Определение № 2563 от 21.05.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1126/2025 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Б. Л. К. срещу решение №.5251/19.09.24 по г.д.№.7228/23 на СГС, ІІІ Вс., в частта, с която е потвърдено реш.№134/5.01.23 по г.д.№.5422/22 на СРС, ІІ ГО, 126с., за отхвърляне на предявените от касатора искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1-т.3 КТ. Ответната страна Столична община, район Красно село, оспорва жалбата; претендира юрисконсултско възнаграждение. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното: С обжалваното решение е прието, че страните са били обвързани от трудово правоотношение, възникнало на основание чл.68 ал.1 т.5 КТ вр. с чл.39 ал.1 ЗМСМА, по силата на което ищцата е заемала длъжността "заместник-кмет" с място на работа СО район "Красно село"-считано от 19.11.19 за срок до изтичане на мандата на Кмета на СО район "Красно село"; със заповед №.РКС21РД15/61/02.12.21 /поправена със заповед №.РКС21-РД-15-1/23.12.21/ на последния то е прекратено на основание чл.46 ал.1 т.4 ЗМСМА вр. с чл.39 ал.5 ЗМСМА без предизвестие. Съдът, позовавайки се на трайната практика на ВКС /реш.№374/14.12.11 по г.д.№.368/11, ІІІ ГО, реш.№.444/18.06.10 по г.д.№.388/09, ІІІ ГО и др./, е посочил, че назначаването на заместник-кметове става съгласно чл.39 ал.1 ЗМСМА, а освобождаването им - на основание чл.39 ал.5 ЗМДМА, без предизвестие, със заповед на кмета на района; касае се за специално основание и преценката за него не е свързана с основанията по КТ - то е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол; при осъществяване на своята дейност кметовете на райони и общини свободно могат да определят управленския си екип-заместниците, които ще ги подпомагат; те назначават заместник-кметовете и определят техните функции /чл.39 ал.1 ЗМСМА/ изключително по своя преценка и без ограничения, като съответно на това право е и предвидената възможност да ги освобождават от длъжност без предизвестие и със заповед, към която законът не въвежда допълнителни изисквания за съдържание /чл.39 ал.5 ЗМСМА/ /реш.№.309/30.04.10 по г.д.№.898/09, ІІІ ГО, реш.№.459/01.06.10 по г.д.№.1358/09, ІІІ ГО, реш. №.274/31.05.10 по г.д.№.110/09, ІІІ ГО/. Намерил е, че процесната заповед във вида, в който е постановена, е била достатъчна за прекратяване на трудовото правоотношение между страните по делото-в нея няма изложени конкретни мотиви, но липсата им не е условие за законосъобразността й-те са ирелевантни и не подлежат на съдебен контрол; заеманата от ищцата длъжност е политическа, тя я е заела по политическа целесъобразност, назначена е от изборен орган и съответно е освободена по такава целесъобразност-за което се носи единствено политическа отговорност. Само за пълнота е посочено, че този ред на прекратяване на трудовия договор на основание чл.39 ал.5 ЗМСМА, съответно липсата в закона на изискване за мотивиране на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, не нарушава гарантираното от закона право на работника от защита при уволнение и разпоредбата на чл.24 от Европейската социална харта /ЕСХ/-която постановява, че всички работници имат право на защита при освобождаване от работа. В случая ищцата има право на защита – тя може да оспорва законността на уволнението по съдебен ред чрез предявяване на иск по чл.344 ал.1 КТ, но на определени основания-при съобразяване на спецификата на самата длъжност. Не е налице и нарушение на разпоредбата на чл.24 б."а" ЕСХ относно правото на закрила при предсрочно освобождаване от работа /съгласно която с цел да осигурят ефективното упражняване на правото на работниците на закрила при предсрочно освобождаване от работа, договарящите страни се задължават да признаят правото им да не бъдат освобождавани от работа без основателни причини, свързани с техните възможности или поведение или основани на текущите изисквания на предприятието, институцията или услугата/. Възможността при уволнение по чл.39 ал.5 ЗМСМА мотиви да не се излагат, съответно проверяват от съда при съдебния контрол на уволнението, е обоснована с политическа целесъобразност. Съдебният контрол за законност на уволнението на основание чл.39 ал.5 ЗМСМА се разпростира само в две насоки - относно спазване на процедурата и компетентността на издателя на акта /респ. дали заповедта е издадена от оправомощения орган - кмета на общината или района/, както и дали освободеното лице заема длъжността "заместник - кмет", за която е приложимо специалното основание по чл.39 ал.5 ЗМСМА. В конкретния случай всички изисквания, обезпечаващи законността на прекратяването на трудовото правоотношение на ищцата, са налице-атакуваната заповед е издадена от оправомощения орган и има за адресат заместник-кмет. Не е споделен и доводът, че е налице злоупотреба с право от страна на работодателя, който е използвал предвидената в закона възможност - чл.39 ал.5 ЗМСМА, за постигане на превратна цел – санкция и репресия за ищцата поради това, че се явява свързано лице с лице, подало сигнал срещу него в КПКОНПИ, довел до извършена в СО район "Красно село" проверка за злоупотреби на кмета по програми "топъл обяд" и "патронажна грижа". Отразено е, че релевантно за установяване на твърдения от ищцата факт на злоупотреба с права от страна на работодателя е дали в хода на съдебното производство е оборена добросъвестността му, т.е. при условията на пълно главно доказване да е установено, че правната възможност за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.39 ал.5 ЗМСМА е използвана целенасочено с оглед постигане на конкретна цел - наказание и репресия спрямо ищцата с оглед това, че се явява свързано лице с лице, подало сигнал в КПКОНПИ, довел до проверка. Посочено е, че съгласно чл.8 ал.2 КТ се презумира, че работодателят е действал добросъвестно при извършеното уволнение, така че оборването на презумпцията е изцяло в тежест на служителя. Ищцата не е ангажирала доказателства в тази насока, доколкото извод за недобросъвестност на работодателя не може да бъде обоснован нито от показанията на разпитаните свидетели, нито от анализа на приетите писмени доказателства. При това положение не е доказано с допустимите в закона доказателствени средства-при условията на пълно и главно доказване, че уволнението се дължи на злоупотреба с право и презумпцията на чл.8 ал.2 КТ не е оборена. Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. Касаторът се позовава на чл.280 ал.1 т.3 ГПК във връзка с въпросите: 1.“Налице ли е злоупотреба с право от работодателя, който е използвал предвидената от закона възможност на чл.39 ал.5 ЗММА за прекратяване на правоотношението със служител на длъжност „заместник кмет“ без предизвестие, с което постига превратна цел - санкция и репресия?“; 2.“Представлява ли прекратяването на правоотношението със служител на длъжност „заместник кмет“ без предизвестие на основание чл.39 ал.5 ЗМСМА нарушение на разпоредбата на чл.24 б.а“ от ЕСХ относно правото на закрила при предсрочно освобождаване от работа?“; 3. „Прилагането от кмет на предвидената в чл.39 ал.5 ЗМСМА правна възможност за прекратяване на трудово правоотношение със заместник кмет отменя ли договореното в сключения с този заместник кмет условие за едномесечно предизвестие при прекратяване на трудовото право отношение? Нищожна ли е договорената в трудовия договор със заместник клауза за прекратяване на договора с едномесечно предизвестие?“. Настоящият състав намира, че предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване не са налице. Първият въпрос не съставлява правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно дадените с т.1 на ТР №.1/09 от 19.02.10 на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Изведеният от касатора въпрос е общотеоретичен, а отделно от това не съответства на обстоятелствата по делото и съдържа условие, което не е било приемано от съда – съдът не е приемал, че възможността на чл.39 ал.5 ЗМСМА е използвана за постигане на превратна цел-репресия и санкция. Това, което е приел, е, че основанието по чл.39 ал.5 ЗМСМА съставлява специално такова за прекратяване на трудовото правоотношение, в случая са налице предпоставките за законосъобразното му упражняване /заповедта за прекратяване е издадена от кмет на район и по отношение на назначен от него зам-кмет, като законът не поставя условия за съдържанието й и за наличието на предизвестие-предвид специфичността на основанието за уволнение/, наличието на злоупотреба с право е въпрос, свързан с конкретиката на всеки отделен случая, установяването на евентуална злоупотреба-с оглед твърденията на ищцата, е в нейна тежест, и такава не е доказана. Предвид изложеното не е налице годно общо основание по чл.280 ал.1 ГПК. Аналогичното важи и за втория въпрос. Доколкото съдът е обсъждал твърденията за евентуално нарушение на ЕСХ, тези мотиви нямат самостоятелно значение за изхода на спора, тъй като са изложени само за пълнота. Отделно от това решаващите такива включват както изследването на предвидените в закона релевантни обстоятелства /относно спазване на процедурата и компетентността на издателя на акта, респ. дали заповедта е издадена от оправомощения орган - кмета на общината или района, и относно длъжността на освободеното лице - дали заема такава „заместник-кмет“-предвид спецификата на основанието за уволнение, кореспондираща и на начина на възникване на правоотношението/, така и твърдяната злоупотреба с право – при преценката във връзка с наличието на която на практика, на база на събраните доказателства, се осъществява контрол за това дали уволнението е извършено недобросъвестно. При тези обстоятелства не е налице твърдяната хипотеза на чл.280 ал.1 ГПК. Третият въпрос не е бил предмет на изрично обсъждане от въззивната инстанция и тя не е излагала мотиви в тази връзка. Същевременно в хипотеза, в която е предвидено прекратяване с едномесечно предизвестие, неспазването му не води до незаконосъобразност на уволнението, а е основание единствено за евентуална дължимост на обезщетение за неспазения му срок. Предвид изложеното въпросът е неотносим и не е налице соченото основание по чл.280 ал.1 ГПК. С оглед всичко посочено по-горе касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. На ответната страна се дължи 50лв. юрисконсултско възнаграждение предвид изхода на спора на основание чл.78 ал.8 ГПК. Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,