, което е станало още с поканата за доброволно изпълнение, надлежно връчена на 30.01.2018 г. Като подадена на 25.09.2023 г., жалбата срещу вмененото на длъжника задължение да изплати направените в изпълнителното производство разноски е и просрочена.

Неоснователно е възражението в частната жалба за приложен двойствен режим при преценката относно допустимостта на подадената жалба поради позоваването както на основанията по АПК, така и на визирани в ГПК предпоставки. Въпросът относно това кой съд е компетентен да се произвесе по допустимостта и основателността на депозираното оспорване, както и относно законосъобразността на издаденото удостоверение, съответно реда за неговото изпълнение по чл. 269, ал. 2 ГПК, е разрешен с влязло в сила определение № 9/10.04.2023 г. по адм. дело 12/2023 г. на Върховния административен съд, постановено от смесен петчленен състав по чл. 135, ал. 5 АПК. С него жалбата на началника на СГКК - Ловеч е изпратена по компетентност на Административен съд - Ловеч.

Като правилно прекратителното определение в обжалваните му части следва да се остави в сила.

По изложените съображения и на основание чл. 236 във вр. с чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение