Определение № 1234 от 05.12.2023 г. на ВКС по т. д. № 2612/2022 г.

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба на назначения от съда на основание чл. 29, ал. 2 ГПК особен представител на касатора адв. Кр. П. от САК за изменение на Определение № 987/08.11.2023 г., постановено от настоящия съдебен състав по к. т. д. № 2612/2022 г. по описа на ВКС, І т. о., 2 с-в, в частта му за разноските. Молителят твърди, че определеното от касационната инстанция адвокатско възнаграждение за осъщественото пред ВКС процесуално представителство – в размер на сумата от 300 лв., не отговаря на нормативно установения минимум, регламентиран в правната норма на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, който възлизал на сумата от 1000 лв., а половината от него – в размер на 500 лв. Именно в този размер иска да бъде определено адвокатското възнаграждение за осъщественото процесуално представителство пред касационната инстанция. Молбата е допустима, тъй като е подадена в преклузивния срок, като се явява основателна. За определяне на дължимото адвокатско възнаграждение на назначения от съда на касатора особен представител (на основание чл. 29, ал. 2 ГПК) приложима е не правната норма, уредена в чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/9.07.2004 г., както поддържа молителят, а разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от този подзаконов нормативен акт, предписваща, че за изготвяне на касационна жалба с основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК без процесуално представителство възнаграждението е в размер 3/4 от възнаграждението по чл. 7 от Наредба № 1/9.07.2004 г., но не по-малко от 1200 лв. Тъй като предявеният конститутивен иск с правно основание чл. 252, ал. 1, т. 6 ТЗ е неоценяем, дължимото минимално адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство по този иск е в размер на сумата от 1000 лв. (чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/9.07.2004 г.). За назначения особен представител на ответника (касатор в настоящото съдебно производство) е приложима правната норма, уредена в чл. 47, ал. 6, изр. 2 ГПК, съгласно която възнаграждението на особения представител се определя съобразно фактическата и правната сложност на делото, като размерът на възнаграждението не може да бъде по-ниско от Ѕ от нормативно установения минимум. Тъй като делото не са отличава с правна и фактическа сложност, като особеният представител на касатора е подал единствено касационна жалба с изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК с формулиране на два правни въпроса, без да е посочена съдебна практика, в противоречие на която те да са разрешени, дължимото му адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция трябва да се определи наполовина от сумата от 1000 лв., т.е. в размер на 500 лв. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд на основание чл. 248, ал. 1 ГПК