Определение № 292 от 27.05.2021 г. на ВКС по т. д. № 2162/2020 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Е. Д. Д. обжалва решение № 11870 от 14.08.2020 г. по в.гр.д. № 4953/2019 г. на Софийски апелативен съд, с което след частична отмяна на първоинстанционното решение е отхвърлен като неоснователен предявеният от настоящата жалбоподателка против „Дженерали застраховане“ АД иск по чл. 432, ал. 1 КЗ за разликата над 21 000 лв. до 28 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на 12.01.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата от 09.05.2018 г. до окончателното й изплащане. В касационната жалба сочи основания по чл. 281, т. 3 от ГПК – нарушение на материалния, процесуалния закон и необоснованост. Счита, че е допуснато нарушение на материалния закон – чл. 52 от ЗЗД като не са взети предвид всички конкретни телесни увреждания, както и негативните емоционални изживявания. Изложени са съображения за недостатъчно оценяване на всички релевантни критерии за определяне на дължимото обезщетение, а именно - интезитета, продължителността и характера на претърпените болки и страдания, обществения критерий за справедливост на дадения етап на социално-икономическо развитие на страната, чиято проявна форма са лимитите на застрахователни обезщетения и обичайната съдебна практика. Моли да се отмени решението. Претендира разноски. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касационният жалбоподател е поставила на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК въпрос по отношение определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 52 ЗЗД в хипотезата на предявен иск срещу застрахователя – противоречие с т. 11 от ППВС № 4/68 г. Ответникът „Дженерали застраховане“ АД оспорва касационната жалба. Счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: Съобщение с препис от решението е връчен на 31.08.2020 г. Касационната жалба е от 15.09.2020 г. Следователно е в срока по чл. 283 от ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е бил сезиран с въззивна жалба от застрахователя „Дженерали застраховане“ АД срещу определения от първоинстанционния размер на обезщетението за неимуществени вреди на Е. Д. Д. в размер на 28 000 лв. Оплакванията са относно размера на обезщетението за сумата над 21 000 лв. като са оспорени конкретно уврежданията и размера на определеното обезщетение, както и необсъждане на всички релевантни факти за определяне на конкретния размер на обезщетението Поддържано е, че пешеходката също следвало да прояви грижа за собственото си обезопасяване. Въззивният съд е приел, че жалбоподателят Е. Д. Д. е претърпяла неимуществени вреди при ПТП, настъпило на 12.01.2018 г. Ответникът „Дженерали застраховане“ АД бил застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена за лек автомобил „Мицубиши”, модел „Спейс Стар“ с рег. [рег.номер на МПС], управляван от Юрий А. Й. към момента на настъпване на процесното пътно-транспортно произшествие. Въззивният съд е приел за безспорно, че следва да се ангажира отговорността на застрахователното дружество, тъй като е установен фактическият състав, от който възниква отговорността на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице. По спорния въпрос за размера на дължимото от застрахователя обезщетение за неимуществени вреди, въззивният съд е приел, че определеният от състава на СГС размер на обезщетението за неимуществени вреди от 28 000 лв. бил завишен, не съответствал на доказаните болки и страдания и на практиката на съда за сходни увреждания. Въззивният състав е констатирал като се е позовал на приетото и неоспорено от страните медицинско заключение, че вследствие на процесното ПТП, пострадалата била получила: контузия на коляното, която била основната диагноза в Амбулаторния лист от 12.01.2018 г., издаден от „Пирогов“ в деня на инцидента. След направено по желание на ищцата МРТ на дясно коляно на 15.01.2018г. били констатирани: вътреставна фрактура на главата на фибулата; остеохондрална фрактура в задната част на външното тибиално плато; дисторзио на предна кръстна връзка и латералната успоредна връзка; реактивен синовит и бурсит, лимфедем в мастната тъкан на ставата. След извършен преглед били добавени: кръвонасядания по дясната мишница, десния лакът, дясното коляно, дясната подбедрица и лявото коляно. Фрактурата на главичката на фибулата и тази на тибиалното плато били състояния, водещи до трайно затруднение в движението на дясна колянна става за срок по-голям от 30 дни, в случая 2 месеца. Останалите диагнози били повърхностни рани, причиняващи временно разстройство на здравето, неопасно за живота. При описания в констативния протокол механизъм на ПТП, експертът бил приел, че дясната част на пострадалата се пада с лице към автомобила и точно там са настъпилите травматични увреждания - коляно, подбедрица, мишница и лакът. Направен бил извод, че медицински е възможно така описаните увреди да са получени при ПТП между автомобил и дясната страна на пешеходец. Следователно, според въззивния съд, причинно-следствената връзка между удара и твърдените травматични увреждания била надлежно установена. Относно проведеното лечение, в амбулаторния лист от МБАЛ „Пирогов“ не било написано какво лечение е предприето, освен мнение за болничен лист. В амбулаторния лист от 17.01.2018 г. при осъществен преглед с ортопед било записано - „отбременяване при ходене /не стъпване/ с патерици на травмирания крайник за 45-60 дни. Туторна шина за 30 дни“, което било изпълнено по анамнестични данни от пострадалата. Допълнително поставената диагноза „скъсване на предна кръстна връзка и оперативна конструкция на връзката, не била обоснована с резултатите от цитираното МРТ изследване и вещото лице не я било приело за достоверен медицински факт. През възстановителния период от 2 месеца търпените от ищцата болки и страдания били умерени. Този период се покривал от медицинските критерии за възстановяване на процесиите увреждания. На проведения личен преглед, година след инцидента, експертът бил установил пълно възстановяване на пострадалата, липса на функционален дефицит в движенията и на двете коленни стави, липса на предна колянна нестабилност, както и на видими белези. В прогностично отношение, получените от пострадалата травматични увреждания имали обратим ход и благоприятна прогноза за пълно възстановяване. При личния преглед не били установени трайни белези по тялото на пострадалата в зоната на травматичните увреждания, нито анамнестични данни за понасяни болки и страдания. Въззивният състав взел предвид и показанията на свидетелката П., майка на пострадалата, от които се установило, че дъщеря й се била прибрала същия ден на инцидента късно вечерта, след преглед в Пирогов. Не можела да стъпва на крака си, следващите дни си сложила шина и ползвала патерици близо два месеца. През този период тя се грижила за нея, помагала й за къпане, готвене, обгрижване. След 40-тия ден ходила на рехабилитация за две седмици. Пострадалата не била възстановена емоционално, страхувала се от пресичане. Оплаквала се от болки при промяна на времето, при натоварване. Ходила на йога, тренировки, на плуване. Била и дадена възможност да работи от вкъщи, докато се възстановявала. Въззивният съд оценил показанията по реда на чл.172 ГПК, като ги кредитирал в частта, в която се припокривали с експертното заключение. При тези данни, като съобразил възрастта на ищцата към момента на инцидента - 28 години, вида, естеството и тежестта на получената водеща травма: контузия на коляното, при която е получила фрактурата на главичката на фибулата и тази на тибиалното плато, като останалите увреждания били повърхностни; вида на проведеното лечение - поставяне на шина и щадене на крака; необходимостта от обгрижване през възстановителния период и свързания с това дискомфорт; периода от два месеца на пълно възстановяване; неминуемия стрес, който била изживяла към момента на удара и необходимото време за неговата преработка, въззивният съд е приел, че сумата от 21 000 лв. била справедливо обезщетение за неимуществените вреди, получени от процесното ПТП от 2018 г. За да намали обезщетението въззивният състав е дал превес на краткия период на възстановяване; на обстоятелството, че не се е наложило оперативно лечение, свързано с поставяне на остеосинтеза, тежки медикаменти и упойки, болничен престой; нямало данни за усложнения, като пълното възстановяване било в рамките на два месеца, с благоприятна прогноза за в бъдеще. Определено е, че следващото се обезщетение следва да е в размер на 21 000 лв. Отхвърлено е възражението за съпричиняване, като въззивният съд с помощта на вещото лице е приел, че Е. Д. в качеството си на пешеходец е пресичала на пешеходна пътека, обхващата двете пътни платна, разделени от трамвайно трасе, предназнаени з а двупосочено движение на автомобили, като всяко платно било с по две пътни ленти. Пешеходката преминала от ляво надясно за посоката на автомобила, като е преминала пред двете пътни ленти за насрещно движение, след това по трамвайното трасе, след което е навлязла върху лявата пътна лента за посоката на процесния автомобил, по която последният се движил. Последният с предната си лява част странично в зоната на левия му калник е ударил пешеходката от дясната й страна. От техническа гледна точка причината за удара били субективните действия на водача на лекия автомобил със системите му за управление, който не бил задействал спирачната система своевременно. Установено било също, че водачът е имал техническа възможност да забележи пешеходката, да намали скоростта, съответно да спре преди пешеходната пътека и да предотврати удара. В съдебно заседание било установено, че скоростта на автомобила не била по-висока от 20 км/ч. Допускането на касационно обжалване на въззивното решение се извършва служебно само на основанията, посочени в чл. 280, ал.2, пр. 1 и 2 от ГПК. Когато е налице вероятност съдебното решение да е нищожно или недопустимо. В стадия по селекция на касационните жалби съдът следи за най-тежките пороци на съдебните решения. В този смисъл са разясненията в Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС. Именно поради това и с изменение на чл. 280, ал. 2 от ГПК са предвидени основания по чл. 280, ал. 2, пр. 1 и 2 от ГПК, като е налице правна възможност касационната инстанция служебно да допусне касационно обжалване при наличие на вероятност да са налице тежки пороци на обжалваното решение. А именно – да е налице вероятност решението да е нищожно или недопустимо. В конкретния случай такива пороци не се установяват при извършената служебна проверка. Извън посочените основания, допускането на касационно обжалване на въззивното решение е обусловено от наличие на предпоставките, установени в чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК – касационният жалбоподател да е посочил материалноправен или процесуалноправен въпрос, разрешен от въззивния съд, който е от значение за решението по конкретното дело, за решаващата воля на съда и е обусловил изхода на делото. Задължение на касатора е да посочи правния въпрос, включен в предмета на делото и от значение за изхода на спора като общо основание за допускане на решението до касационно обжалване. Едновременно с това, сочените от касатора въпроси, следва да отговарят на допълнителните основания, предвидени от законодателя в чл. 280, ал. 1, т.1-3 ГПК. По отношение на посочения от касатора въпрос, настоящият съдебен състав намира, че е дадено разрешение на въпроса за критериите за определяне на обезщетение на основание чл. 52 от ЗЗД, при спазване предвиденото основание – справедливост. Въпросът е включени в предмета на делото, разрешен е от въззивния съд и е обусловил извода на съда относно следващия се размер на обезщетение за причинените неимуществени вреди на касатора. Съдът изрично е изложил мотиви, че размерът на обезщетението, с оглед момента на увреждането – 12.01.2018 г., с оглед претърпените болки и страдания, подробно описани, следва да се определи в размер на 21 000 лв. Поради това е налице общото основание за допускане на решението до касационно обжалване. Но в случая липсва допълнителното сочено основание по чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК, така както е мотивирано от касатора, противоречие с т. 11 от ППВС № 4/1968 г. Въззивният съд, съобразно действителното съдържание на чл. 52 от ЗЗД, така както е разяснено в ППВС № 4/68 г., е определил размера на следващото се обезщетение по справедливост. Приел е, че справедливостта не е абстрактно понятие, а е обусловено от конкретни и обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се съобразят при определяне размера на обезщетението – начин на настъпване на увреждането, а именно, при описаното пътно-транспортно произшествие, характер на увреждането на пострадалата, вид на вредите, физическите страдания и психологическото им преживяване от увредената, продължителността на болките и страданията, конкретно установени, лечението, периодът на възстановяване и неудобствата, които е търпяла в този период. Въззивният съд е отчел както общите, така и специфичните критерии в случая на ищцата Е. Д., обсъдил е всички данни, преценил е по отделно и в съвкупност релевантните обстоятелства и е определил следващото се обезщетение. Конкретният извод за намаляване на определеното обезщетение и определянето му в размер от 21 000 лв, е определено на превеса на краткия период на възстановяване, липсата на оперативно лечение, пълното възстановяване е било за период от 2 месеца, както и е благопрятна прогнозата за липсата на последици. Липсва разрешение в отклонение от допълнително соченото основание – задължителна практика на ВС, обективирана в ППВС № 4/68 г., съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Подробният анализ на всички признаци, съобразно разясненията в задължителната и константната практика на ВКС, са определили размера на следващото се обезщетение, без да е налице противоречие с посочените разяснения по тълкуването и прилагането на чл. 52 от ЗЗД. По изложените съображения не може да се приеме, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. С оглед недопускане касационно обжалване на касатора, разноски не се дължат. Съобразно претенцията на ответника за разноски, следва да му се присъдят такива в размер на 300 лв, на основание чл. 78, ал. 3 вр. чл. чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 2 от Наредба за задължителната правна помощ. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение