Решение № 199 от 04.05.2010 г. на ВКС, I г. о., ГК

Производството е по чл.278, вр.чл.274, ал.3, т.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на И. М. Р. срещу определение №307 от 08.12.09г. по ч.гр.д. №514/09г. на Смолянския окръжен съд. С него е било оставено в сила определението от 20.10.09г. по гр.д. №243/07г. на Смолянския районен съд, с което, след теглене на жребий по реда на чл.291 от ГПК /отм./ и поставяне на допуснатите до делба имоти в дял на съответните групи съделители, е прекратено производството по делото. Въззивният съд е приел, че първата инстанция не е допуснала процесуално нарушение по чл.182, ал.1, б.”б” от ГПК, тъй като наследниците на починалия в хода на процеса съделител И. М. Р. са били още от самото начало страни в делбеното производство и не се е налагало спиране на делото, за да бъдат те конституирани по него на основание чл.120 от ГПК /отм./. Частният жалбоподател счита, че това определение е неправилно. Разпоредбата на чл.182, ал.1, б.”б” от ГПК /отм./ е императивна и съдът във всички случаи е длъжен да спре производството по делото, без да извършва мисловна дейност в тази хипотеза. Пред ВКС жалбоподателят е изложил и оплакване срещу определението на първата инстанция, което не е развил пред въззивния съд – относно начина на извършване на делбата, когато тегленето на жребий е невъзможно или много неудобно. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК жалбоподателят е посочил практика на ВКС, свързана с прилагането на чл.182, б.”б” от ГПК /отм./, както и практика по чл.291 от ГПК /отм./. Според него обжалваното определение противоречи на тази практика. Останалите съделители не вземат становище по частната жалба. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че не е налице соченото основание по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Въззивното определение не противоречи на посочената от жалбоподателя практика на ВКС по чл.182, ал.1, б.”б” от ГПК /отм./. Тя засяга само хипотезата, при която по делото не са известни наследниците на починала в хода на процеса страна и затова се налага спиране на производството до издирване и конституиране на наследниците на починалия. Настоящият случай не е такъв, тъй като от представеното пред районния съд удостоверение за наследници на И. М. Р. се установява, че негови наследници са лицата Й. И. С., М. М. Р. и И. М. Р., които са били ответници по предявения иск за делба още при образуване на делото. В тези случаи утвърдената съдебна практика е в смисъл, че делото продължава своя ход, без да бъде спирано по реда на чл.182, б.”б” от ГПК /отм./, тъй като такова спиране би било безпредметно. Приетото от въззивния съд е в съответствие с тази практика. Правните норми, дори когато са императивни, изискват не механичното им прилагане, а осмислянето им с оглед целта на закона, а в случая тази цел е била изпълнена. Не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК и по другия въпрос – за начина на извършване на делбата. Този въпрос не е бил поставен пред въззивния съд и той не е изложил мотиви, които да влизат в противоречиечие с посочената от жалбоподателя практика по чл.291 и чл.292 от ГПК /отм./. Освен това – въпросът за начина на извършване на делбата е определящ само при постановяване на решението по чл.289 от ГПК /отм./, което в случая не е било обжалвано от страните, влязло е в сила и е определило окончателно начина на извършването и. Този въпрос е преклудиран с решението по чл.289 от ГПК /отм./ и не може да бъде поставян при последващото теглене на жребий, съответно – при обжалване на действията на съда по чл.291 от ГПК /отм./. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,