Определение № 4968 от 01.11.2024 г. на ВКС по д. № 3726/2024 г.

Производството е по реда на чл. 135, ал.5 АПК. С определение №318/30.09.2024г., Апелативен съд -Пловдив е повдигнал спор за подсъдност за определяне на компетентния съд, който да разгледа искова молба на П. Ж. П. против Апелативен съд – Пловдив, по която първоначално е образувано адм.д. №772/2024г. по описа на Административен съд – Стара Загора. Петчленният състав от съдии от Върховния касационен съд и Върховния административен съд, като разгледа повдигнатия спор за подсъдност, установи следното: Пред ВАС е постъпила писмена молба от П. Ж. П. от Стара Загора - затвора против Апелативен съд – Пловдив, озаглавена „Искова молба“. С разпореждане от 11.09.2024г., изпълняващият функциите председател на III отделение на ВАС е изпратил молбата по подсъдност на Административен съд -Стара Загора. Административен съд- Стара Загора, след като е съобразил, че в исковата молба е посочено, че се оспорват разпореждане на Апелативен съд -Пловдив и разпореждане на зам. Председателя на Софийски градски съд, е счел, че делото не му е подсъдно, поради което с определение №2883/19.09.2024г. е изпратил същото по подсъдност на Апелативен съд -Пловдив. С определение №318/30.09/2024г., Апелативен съд – Пловдив е повдигнал спор за определяне на компетентен съд, който да разгледа молбата, след като е счел, че Апелативният съд не е функционално компетентен да разгледа искова молба като първа инстанция. Настоящият смесен петчленен състав от трима съдии от Върховния касационен съд и двама съдии от Върховния административен съд съобрази следното: Съгласно чл. 2 ГПК и чл. 127, ал. 1 АПК, съдът е длъжен да разгледа всяка подадена до него молба за защита и съдействие на лични и имуществени права. Преценката относно редовността, допустимостта и основателността на молбата следва да се извърши с оглед на изискванията на закона и фактите по делото. Когато същата е неясна, задължението за изясняване на отправеното искане и за съобразяване на нейната редовност, е на първия сезиран съд. Следователно, разрешаването на спорния въпрос относно подсъдността на делото, образувано по молбата на П. П. е обусловено от твърденията, изложени в нея, както и от вида на търсената защита. Доколкото искането е адресирано до Върховния административен съд, и е насочено срещу Апелативен съд – Пловдив, то Административният съд Ст. Загора е следвало първо да установи какво точно е съдържащото се в молбата искане, а не да изпраща делото по подсъдност, мотивирайки се, че не е постановил посочените разпореждания. При нередовност на молбата, изрязваща се в липсата на конкретно формулирано искане с изложение на обстоятелствата, съдът не е бил оправомощен да извърши преценка за своята компетентност във връзка подсъдността. По тези съображения настоящият петчленен състав от трима съдии във ВКС и двама съдии във ВАС приема, че компетентен да се произнесе по молбата на П. П. е Административният съд- Ст. Загора. Водим от горното и на основание чл. 135, ал. 5 АПК, петчленният състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд,