Определение № 326 от 08.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 1489/2013 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба от А. М. А. чрез адвокат Г. Н. срещу решение № 310/16.11.2012 г. по в.т.д. № 453/2012 г. на Варненски апелативен съд /ВАС/. С решението на ВАС е потвърдено решението на Добрички окръжен съд /Д./, с което е признато за установено на основание чл.422 ГПК, че А. А. дължи на Б. М. сумата от 50000 лв. – задължение по запис на заповед със законната лихва, за която е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 6428/2010 г. на Добрички районен съд. В изложението за допускане на касационно обжалване по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът формулира следния въпрос по чл.280 ал.1 ГПК при допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.1 ГПК: „При спор относно съществуването на задължения, произтичащо от запис, породен от лични възражения за наличие на пороци в каузалното отношение, по повод на което е издаден менителничния ефект и за безпаричност на менителничното задължение, кой носи тежестта на доказване във връзка със съществуването на каузалното отношение, наличието на валидно породен дълг от него и връзката му с оспорения запис на заповед?” Служебно известно на настоящият състав на ВКС е обстоятелството, че във ВКС е образувано тълкувателно дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС по някои въпроси, свързани с проблемите на заповедното производство, по които е налице противоречива практика. В тези въпроси е поставен и формулираният от касатора въпрос – т.2 от допълнително разпореждане от 13.06.2013 г. - Какъв е предметът на делото и как се разпределя доказателствената тежест при предявен установителен иск по чл.422 ГПК в хипотезата на издадена заповед за незабавно изпълнение въз основа на запис на заповед? При така образуваното тълкувателно дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и формулиран от касатора въпрос, настоящият състав на ВКС счита, че на основание чл.229 ал.1 т.4 ГПК следва да се спре производството по настоящото дело до произнасянето на ОСГТК на ВКС по тълкувателно дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Мотивиран от горното, съдът: