Определение № 103 от 14.03.2022 г. на ВКС по т. д. № 370/2022 г.

Производството е по реда чл.274,ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба, подадена от ищеца „Цезар“ООД, [населено място] срещу определение № 217 от 28.01.2022г. по ч.гр.д.№ 48/2022г. на Апелативен съд София, с което е потвърдено разпореждане № 2517/24.11.2021г. на Софийски градски съд за връщане на исковата молба, по която е образувано т.д.№ 2956/2012г. на СГС, 20 състав. С разпореждането е прието, че исковото производство по чл.55, ал.1, предл. първо, респ. чл.59 ЗЗД с предмет осъждане на НАП да върне недължимо платени от ищеца държавни такси за издаване и продължаване на лицензи за осъществяване на хазартна дейност с игрални автомати по чл.30,ал.6 Закона за хазарта, е недопустимо. С частната касационна жалба се иска отмяна на определението като неправилно. Касаторът счита, че е приложим общият гражданскоправен ред за възстановяване на недължимо платени, въз основа на влезли в сила решения по чл.17 и чл.36 ЗХ на изпълнителния директор на НАП държавни такси по чл.30,ал.6 ЗХ, по правилата на общия, съотв. субсидиарния състав на неоснователното обогатяване. Счита за неприложим реда по чл.128 ДОПК, тъй като претендираните от ищеца като недължимо внасени такси не попадат в нито една от изброените в чл.128 ДОПК категории публични вземания. Поддържа се, че в ЗХ няма предвидена процедура за възстановяване на недължимо платени или недължимо събрани държавни такси по чл.30,ал.6 за издаване или поддържане на лиценз за организиране на хазартни игри с игрални автомати. Счита за неприложим и редът по чл.1,ал.1 ЗОДОВ. Иска се допускане на частното касационно обжалване в хипотезата на чл.280,ал.1,т. 3 ГПК поради липса на съдена практика при непълнота и неяснота в разпоредбата на чл.92,ал.4 ЗХ и чл.128, ал.1 във вр. с чл.129,ал.5 ДОПК относно реда и начина на възстановяване на недължимо платени държавни такси по чл.30,ал.6 ЗХ - „ Приложим ли е общият гражданскоправен ред при искане за възстановяване на недължимо събрани държавни такси от приходната администрация при влязло в сила решение по ЗХ или сумите следва да бъдат търсени по реда за прихващане и възстановяване, предвиден в ДОПК или държавата може да носи отговорност за вреди спрямо увреденото юридическо лице по чл.1 ЗОДОВ? В случай, че е приложим редът по ЗОДОВ, влязлото в сила решение по чл.17 ЗХ може ли да се разглежда като незаконосъобразен акт?“ Препис от частната касационна жалба на насрещната страна не се връчва. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Предмет на върната искова молба е иск, предявен срещу НАП с правно основание чл.55,ал.1,предл първо ЗЗД, в евентуалност чл.59,ал.1 ЗЗД за връщане на недължимо платени държавни такси за издаване и поддържане на лицензи за осъществяване на хазартна дейност по чл.30,ал.6 ЗХ. Твърденията на ищеца са, че нормативната уредба във връзка с издаване и продължаване на процесните лицензи е приложена в нарушение на пар.86,ал.1 ПЗР на ЗХ, в резултата на което са заплати две различни такси са получаване на една и съща услуга и без да се спази изискването по чл.30,ал.7 от същия закон. Въззивната инстанция е споделила извода на първоинстанционния съд, че изложените от ищеца твърдения изискват защитата да бъде проведена по административноправен ред, което води до недопустимост на исковото производство. Обсъдено е, че вземанията, които произтичат от недължимо платени или надвнесени в полза на бюджета суми са с частноправен характер и когато не са налице предпоставките за прихващане по реда на чл.128 сл. ДОПК, тяхното възстановяване може да се иска от съответния административен орган по общия ред на чл.21 сл. АПК, а в случай на незаконосъобразен отказ е допустима защита по съдебен ред за причинените вреди. Обсъдено, че отсъства основание за препращане на делото на съответния административен съд, тъй като не се твърди да е издаден административен акт по чл.21 АПК. Настоящият състав счита, че не следва искането за допускане на частното касационно обжалване да бъде уважено. Необосновано е приложното поле на въведената допълнителна предпоставка по т.3 на чл.280,ал.1 ГПК, която предпоставя наличието на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика, която следва да бъде изменена; създадена при остарели правна уредба или обществени условия съдебна практика, която следва да бъде осъвременена поради настъпили изменения в уредбата или обществените условия; непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, поради което съдебна практика следва да бъде създадена или осъвременена. Обстоятелството, че Законът за хазарта не урежда специален ред за възстановяване на държавни такси, събирани по чл.30,ал.6 не обосновава извод, че е налице непълнота или неяснота в нормативната уредба, която да изисква създаване на съдебна практика по този въпрос. Отговорът следва от разпоредбата на чл.4б ЗДТ, която урежда общ ред за възстановяване на недължими държавни такси – „Недължимо платените държавни такси се връщат по искане на заинтересованата страна”. Това предпоставя, че искането следва да бъде отправено към органа по чл.1 ЗДТ, който я е събрал. Таксите, събирани по чл. 30 ЗХ, включително и таксите по ал.6 за издаване и поддържане на лицензи за игри с игрални автомати имат характер на държавни такси по чл.4,б.“о“ и по отношение на тях разпоредбата на чл.4б ЗДТ е приложима /по аргумент и от пар.2 от ПР на закона/, доколкото както се посочи, ЗХ не урежда специален ред за възстановяването им. Държавната такса е внесена на основание действаща законова разпоредба и е публично държавно вземане по смисъла на чл.162,ал.2,т.3 ДОПК. Органът, който се произнася по подадено искане за издаване/продължаване на лиценз по ЗХ е изпълнителният директор на НАП като материално компетентен орган по чл.17,ал.1,т.1 ЗХ и правоотношенията са с административно правен характер. Възстановяването на таксата, внесена по подадени искания за издаване/промени на лицензи следва да бъде осъществено по общия административен ред. Възстановяването е от компетентността на административния орган по искане на заинтересованата страна за произнасяне по реда на чл.21 АПК. В компетентността на административния орган е преценката дали таксата, платена по административното правоотношение, в резултат на административен акт - решение за издаване/продължаване на лицензия, е дължимо внесена. Таксата е внесена в административно производство, на което следва да съответства и редът за възстановяването й, което изключва приложението на общия исков ред. По тези съображения искането за допускане на частното касационно обжалване не следва да бъде уважено. По изложените съображения, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.