Определение № 4525 от 10.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1015/2024 г.

Производство е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по подадена от името на Ц. О. Й. от [населено място] чрез адвокат А. Т. касационна жалба с вх.№ 121699 от 28.12.2023 г. срещу решение № 5461 от 26.10.23 г., постановено от Софийски градски съд по гр.дело №11345/ 2022 г. по описа на същия съд. С обжалвания акт е потвърдено решение № 6528 от 15.06.2022 г., постановено по гр.д. № 55782/2021 г. по описа на СРС в осъдителната част и след отмяна на отхвърлителната част Ц. Й. е осъден да заплати на Г. К. допълнително обезщетение от 14000 лева като по този начин предявеният срещу касатора иск за обезщетяване причинените на ищеца неимуществени вреди е уважен изцяло.

Касаторът счита, че са необосновани изводите на въззивния съд за наличие на причинна връзка между здравословното състояние на ищеца и поведението на ответника; за липса на забавяне в лечението. Твърди допуснати нарушения на съдопроизводствените правила при обсъждането на свидетелските показания: в нарушение на чл.172 ГПК били кредитирани показанията на майката на ищеца, а не на свидетеля М.. Навежда се оплакване, че не били съобразени мотивите към решението на наказателния съд, установяващи провокациите на К. към Ц. Й.. При определяне размера на обезщетението не било взето предвид съпричиняването от страна на К., който с поведението си предизвикал реакцията на ответника и собственото си увреждане. Присъденият размер на обезщетението бил несправедливо завишен.

В изложението към касационната жалба са формулирани следните процесуално правни въпроси, по които се поддържа наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане до касационен контрол: 1. Материално-правен въпрос за приложението на чл.52 ЗЗД. Въпросът е поставен с оглед оплакването в касационната жалба, че не е взето предвид съпричиняването на ищеца поради предизвикателното му поведение и поради преустановяване лечението от негова страна. Поставя се въпрос как спирането на лечението от страна на ищеца, довело до влошаване на състоянието му, следва да се отрази на размера на обезщетението. Твърди се и неоправдано завишен размер на определеното обезщетение;

2. Процесуално-правни въпроси как следва да се кредитират показанията на майката на ищеца относно оздравителния процес и проведеното лечение, ако противоречат на заключението на съдебно-медицинската експертиза; законосъобразно ли е въззивният съд да не възприеме заключението на вещото лице без да се мотивира за това и без да назначи повторна експертиза. Твърди се, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото;

Касаторът поддържа и наличие на очевидна неправилност като основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК.

Ответникът оспорва допустимостта на касационния контрол на подадената касационна жалба.

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение приема, че касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията са следните:

Пренесеният пред въззивния съд спор е по предявен от Ц. Й. срещу Г. К. иск с правно основание чл.45 ЗЗД. Прието е, че с влязло в сила решение на основание чл. 78а НК по НОХД № 14213/2020 г. на СРС Ц. О. Й. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 133, пр. 2, вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 НК като на 12.07.2019 г. по непредпазливост причинил на Г. П. К. средна телесна повреда, изразяваща се в открита черепно-мозъчна травма; разкъсно-контузна рана в лявата тилна област на главата; линейно счупване на тилната кост в ляво; травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки; контузия на мозъка на основата на десния челен дял на главния мозък, представляващи разстройство за здравето, временно опасно за живота и нараняване проникващо в черепната кухина. Посочено е, че решението по чл. 78а НК има обвързваща сила по чл. 300 от ГПК за гражданския съд. Видът и броят на телесните увреждания, както и наличието на причинно-следствена връзка между деянието и вредите, са приети за установени със задължителна сила, тъй като извършеното от ответника престъпление е резултатно. Направен е извод, че фактическият състав на иска по чл. 45 ЗЗД е осъществен по описания в решението по чл. 78а НК начин.

При определяне на справедливия размер на дължимото от делинквента обезщетение са обсъдени всички относими обстоятелства, съгласно трайната съдебна практика. Обсъдено е заключението на съдебно-медицинската експертиза, въз основа на което е прието, че в резултат на своевременното лечение на ищеца болките са отшумели към шестия месец, но като последица от травмата се наблюдават церебрастенни прояви (поведенчески реакции, обща и мозъчна слабост, характерови промени). Съдът е посочил, че възприема изцяло заключението, тъй като е обосновано, пълно и ясно.

Въз основа на заключението на съдебно-психиатричната експертиза, което също е кредитирано изцяло от въззивния съд, е прието, че в резултат на травмата на мозъка у ищеца са снижени в лека към умерена степен когнитивните функции; наблюдава се потиснато настроение, лесна уморяемост, изолиране от околните, лесна раздразнителност. Отбелязано е, че симптоматиката на постконтузионния синдром може да се овладее в голяма степен чрез терапия, която продължава една до две години. Обсъдено е спирането на медикаментозната терапия от ищеца на шестия месец след травмата и становището на вещото лице, че преустановяването на лечението е допълнителна причина за продължаване на оплакванията.

С оглед изложените решаващи мотиви поставените от касатора въпроси не обосновават допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Първият процесуално-правен въпрос не осъществява общата предпоставка за допускане до касационен контрол, тъй като касаторът не обосновава в какво се изразяват твърдените противоречия в показанията на майката на ищеца и заключението на съдебно-медицинската експертиза.

Вторият процесуално-правен въпрос също не съответства на мотивите на въззивния съд. И двете експертни заключения са кредитирани; изводите на въззивния съд са основани на техните констатации. При определяне справедливия размер на дължимото обезщетение съдът е посочил защо същото не следва да се намалява поради твърдян принос на ищеца. Посочил е, че причината за вредите е в претърпяната контузия на мозъка, а не спирането на медикаментозната терапия на шестия месец. Този извод не е в противоречие с експертните становища, че контузията на мозъка е причинила страданията на ищеца. В съдебното заседание от 06.06.2022 г. при приемането на заключението на съдебно-психиатричната експертиза вещото лице К. е изразила мнение, че спирането на терапията на шестия месец е причина за протрахирането (продължаването) на психоорганичната симптоматика. Това обстоятелство не е въведено от ответника като възражение за съпричиняване. Следователно определеното от съда справедливо обезщетение не може да се намалява поради съпричиняване от ищеца на основание преустановено лечение. Ето защо въпросът няма значение на решаващ по отношение формирания от страните правен спор.

Матерално-правният въпрос за приложението на чл.52 ЗЗД е разрешен в съответствие, а не в противоречие със съдебната практика, включително задължителна такава. Обсъдени са всички относими обстоятелства – вида и тежестта на увреждането на здравето, интензитета на търпените болки, продължителността на лечебния и възстановителен период; последствията за живота на ищеца. Справедливостта на определеното от въззивния съд обезщетение е въпрос по приложението на материалния закон и не може да се обсъжда в настоящото производство.

Въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване поради очевидна неправилност. От мотивите на въззивното решение не се установява порок, който да следва без анализ на извършените процесуални действия на съда и страните, както и на събраните доказателства и тяхното съдържание. В съответствие с изискванията на процесуалния закон въззивният съд е изложил мотиви за правното значение и последици на фактите и обстоятелствата, които е приел за установени, подвел е тези факти към приложимите действащи към момента на осъществяването на фактите материалноправни норми при правилна правна квалификация и в смисъл, съответстващ на вложения от законодателя и възприет от съдебната практика. Отказ от прилагане на императивна правна норма също не се установява, като изводите на въззивния съд са логични, последователни и съответстващи и на правилата на формалната житейска логика.

В обобщение, липсват основания за допускане на обжалваното решение до касационно обжалване.

Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение