Определение № 1166 от 14.04.2025 г. на ВКС по т. д. № 2194/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД срещу решение № 215 от 05.07.2024 г. по гр. д. № 119/2024 г. по описа на Апелативен съд – Варна, с което е потвърдено решение № 550 от 22.12.2023 г. по т. д. 96/2023 г. по описа на Окръжен съд – Варна в обжалваната част, с която е уважен предявеният от И. Р. Г. срещу „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 ГПК за горницата над 8000 лв. до присъдения размер от 16 000 лв., представляваща обезщетение за нанесени на ищеца неимуществени вреди – болки и страдания, причинени при пътно - транспортно произшествие, настъпило на 18.11.2018 г. между [населено място] и [населено място], виновно причинено от М. С. С. като водач на л.а. „Фолксваген Пасат", рег. [рег.номер на МПС], застрахован по риска „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от 17.12.2018 год. до окончателното изплащане на обезщетението.

Касаторът поддържа, че въззивното решение в обжалваната му част е неправилно предвид постановяването му в нарушение на материалния закон – чл. 52 ЗЗД, и с оглед неговата необоснованост. Излага, че при установената по делото фактическата обстановка въззивният съд неправилно е приложил принципа за справедливост и е постановил съдебния си акт в отклонение от съдебната практика по аналогични случаи. Изтъква, че определеното обезщетение не може да служи като средство за забогатяване и следва да бъде съответно на обективните икономически параметри и обществената нагласа за справедливост на даден етап от развитието на обществото. Допълва, че по делото не са събрани доказателства за търпени от ищеца психически травми и за потърсена специализирана помощ в тази насока. По тези доводи моли решението да бъде отменено, като бъде постановено друго, с което искът бъде отхвърлен за разликата над сумата 8 000 лв. до присъдения размер от сумата 16 000 лв. Претендира присъждане на разноски по делото.

В изложението за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК моли да бъде допуснато касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси, които сочи като значими за предмета на делото:

1. Следва ли при определяне справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди от телесни увреждания съдът да отчита като критерии за справедливост и конкретните икономически параметри от загубата на работоспособност на дадена личност като размера на неговите доходи, финансовия му принос за семейството и домакинството, в което живее, социалното му положение и принос за обществото, респ. загубата на тези доходи и принос за определен период от време в резултат от причинените му телесни увреждания при ПТП?

2. При определяне на справедливото обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД следва ли съдът да обсъди всички правнорелевантни факти и обстоятелства, или следва да обсъди само някои от тях?

3. Релевантни ли са за критериите по чл. 52 ЗЗД лимитите на застраховане и обществено - икономическите и социални условия в страната и как трябва да се отчитат тези лимити по отношение размера на обезщетението?

Излага, че решението е очевидно неправилно, с което обосновава искането си да бъде допуснато до касация на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.

Ответникът по касация, И. Р. Г., в предоставения му срок не депозира писмен отговор и не взема становище по касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

Въззивният съд, за да постанови обжалвания резултат, е приел, че по делото се установяват предпоставките на чл. 432, ал. 1 КЗ за ангажиране имуществената отговорност на ответното застрахователно дружество. По спорния въпрос за размера на дължимото обезщетение се е позовал на нормата на чл. 52 ЗЗД и на дадените разяснения по приложението й с ППВС № 4/68 г. и счел, че обезщетението за причинени неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, като релевантни за определянето му са датата на процесното застрахователно събитие – 18.11.2018 г., както и действащите към този момент лимити на отговорност на застрахователите по КЗ, възрастта на ищеца към датата на застрахователното събитие – на 34 г., и икономическата обстановка и конюнктура в страната през 2018 г. - общи данни за доходи, разходи и потребление на домакинствата съгласно публично обявената информация от Националния статистически институт на www.nsi.bg. Изтъкнал е, че съобразява също цялата конкретика относно процесния случай: брой, степен и характер на увредите – контузия на главата, мозъчно сътресение, счупване на носни кости, кръвоизлив под конюнктивата на дясното око, разкъсно - контузна рана в областта на главата, травматични отоци, кръвонасядания и ожулвания в горепосочените области, обусловили в своята съвкупност временно разстройство на здравето, неопасно за живота, включително мозъчното сътресение, което не е било съпроводено с безсъзнателно състояние. Посочил е, че не се доказват твърденията за хроничен ринит и девиация на носната преграда като последица от процесното застрахователно събитие. Отчел е, че периодът на възстановяване за ищеца е бил около 2 седмици за нараняванията и около 1 - 2 месеца за мозъчното сътресение. Позовал се е и на установеното негативно влияние върху психиката на ищеца вследствие на процесното ПТП - изпаднал е в стрес, но е подчертал, че това не се е превърнало в психотравма за него, като стресът е преработен. Обобщил е, че при отчитане на гореустановените релевантни обстоятелства и при съотнасяне към произшествия със сходна група пострадали и увреждания за процесния период – 2018 г., приема, че справедливото обезщетение за търпените от ищеца в резултат на процесното ПТП вреди следва да бъде в размер на 20 000 лв. Намалил е последното с признатия размер на съпричиняване от 20 % поради непоставен от ищеца предпазен колан при пътуване в лекия автомобил и постановил обжалвания резултат, като е потвърдил първоинстанционното решение в обжалваната част, с която искът по чл. 432, ал. 1 ГПК е уважен за горницата над сумата 8 000 лв. до сумата 16 000 лв.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Допускането на касационно обжалване предвид нормата на чл. 280, ал. 1 ГПК е предпоставено от произнасяне от въззивния съд по материален или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на конкретно дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му.

