Определение № 5734 от 09.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4456/2024 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Б. П. Г. срещу определение № 976 от 11.09.2024 г. по в.ч.гр.д.№ 643 от 2024 г. на Русенския окръжен съд, гражданска колегия, с което е потвърдено определение № 1518 от 17.04.2024 г. по гр.д.№ 3666 от 2023 г. на Русенския районен съд, с което на основание чл.129, ал.3 ГПК е прекратено производството по предявените насрещни искове.

В жалбата се поддържа, че определението на Русенския окръжен съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновно- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.

Като основания за допускане на касационното обжалване на определението се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Поставят се следните въпроси дословно:

1. „Допустим ли е насрещен иск при условие на евентуалност срещу иск по чл.537, ал.2 ГПК при положение, че ищецът се легитимира с документ за собственост- констативен нотариален акт издаден при наличие на шест предходни такива от 1960 г. насам ?“

2. „Въпрос на допустимост ли е предявяването на насрещен иск или въпрос на основателност на последния, при положение, че отговаря на условията на чл.127 вр. чл.124 ГПК и има обусловен правен интерес, на които се спряхме по-горе ?“

3. „Положителният или отрицателен иск при неговото завеждане следи ли се служебно от Съдът и въпрос на допустимост или на произнасяне по същество за основателност ли е ?“

4. „Има ли значение ищецът по установителен иск за право на собственост с последващ осъдителен по чл.537, ал.2 ГПК дали е страната която първо или последващо се е сдобила с документ удостоверяващ правото и на собственост от категорията на нотариален акт, относно това дали същият е положителен отрицателен или при евентуалност предявен, това въпрос по допустимостта ли е или въпрос по основателността, така и за насрещният такъв иск ?“

5. „Съдът до къде разполага със задължението за следене на основните принципи на процеса, а именно ексофицио служебното начало и диспозитивното начало в цитираните по-горе хипотези през призмата на настоящото дело ?“

Сочи се противоречие на обжалваното определение с Тълкувателно решение № 8 от 2012 по тълк.д.№ 8 от 2012 г. на ОСГТК на ВКС, Тълкувателно решение № 4 от 2014 г. по тълк.д.№ 4 от 14.03.2016 г. на ОСГК на ВКС и Тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013 по тълк.д.№ 11 от 2012 г. на ОСГК на ВКС. Твърди се и че произнасянето на ВКС по тези въпроси би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на първо отделение приема, че частната жалба е допустима: подадена е от легитимирана страна /ищец по предявени насрещни искове/, в едноседмичния срок по чл.275, ал.1 ГПК /жалбоподателката е била уведомена за обжалваното определение на 24.09.2024 г., а частната жалба е подадена на 30.09.2024 г./ и срещу акт на въззивен съд, който подлежи на касационно обжалване на основание чл.274, ал.3, т.1 ГПК и приетото в т.7, б.“в“ от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ № 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС, при наличие на основания за това по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.

За да се произнесе относно наличието или липсата на основания по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК за допускане на касационното обжалване на определението на Русенския окръжен съд, настоящият състав на ВКС взе предвид следното: Производството по гр.д.№ 3666 от 2023 г. на Русенския районен съд е било образувано по предявен от Р. Ц. М. и Я. И. М. срещу Б. П. Г. установителен иск за собственост върху недвижим имот, съединен с искане по чл.537, ал.2 ГПК за отмяна на издаден в полза на ответницата констативен нотариален акт за собственост № 129 от 20.03.2023 г. В срока по чл.131 ГПК ответницата е подала писмен отговор и е предявила насрещна искова молба. С разпореждане № 7479 от 11.09.2023 г. съдът, след като е констатирал, че тази насрещна искова молба е нередовна, е дал срок на Г. да я приведе в съответствие с изискванията на чл.127 и чл.128 ГПК, като формулира надлежен петитум, впише исковата молба и представи документ за платена държавна такса в размер на 191,59 лв. Срокът за поправяне на тези недостатъци на насрещната искова молба е бил многократно продължаван. С ново разпореждане № 2222 от 07.03.2024 г. съдът отново е оставил насрещната искова молба без движение на основание чл.129, ал.4 ГПК и е дал последен срок на Б. Г. да формулира надлежен петитум. В дадения й от съда срок Г. е подала молба- уточнение от 26.03.2024 г., с която е заявила следния петитум на насрещните искове: да се признае за установено, че ответниците не са собственици на процесния недвижим имот и „кумулативно или при евентуалност“ да се признае, че ищцата по насрещния иск е собственик на имота и да се осъдят ответниците да й предадат владението на същия. След подаването на тази молба съдът с разпореждане № 2834 от 27.03.2024 г. отново е оставил насрещната искова молба без движение и е дал срок на Г. да отстрани нередовностите й. Дадени са конкретни и ясни указания: Г. да уточни дали според нея е нарушено само правото й на собственост или и правото й на владение върху имота и въз основа на това и като съобрази правния си интерес, да формулира надлежен петитум на насрещните искове. Ако предявява няколко иска- да обясни в условията на кумулативност, евентуалност или алтернативност предявява тези искове като вземе предвид, че не е допустимо едновременно „кумулативно или евентуално съединяване“. В дадения й срок с молба от 16.04.2024 г. Г. е заявила, че предявява в условията на кумулативно съединение отрицателен установителен иск за собственост с искане по чл.537, ал.2 ГПК и иск с правно основание чл.108 ЗС /ревандикационен иск/.

При тези данни с определение № 1518 от 17.04.2024 г. първоинстанционният съд е прекратил производството по предявения насрещен иск, като е счел, че и след уточненията насрещната искова молба е останала нередовна: тъй като били заявени недопустими и взаимноизключващи се претенции, по които на съда било невъзможно да се произнесе. Липсвала положителната предпоставка правен интерес от едновременно предявявяне както на отрицателен иск за собственост, така и на ревандикационен иск, който съдържа в себе си признаване правото на собственост на ищеца.

С обжалваното определение от 11.09.2024 г. въззивния съд е приел, че определението на районния съд е правилно, тъй като било недопустимо обективното кумулативно съединяване в едно производство на отрицателен установителен иск за собственост и ревандикационен иск, защото произнасянето по който и да било от тях би довело до осъществяване на търсената от ищцата по насрещния иск защита.

Предвид тези мотиви на съда в обжалваното определение не са налице сочените основания на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на това определение по поставените от касаторката въпроси. Това е така, тъй като всички поставени от касаторката въпроси са неотносими към конкретното дело. Единствените относими към делото, предвид мотивите на съда, въпроси са: дали е допустимо кумулативно съединяване на отрицателен установителен иск за собственост и на ревандикационен иск и ако е недопустимо- в този случай цялото производство ли подлежи на прекратяване или следва да бъде прекратено производството само по недопустимия иск. Тези въпроси обаче не са поставени от касаторката, а съгласно приетото в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 2009 г. на ОСГТК на ВКС настоящият състав на ВКС не може служебно да ги поставя, тъй като те не касаят валидността или допустимостта на обжалваното определение, а само неговата правилност.

Не са налице и посочените в чл.280, ал.2 ГПК основания за служебното допускане на касационното обжалване на определението: Няма вероятност то да е нищожно или недопустимо, тъй като същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна въззивна жалба, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на тази жалба.

Определението не е и очевидно неправилно по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е видно от самото определение, без проверка на събраните по делото доказателства, и което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави определението си, съдът е приложил относимите към спора норми на ГПК, в техните действащи редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.

Поради всичко гореизложено касационното обжалване на определението на Русенския окръжен съд от 11.09.2024 г. не следва да се допуска.

Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо отделение