Определение № 3090 от 25.11.2024 г. на ВКС по т. д. № 1687/2024 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба от „Нафтекс Петрол“ ЕООД /н./, [населено място], чрез синдик М. И. Н., срещу определение № 144 от 08.04.2024 г. по в.ч.т.д.№ 129/2024 г. на Пловдивски апелативен съд, 1-ви търговски състав. С атакуваното определение е потвърдено определение № 656 от 02.10.2023 г. по т.д. № 546/2022 г. на Старозагорски окръжен съд, с което на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е спряно производството по делото до приключване с влязло в сила решение на т.д. № 163/2018 г. по описа на същия съд. Оплакванията на жалбоподателя са за неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и поради необоснованост на обжалвания съдебен акт, като се претендира отмяната му. Оспорва се тезата на съда, че делото по иск по чл. 694, ал. 2 ТЗ е преюдициално по отношение на делото по иск по чл. 694, ал. 3 ТЗ, поради което производството по отрицателния установителен иск подлежи на спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване на производството по положителния установителен иск с окончателен съдебен акт. Твърди се, че да се спира производството по иск с правно основание чл. 694, ал. 3 ТЗ до установяване съществуването на вземането на ищеца в производство по чл. 694, ал. 2 ТЗ, е законово неоправдано. Допълва се, че при спиране на производството по иск с правно основание чл. 694, ал. 3 ТЗ до приключване на производството по чл. 694, ал. 2 ТЗ би се стигнало до „блокиране“ на производството по несъстоятелност или продължаването му за неопределен период от време. Прави се извода, че ако постановяването на окончателен съдебен акт по първия иск отнеме години, то същото време ще отнеме и решаването на делото по втория иск, което не ползва кредиторите в производството. Допускането на касационно обжалване се поддържа на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, посочено в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, като се поддържа и наличието на допълнителното основание по чл. 280, ал. 2 ГПК. В писмен отговор насрещната страна „Петрол Холдинг“ АД /н./, [населено място], чрез синдик адвокат М. В., оспорва наличието на основания за допускане на касационен контрол по подадената частна касационна жалба, както и нейната основателност. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение констатира, че частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК съдебен акт и в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, но приема, че независимо от това производството по същата към настоящия момент е недопустимо, поради следното: В първоинстанционното производство - т.д. №546/2022 г. на Старозагорски окръжен съд е бил предявен от „Нафтекс Петрол“ ЕООД /н./, [населено място] против „Нафтекс Трейд“ ЕООД, [населено място] и „Петрол Холдинг“ АД /н./, [населено място] иск по чл. 694, ал. 3, т. 1 ТЗ за установяване несъществуването на вземания на „Нафтекс Трейд“ ЕООД към „Петрол Холдинг“ АД /н./ в общ размер 8 189 963,32 лв., включени от синдика в допълнителен списък № 4 на приети вземания на кредиторите на „Петрол Холдинг“ АД /н./, обявен в ТРРЮЛНЦ на 14.09.2022 г. Искът е предявен от „Нафтекс Петрол“ ЕООД /н./ с твърдение, че дружеството е кредитор в несъстоятелността на „Петрол Холдинг“ АД /н./, но в съдебното заседание на 25.09.2023 г. ответниците и синдика на „Петрол Холдинг“ АД /н./ - адвокат М. В. са поискали спиране на производството по делото до приключване на производството по т.д. № 163/2018 г. на Старозагорски окръжен съд по съображения, че предявените от „Нафтекс Петрол“ ЕООД /н./ в производството по несъстоятелност на „Петрол Холдинг“ АД /н./ вземания са включени от синдика в изготвен от него списък на неприети вземания, а посоченото, като преюдициално дело е образувано по иск за установяване съществуването на същите вземания, като едва след приключването на производството по същото дело ще стане ясно дали „Нафтекс Петрол“ ЕООД /н./ има качеството на кредитор по отношение несъстоятелността на длъжника „Петрол Холдинг“ АД /н./. С оглед на това е било поискано спиране на делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. С определение № 656 от 02.10.2023 г. окръжният съд е приел за основателно горното искане и е спрял производството по т.д. № 546/2022 г. на Старозагорски окръжен съд на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване с влязло в сила решение на производството по т.д. № 163/2018 г. по описа на същия съд. Първоинстанционното определение № 656 от 02.10.2023 г. по т.д. № 546/2022 г. на Старозагорски окръжен съд е било обжалвано пред Пловдивски апелативен съд, който по съображения, изложени в мотивите на обжалваното в настоящото производство определение, е достигнал до извода, че обжалваното първоинстанционно определение е правилно и го е потвърдил. В отговора на частната касационна жалба, депозиран от адв. М. В. – постоянен синдик на „Петрол Холдинг“ АД /н./ се твърди, че след депозирането на жалбата ВКС се е произнесъл с определение № 1598/14.06.2024 г. по т.д. № 950/2023 г. по описа на ВКС, ТК, Първо т.о., с което не е допуснато касационно обжалване на решение № 513/28.11.2022 г. по в.т.д. № 434/2022 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив, което дело е образувано за въззивна проверка на постановеното решение по т.д. № 163/2018 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора /преюдициалното производство, до приключването с влязъл в сила акт на което, е спряно производството по т.д. № 546/2022 г. на Старозагорски окръжен съд/. Така твърдяното се установява и при служебна проверка в информационната система на ВКС и сочи на извод, че т.д. № 163/2018 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора е приключило с влязъл в сила акт. При така установеното настоящият състав на ВКС намира, че частната касационна жалба с която е сезиран, е недопустима, поради липса на правен интерес в лицето на жалбоподателя от търсената с нея правна защита, който негов интерес е отпаднал преди произнасянето на касационния състав по жалбата му. С влизане в сила на решението по приетото от инстанциите по същество за преюдициално по см. на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, производство по т.д. № 163/2018 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, е отпаднало основанието за спиране на обусловеното /настоящото/ производство. След влизане в сила на настоящото определение и връщане на делото на спрелия го първоинстанционен съд, производството по същото подлежи на възобновяване и съдопроизводствените действия по него – на продължаване, а произнасянето от страна на състава на ВКС по допускането на касационно обжалване и законосъобразността на обжалваното въззивно определение, би се явило без правно значение. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение