Определение № 144 от 23.09.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1721/2020 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Делото е образувано по частна касационна жалба, подадена от М. К., чрез адвокат Е. П., срещу определение № 1098/13.04.2020 г., постановено по ч. гр. д. № 722/2020 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 2537/12.02.2020 г. по гр.д. 1823/2020 г. на Районен съд – Варна за прекратяване на образуваното пред РС – Варна гражданско дело като неподсъдно на РС и изпращане на същото на родово компетентния да разгледа спора ОС- Варна. Касаторът поддържа доводи за неправилност на въззивното определение. В изложението към частната касационна жалба се позовава на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. трето ГПК – очевидна неправилност на атакуваното определение. Сочи и основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса за допустимостта на иска за оспорване на акт за раждане като охранителен акт, като се позовава на решение № 271/10.01.2020 г. по гр. д. № 913/2019 г. на ВКС, ІV г. о. Твърди, че не е предявил иск по чл. 67 СК за установяване и оспорване на произход (срокът за който е изтекъл), а иск по чл. 547, във вр. с чл. 542 ГПК за поправяне на допуснатата грешка в акта за раждане на детето, вследствие отразеното припознаване, което не отговаря на обективната действителност. Жалбоподателят намира, че като не е преценил и анализирал доказателствата по делото и не е приложил относимите правни норми, съдът се е произнесъл в противоречие с решение № 271/10.01.2020 г. по гр. д. № 913/2019 г. на ВКС, ІV г. о., определение № 424/17.06.2015 г. по ч. гр. д. № 2482/2015 г. на ВКС, ІV г. о., определение № 193/17.03.2015 г. по ч. гр. д. № 6800/2014 г. на ВКС, ІV г. о. От насрещните страни не е постъпил отговор на частната касационна жалба. Настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира следното: Частната касационна жалба е редовна, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2, вр. чл. 260 и 261 ГПК. Приложено е и изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. За да се произнесе, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд взе предвид следното: С обжалваното определение ОС – Варна, като е съобразил изложените в исковата молба твърдения, е приел, че предявеният от М. К. иск е за унищожаване на извършеното от ищеца припознаване – иск по чл. 67 СК, т. е. иск за оспорване на установен по надлежния ред произход, и като такъв подлежи на разглеждане, на основание чл. 104, т. 1 ГПК, от окръжен съд като първа инстанция. Ето защо е потвърдил постановеното в този смисъл определение на РС - Варна, като правилно. Обсъдил е подробно заявените от ищеца доводи, че исковата претенция се основава на чл. 547, във вр. с чл. 542 ГПК – за поправка на акта на раждане на детето А. М. К., родено на 8.09.2014 г., припознато от ищеца, като в съответната графа вместо името на ищеца се впише „баща неизвестен“. Приел е, че твърденията за порок на волята на ищеца при извършеното от последния припознаване, дължащ се на упражняван от майката на детето Д. Г. Д. психологически натиск, увещания, молби и настоявания, обосновават правна квалификация на предявения иск по чл. 67 СК, а не по чл. 547 ГПК, доколкото последната разпоредба е приложима при твърдения, че припознаване въобще не е извършвано или е нищожно поради недостатъци във формата (респ. липса на форма), каквито твърдения ищецът не е навел по делото. Настоящият съд счита, че в случая не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Въззивното определение не противоречи на цитираната и приложена от касатора съдебна практика, а е напълно съобразено със същата. В последната е прието, че произходът се оспорва с иск, когато той е надлежно установен с акта за раждане. Ако произходът не е надлежно установен и актът за раждане е издаден в нарушение на закона (посочен е баща, който не се презумира, нито е извършил припознаване), на оспорване подлежи актът за раждане, като охранителен акт. При твърдение, че детето не произхожда от припозналия го, а волеизявлението за припознаване е било извършено при порок на волята поради грешка, измама, заплашване или недееспособност, спорът се решава по реда на чл. 67 СК. В настоящия казус фактическите твърдения на ищеца обосновават правна квалификация на предявения иск по чл. 67 СК, а не по чл. 547 ГПК. Сам ищецът твърди в исковата молба, че е налице порок на волята му при извършване на припознаването. Не може по реда на поправката на акт за гражданско състояние ищецът да се домогва да обори установен по съответния законов ред произход. Изтичането на преклузивния срок за предявяване на иска по чл. 67 СК не е основание съдът да подвежда изложените фактически обстоятелства под разпоредбата на чл. 547 ГПК, както касаторът обосновава в частната си касационна жалба. Обжалваното определение е правилно като резултат и в съответствие със закона и с установената съдебна практика. Субективната преценка на касатора за противоречие между обжалвания акт и посочената съдебна практика не обвързва настоящия състав и доколкото обжалваният акт не противоречи на последната, не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Не е налице и очевидна неправилност на обжалваното определение. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че да може да бъде констатирана от съда при самия прочит на съдебния акт, без да е необходимо запознаване и анализ на доказателства по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или явна необоснованост. Определението би било очевидно неправилно, ако например законът е приложен в неговия обратен смисъл, или е приложена отменена или несъществуваща правна норма, или е явно необосновано като постановено в нарушение на научни и/или опитни правила или правилата на формалната логика. В конкретния казус не се откриват предпоставките за очевидна неправилност, визирани по-горе. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,