Определение № 1788 от 09.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3922/2024 г.

и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на Й. Т. К., подадена чрез адв. Е. Д., срещу решение №201 от 31.03.2024 г., постановено по въззивно гр. д. №306/2023 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново. С обжалваното решение е потвърдено решение №4 от 13.01.2023 г., постановено по гр. д. № 341/2021 г. по описа на Районен съд – Елена, с което са отхвърлени предявените от Й. Т. К. срещу Г. С. П. и П. М. П. искове с правно основание чл. 227, ал.1, б.“в“ ЗЗД за отмяна на договор за дарение от 17.01.2018 г., обективиран в нот.акт ***, ***, рег.№***, нот.дело ***/*** г. на нотариус Ц., с рег.№*** в регистъра на НК, с район на действие РС Елена и на договор за дарение от 15.06.2018 г., обективиран с нот.акт ***, ***, рег.№***, нот.дело №***/*** г. на нотариус Ц., с №*** в регистъра на НК, с район на действие РС Елена с предмет недвижим имот, находящ се в гр.Е., ул.“М.“***, представляващ жилище-апартамент *** от ЖСК „М.“, със застроена площ от 96,45 кв.м., състоящ се от две стаи, дневна, кухня, баня, тоалетна, коридор, килер и тераси, при посочени в нот. акт граници, избено помещение №2, със застроена площ от 26.42 кв.м., при посочени граници и таванско помещение №2, със застроена площ от 29 кв.м., заедно с ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж, в който е построен жилищния блок и с актуално описание: самостоятелен обект с идентификатор №***.-жилище, апартамент, с площ от 96,42 кв.м., находящ се на втория етаж в сграда с идентификатор №*** и в поземлен имот с идентификатор №*** до размера на ½ ид.ч. от дарения имот. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението – основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Искането е за отмяна на обжалваното решение и за уважаване на предявените искове за отмяна на даренията. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа наличие на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Ответниците по касационната жалба Г. С. П. и П. М. П. не са подали писмен отговор и не са заявили становище по касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 283, изр. 1 от ГПК и отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, при извършената служебна проверка, намира касационната жалба за недопустима, като подадена срещу съдебен акт, който не подлежи на касационно обжалване. Съображенията за това са следните: Производството е по предявени от Й. Т. К. срещу Г. С. П. и П. М. П. искове за отмяна на основание чл. 227, ал.1, б.“в“ ЗЗД на договор за дарение от 17.01.2018 г., обективиран в нот.акт ***, ***, рег.№***, нот.дело ***/*** г., с предмет: 70% ид.ч. от жилище-апартамент *** със ЗП 96,45 кв.м. с адрес в гр.Е., ул.“М.“***, както и за отмяна на договор за дарение от 15.06.2018 г., обективиран с нот.акт ***, ***, рег.№***, нот.дело №***/*** г. с предмет 30 % ид.ч. от същия посочен по-горе недв. имот: жилище-апартамент ***, по отношение на ½ ид. от недвижимия имот поради отказ от страна на надарените ответници да дадат издръжка на дарителката ищца от която тя се нуждае. Въззивният съд се е произнесъл по така предявените искове, които са граждански, оценяеми, облигационни. С оглед данните по делото съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба следва да се остави без разглеждане, тъй като въззивното решение по така съединените искове не подлежи на касационен контрол. Разпоредбата на чл. 280, ал. 3 ГПК предвижда, че не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. В случая цената на исковете, а те са обективно кумулативно съединени конститутивни искове за отмяна на два отделни договора за дарение на ид.части от процесния недвижим имот, съответно 70% ид.части по първия договор и 30 % по втория договор за дарение, се определя по реда на чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК от стойността на договора, а когато договорът има за предмет вещни права върху имот - размерите по т.2 - данъчната оценка на имота, а ако няма такава от пазарната цена на вещното право и при съобразяване също така на направеното искане за отмяна само относно ½ ид.ч. от имота, предмет на всеки от договорите за дарение и същата за всеки от исковете е под 5000 лева. От приложеното в първоинстанционното производство /стр.19 / удостоверение за данъчна оценка с изх. №5403000762/23.06.2021 г. от община Елена, е видно, че данъчната оценка на цЕ.я имот е 11 411,90 лева., но цената на иска за отмяна на дарението от 17.01.2018 г., се определя от предмета на дарението и прехвърлената с този договор, както е посочено в него- 70% /ид.ч./ от недв. имот /и съответно 7988,33лв./ и от която предмет на иска е само за ½ ид.ч. или от 3994,16лв. Съответно цената на иска за отмяна на дарението от 15.06.2018 г., се определя от предмета на дарението и прехвърлената с този договор 30% /ид.ч./ от недв. имот /и съответно 3423,57лв./ и от която предмет на иска е ½ ид.ч. или от 1711,79 лв. Обективираните в нот.актове отделни договори за дарения и съответното искане за отмяната само до ½ ид.ч.от недв. имот са с цена на иска под 5000лв., а сборът от цената на отделните искове е ирелевантен за преценката по чл.280, ал.3 ГПК след като достъпът до касационно обжалване се преценява за всеки един от исковете. Предявените искове не са искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост, за да е без значение цената на иска с оглед на чл.280, ал.3, предл.2 ГПК. Поради изложеното и на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК, касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея касационно производство - прекратено. Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на III г. о.,