Определение № 2752 от 05.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2910/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Й. А. М. ,Т. А. М. и Н. А. М.,последните двама действащи със съгласието на баща си А. М., всички представлявани от адв. П. К. от САК срещу постановеното в производство по чл. 432 КЗ въззивно решение № 312 от 15.03.2023 г. по в. т. д. № 2961/2022 г. по описа на Софийски апелативен съд. Въззивното решение е обжалвано от тримата ищци, предявили пряк иск срещу застраховатеря ЗД Бул Инс АД за обезщетение на неимуществени вреди от загубата на Ц. С. В., починала на 43 год. в следствие на пътно-транспортно произшествие ,настъпило на 19.12.2020г по вина на водач,застрахован при ответника, в частта с която се потвърждава първоинстанционното решение от 27.07.2022 г. по т. д. № 134/2021 г. на Софийски окръжен съд. В обжалваната част претенциите на ищците,които са деца на починалата Ц. С. В.,се отхвърлят срещу застрахователя за разликата над присъдените по 150 000 лв.за всеки ищец до пълно претендирания размер от 220 000лв по предявените като частични искове. Според касаторите размерът на обезщетението за обезвреда на причинените им болки и страдания е неправилно определен,неочакваната загуба на близък не е оценена по тежест за тях, не е отчетена ранната им възраст,на която са загубили майка си-съответно на 13,14 и 16 години. Размерът е занижен и не съответства на конкретно установените в случая обективни критерии от значение за приложението на установения в чл.52 ЗЗД принцип за обезщетяване на неимуществените вреди по справедливост, който считат за приложен от въззивния съд формално и повърхностно.При аналогични последици присъденото обезщетение е по- ниско от присъждани по съдебни решения преди 10 години, при десет пъти по-ниски застрахователни лимити тогава, в сравнение с понастоящем установените. За причинена смърт през 2020г съдът не е съобразил застрахователното покритие,не е отчел като критерии лимита на застрахователя,който през 2020г е десет милиона лева ,както и инфлационните процеси в страната. Тези съображения на защитата, основани на сравнение и позоваване на влезли в сила решения на апелативни съдилища и ВКС, са водещи при формулиране на въпросите в изложението и обосновката им.Първата група въпроси (т.1.1-5 от изложението ) обхваща прилагането на принципа на справедливост в чл.52 ЗЗД в процесуалноправен и материалноправен аспект, за критериите които трябва да се оценят и съобразяват, за изследването на общите и специфични факти и мотивиране на решението, за моралните вреди при малолетни / непълнолетни деца, загубили родител и оценяването им по степен. Изтъква се противоречие с ППВС №4/1968г и практика на ВКС в решение №151/2013г, реш.№28/2014г реш. №88/2012г на Второ т.о, реш. №104/2014г на Първо т.о и др. Формулиран е въпрос (т.2) длъжен ли е съдът да търси „точен паричен еквивалент“,или е достатъчно да търси известно „компенсиране на загубеното”,както е направил въззивния съд.Изтъква противоречие с реш. №124/2010г,реш.№177/2009г ,реш. №88/2012г на Второ т.о на ВКС и др. като се поддържа основание по чл.280, ал.1 т.1 ГПК и по този въпрос.Формулиран е въпрос (т.3) релевантни ли са лимитите на застрахователите по §27 ПЗР на КЗ, към 2018г налагат ли присъждане на по-ниски обезщетения от такива присъждани години преди и след това, като се сочи противоречие с критериите в постоянната практика на ВКС с довод ,че липсва адекватно съпоставяне .Цитирани са множество решения от практиката на ВКС.Основание по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК се изтъква по въпроса за отчитане на икономическите условия при прилагане принципа на чл. 52 ЗЗД: какви факти се съобразяват ,има ли значение размера на работната заплата в РБългария и кой размер /минимална,основна, средна/. Като е приложил чл.52 ЗЗД ,при постановяване на обжалваното решение въззивният съд е мотивирал преценката си с показанията на доведените свидетели за търпяните от ищците страдания от загубата на майка им докато са още деца- малолетни и непълнолетни. Починалата е била любяща и грижовна майка.Ненавременната и неочаквана загуба за децата е променила коренно живота им в семейството.Върху най- голямото дете Й. се стоврила и отговорност - трябвало бързо да порастне, да се включи активно в подпомагането на бащата както за поддръжката на домакинството, така и в грижата на по-малките й братя, единият от които страдащ от хронично заболяване / диабет/, изискващо особени грижи. Децата са понесли тежко загубата на родител, преживели са по сходен начин случилото се, не са се успокоили, страдат и чувстват липсата на своята майка. Предвид възрастта им, децата все още се нуждаят от майчина грижа, която им липсва, нейната обич и закрила ще им липсва и за напред. По тези съображения съдебният състав е възприел изводите на първоинстанционния съд относно справедливия размер на дължимото обезщетение, а именно сумата от по 150000 лв. за всеки ищец, за която сума е приел, че съответства на силата, интензитета и продължителността на конкретно претърпените болки и страдания.Отхвърлил е доводите на застрахователя,че обезщетението е завишено, както и доводите на ищците ,че е занижено.Съгласно мотивите на съда, този размер отчита общественото възприемане на критерия за справедливост и икономическите условия в страната към месец август 2020 г., като е съобразен и с нормативно определените лимити на отговорност по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Ответното ЗД „Бул Инс“ АД, чрез адв. Ал.И., оспорва жалбата в писмен отговор по съображения за нейната неоснователност и необоснованост на поддържаните основания за допускането ѝ до разглеждане по същество.Лимитите за застрахователите са само ориентир за съда, нямат значението на самостоятелен критерии.Противно на твърденията на ищцовата защита, сочи и съдебна практика ,по която за сходни вреди са присъждани значително по- ниски обезщетения. След преценка Върховен касационен съд, ІІІ г. о., счита, че е сезиран с процесуално допустима и редовна касационна жалба.Същата не обосновава допускане на въззивното решение до касационен контрол поради следните съображения: На общите и специални изисквания за поставяне на правен въпрос, решаващо произнесен и обусловил изводите на съда по решението, отговорят свързано поставените въпроси по т.1 от изложението: за прилагането на принципа на справедливост в чл.52 ЗЗД от въззивния съд в процесуалноправен и материалноправен аспект и за критериите, които трябва да се оценят и съобразяват. Въпросите по т. 2 и т.4 от изложението са поставени абстрактно- за избор на дадени от защитата квалификации и оценки /втори въпрос/на решаващата дейност на съда, или съдържат теза в насоки, каквито отговор на правен въпрос не може да обхваща/четвърти въпрос/. По първия и третия въпрос ,формулирани по реда на изложението, въззивният съд е дал отговор в съответствие с установената практика на ВКС поради което не е налице основание по чл.280,ал.1 т.1 ГПК.Въззивната инстанция, като съд по съществото на спора следва да приложи собствено критерия за справедливост в чл.52 ЗЗД,като мотивира размера на обезщетението за неимуществени вреди с установените по делото релевантни обстоятелства, при съобразяване на зададените критерии в Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на Върховния съд и установената практика на ВКС по прилагането на чл. 52 ЗЗД. Разяснено е, че справедливостта не е абстрактно понятие, а включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател.Те следва да бъдат оценени адекватно и в тяхната съвкупност, с посочване на значението им спрямо съдържанието на увреждането. Преценката неминуемо изисква отчитане на общественото разбиране за понятието „справедливост“ на определен етап от развитието на обществото въз основа на обществено-икономическите условия,като лимитите на застрахователно покритие по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите имат значение единствено като ориентир за конкретната икономическа конюнктура,при която е настъпило увреждането, без да са самостоятелен критерий за размера на обезщетението. Подлежащите на изследване обстоятелства при причинена смърт от непозволено увреждане включват начина на извършването му,възрастта на увредения, дълбочината и продължителността на търпените морални страдания, отношенията между пострадалия и претендиращите обезщетение за неимуществени вреди. В ППВС № 4/23.12.1968 г. изрично е разяснено, че при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди вследствие на причинена смърт, от значение са възрастта на увредения и отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. Възрастта на починалия и неговите низходящи - към датата на инцидента малолетни и непълнолетни деца, недвусмислено представляват един от критериите от значение за определяне размера на справедливото обезщетение, което въззивният съд собствено и решаващо е отчел. В константната практика на ВКС, обективирана в множество решения,постановени по реда на чл. 290 ГПК /напр. по т. д. № 3586/2015 г. на II т. о., т. д. № 299/2011 г. на ВКС, II т. о., т. д. № 795/2008 г. на ВКС, II т. о., т. д. № 3040/2014 г. на ВКС, II т. о., т. д. № 2056/2015 г. на ВКС, І т. о по гр.д.№ 902 по описа за 2023г. на ІІІ г.о. на ВКС/.е възприето, че при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди е от значение и общественото възприемане на справедливостта на всеки етап от развитието на обществото,както и икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането.Справедливостта изисква също така сходно разрешаване на аналогични случаи,това е присъщо на обществения критерии за справедливост и е от значение как прилагането на принципа в чл. 52 ЗЗД води до формиране стойностното изражение в решението на съда, съответно се определя размера на обезщетението. Неприемливо и в разрез с тълкувателния подход е при уеднаквяване на съдебната практика по въпроса да се възприема уравниловка с указване на стойностни изражения. Настоящият състав на ВКС не възприема като обосновка по критерия на чл. 280, ал.1 т.1 ГПК и следваният от защитата на касаторите индуктивен подход, при който от селектирани по виждане на страната решения по конкретни дела, размерът на присъденото обезщетение се генерализира с оценка, че е бил обоснован при други обществено- икономически условия и затова се апелира към завишаване,пряко обвързано със завишението по лимитите на застрахователите,след като при последните се отчита нарастване през годините. От съдържанието на мотивите към обжалвания въззивен съдебен акт е видно,че изводите на съдебния състав почиват на съвкупна оценка за всички конкретно установени по делото факти, а определеният размер на обезщетението представлява резултат от преценката за тяхното значение в указаната от задължителната и трайно установена практика на ВКС насока. Несъгласието на касатора с определения на тази основа размер на справедливото обезщетение представлява довод по същество, който сам по себе си не обосновава основание за допускане на касационното обжалване. При отчитане на съвкупността от обстоятелства въззивният съд е изтъкнал общественото разбиране за справедливост, което предвид паричния характер на обезщетението налага съобразяване и с икономическия фактор, отчитайки и нормативно въведените застрахователни лимити като индиция .Въззивно решение не опредметява противоречие с установената практика на ВКС и в тази връзка, формирана с решения № 83 по т. д. № 795/2008 г. на ІІ т. о., № 66 по т. д. № 619/2011 г. на ІІ т. о., реш. № 95 по т. д. № 916/2011 г. на І т. о., реш. № 155 по т. д. № 711/2011 г. на І т. о., реш. № 1 по т. д. № 299/2011 г. на ІІ т. о. и др., касателно отчитането на социално-икономическите условия и стандарт на живот в страната с оглед момента на произшествието. Разясненията в тези решения не следва да се разбират в смисъл,че размерът на лимитите представлява своеобразен ориентировъчен критерий за справедливото обезщетение по чл.52 ЗЗД.Установеното в практиката на ВКС разбиране, възприето и от настоящия състав на ВКС е, че определените от съда обезщетения следва да бъдат съобразени с действително претърпените неимуществени вреди по критериите на чл. 52 ЗЗД ,а не с лимита на отговорността на застрахователя. Ответникът ЗД „Бул Инс“ АД, не е заявил и установил разноски Водим от гореизложеното, ВКС, състав на III г. о.