Поставените от касатора въпроси касаят извода на въззивния съд за справедлив размер на дължимото от застрахователя обезщетение и в този смисъл са обуславящи, но по отношение на тях не са налице сочените допълнителни предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

По въпросите е налице задължителна съдебна практика по ППВС 4/1968 г., както и непротиворечива такава по постановени по реда на чл. 290 ГПК съдебни решения като например: решение № 151 от 12.11.2013 г. по т. д. № 486/2012 г., ТК, ІІ ТО, решение № 88 от 17.06.2014 г. по т. д. № 2979/2013 г., ТК, ІІ ТО, решение № 130 от 09.07.2013 г. по т. д. № 669/2012 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, решение № 83 от 06.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, решение № 1 от 26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на ВКС, ТК, II ТО и др. Съобразно даденото с ППВС 4/1968 г. задължително тълкуване на нормата на чл. 52 ЗЗД понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесни увреди са броят, видът и характерът на уврежданията, начинът на извършване, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. Правнорелевантните общи и специфични за отделния спор факти и обстоятелства от значение за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди следва не само да се изброят, но и да бъдат обсъдени и анализирани в тяхната съвкупност. Съгласно постоянната практика на ВКС, намерила израз в решение № 83 от 06.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на ВКС, ТК, II ТО, решение № 1 от 26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на ВКС, ТК, II ТО, решение № 34 от 27.03.2020 г. по т. д. № 1160/2019 г. на ВКС, ТК, II ТО, решение № 66 от 03.07.2012 г. по т. д. № 619/2011 г. на ВКС, ТК, II ТО, решение № 242 от 12.01.2017 г. по т. д. № 3319/2015 г. на ВКС, ТК, II ТО, решение № 101 от 03.07.2014 г. по т. д. № 4391/2013 г. на ВКС, ТК, II TO и други, при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди би следвало да се отчитат и конкретните икономически условия, а като ориентир за размерите на обезщетенията би следвало да се вземат предвид и съответните нива на застрахователно обезщетение към релевантния за определяне на обезщетенията момент. Застъпено е разбирането, че установените лимити на отговорност на застрахователя нямат самостоятелно значение и не са самостоятелен критерий при прилагане на принципа за справедливост, а имат спомагателен характер и подлежат на съобразяване при формиране на размера на обезщетението като израз на икономическите условия към релевантния момент - момента на настъпване на увреждането.

Наличието на утвърдена съдебна практика по поставените въпроси, от която въззивният съд не се е отклонил, изключва допускането на касационно обжалване на въззивното решение по заявените от касатора допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

При определяне размера на справедливото обезщетение въззивният съд, противно на твърденията на касатора, е взел предвид възприетите от съдебната практика критерии и ги е съобразил след обсъждане на събраните доказателства и конкретните факти по делото. Въззивният съд е изложил мотиви, че размерът на обезщетението следва да бъде съобразен с вида увреждане на пострадалия, с периода на лечението му и пълното му възстановяване, отчел е и момента на настъпване на процесните увреди. Преценката на отделните факти по делото, относими към определяне на конкретния размер на обезщетението при спазване на принципа за справедливост, е въпрос на обоснованост на съдебното решение и касае правилността на постановения съдебен акт, по която касационната инстанция не може да се произнесе в селективния стадий на производството.

Не може да бъде прието за осъществено и заявеното от касатора основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – поради очевидна неправилност на акта. В последователната практика на касационната инстанция се приема, че очевидно неправилно е съдебно решение, страдащо от особено тежък порок, който може да бъде констатиран, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта (обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон). Такъв порок би бил налице например, когато въззивният съд е приложил отменен закон, когато е приложил закона в противоречие с неговия смисъл, когато е нарушил основни съдопроизводствени принципи или е формирал изводите си в явно противоречие с правилата на формалната логика. Цитираните предпоставки не са налице, като касаторът аргументира искането си с доводи, повтарящи оплакванията му за неправилност на решението.

По изложените съображения настоящият състав на съда намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

При този изход право на разноски има ответникът по касация. Не е направил искане за присъждане на разноски, нито е доказал извършването на такива, поради което разноски няма да бъдат присъдени.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение