Определение № 50609 от 18.11.2022 г. на ВКС по т. д. № 1161/2022 г.

Производство по чл.288 ГПК. Образувано е по подадената чрез адв.М. Х. касационна жалба на Н. Д. Т. (ответник) срещу решение № 845 от 15.07.2021г. по възз.гр.д. № 20211000500101 на Апелативен съд - София, изменено в частта за разноските с определение № 3083/23.11.2021г.С него е потвърдено решение № 260805/27.10.2020г. по гр.д.№ 7395/2018г. на СГС за осъждането на Н. Д. Т. да заплати на Гаранционен фонд [населено място], на осн. чл.558, ал.7 КЗ, във вр. чл.557, ал.1, т.2, б.“а“ КЗ, изплатеното по щета № 210219/10г. на Гаранционен фонд [населено място] обезщетение за неимуществени вреди на А. М. К., В. М. О. и П. М. Р., в качеството им на наследници на М. А. Р., в общ размер на 286 705.60лв., ведно със законната лихва върху тази сума от подаване на исковата молба на 04.08.2018г. до окончателното й изплащане, както и за присъждането в тежест на касатора на разноски: за ДТ в размер на 11 468лв., за възнаграждение за особения представител в размер на 2500лв. и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150лв., както и са присъдени в тежест на касатора разноски за особен представител в размер на 2500лв. пред въззивната инстанция. Основано на оплаквания за материална и процесуална незаконосъобразност и необоснованост– касационни основания по чл.281, т.3 ГПК, искането е за отмяна на въззивното решение и за отхвърляне на иска.На първо място касаторът поддържа заявеното и пред въззивната инстанция оплакване за постановяване на атакуваното решение по нередовна искова молба.В тази връзка касаторът счита, че е неясно как е формирана исковата сума 286 705.60лв.,а, ако тя е сбор от посочените в представената по делото справка по щетата, касаторът поддържа, че е налице претенция за лихва върху лихва, което е недопустимо.На следващо място касаторът поддържа довода за неоснователност на исковата претенция, тъй като ГФ не е обжалвал въззивното решение за определяне на дължимите обезщетения.Касаторът поддържа и довода, че исковата претенция е неоснователна, тъй като ГФ не е заплатил доброволно присъдените суми, с което е станал причина за образуване на изпълнително дело и за извършването на допълнителни разходи. В изложението по чл.284, ал.1 т.3 ГПК, обективирано в молбата на особения представител на касатора, вх.№ 21145/24.11.2021г., е въведено основанието за допускане на касационно обжалване по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК по следния въпрос: Следва ли при доказано бездействие от страна на кредитора, в резултат на което бездействие са претърпени вреди/направени са допълнителни и ненужни разходи/ да бъдат вменени в тежест на длъжника? Наред с това са поддържани и основанията по чл.280, ал.2 ГПК- вероятна нищожност или недопустимост и очевидна неправилност. В подадения чрез юрисконсулт К. Я. писмен отговор ответникът Гаранционен фонд оспорва наличието на въведените основания за допускане на касационно обжалване и излага доводи за неоснователност на касационната жалба.Претендира за присъждане на разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение. Съставът на I т.о., в изпълнение на правомощията по чл.288 ГПК, след като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Въззивният съд е приел за установено, че Гаранционен фонд е бил осъден с влязло в сила решение по гр.д.№ 3396/2011г. на СГС да заплати обезщетения за вреди във връзка с настъпилото на 03.11.2009г. ПТП, причинено от виновното противоправно поведение на ответника.Установил е, че ГФ е заплатил присъдените по делото обезщетения в общ размер 210 000лв., начислената върху тази сума законна лихва в размер на 50 748.60лв., такси и разноски в изпълнителното производство в общ размер 17 557лв. и ДТ по сметка на СГС в размер на 8400лв. или е заплатил сума в общ размер 286 705.60лв. Неоснователността на оплакването на ответника за постановяване на първоинстанционното решение по нередовна искова молба е обосновано от въззивния съд с констатация, че ищецът е конкретизирал основанието и размерите на сумите, включени в претендираното вземане в общ размер 286 7045.60лв.Посочил е, че необжалването от ГФ на въззивното решение не означава, че той се е съгласил плащанията да останат за негова сметка и да не търси регрес.Формирани са и мотиви, че, тъй като ответникът е участвал по делото, по което са присъдени обезщетенията, в качеството на трето лице на страната на ГФ, той е обвързан от мотивите на решението относно фактическата обстановка и е могъл да извършва всички процесуални действия по делото. Настоящият състав не констатира вероятна нищожност или недопустимост на въззивното решение нито въз основа на доводите в касационната жалба, нито при извършената служебната проверка.Неоснователността на довода за нередовност на исковата молба произтича от излагането в нея на подробни твърдения как е формирана исковата сума и от конкретизирането подробно на претендираното парично вземане.Ищецът е посочил подробно, че то е сбор от присъдените с влязлото в сила решение обезщетения по 70 000лв. на всеки от тримата ищци или в общ размер 210 000лв. и разноски за ДТ, начислената законна лихва върху обезщетенията, каквато е била присъдена, считано от 30.01.2011г. до окончателното изплащане, и направените разноски в изпълнителното производство. Неоснователни са и доводите за очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение. Като основание за достъп до касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, очевидната неправилност не е тъждествена с касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК. За да е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, въззивното решение трябва да страда от особено тежък порок, който да може да бъде констатиран от касационната инстанция пряко въз основа на мотивите, без извършване на касационна проверка по същество на обжалваното решение. Съдебната практика на ВКС приема, че такива са случаите на прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите изводи, поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. В случая касаторът не е обосновал наличието на нито една от така очертаните хипотези на очевидна неправилност и пряко от мотивите на обжалваното решение настоящият състав не констатира то да е засегнато от пороци, обосноваващи очевидна неправилност. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на него е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационното обжалване се извършва от касационния съд въз основа на изложените от жалбоподателя твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Неоснователността на искането за допускане на касационно обжалване по поставения от касатора правен въпрос произтича от липсата на общата предпоставка по чл. 280, ал.1 ГПК.Въпросът не е обуславящ, тъй като въззивният съд не е формирал мотиви по поддържаното и във въззивната жалба възражение на ответника, че не дължи заплащане на обезщетенията, тъй като ГФ не ги е заплатил доброволно, поради което са били извършени допълнителни разходи в изпълнителното производство. Поради изложеното, не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. Касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски в общ размер 2600лв., които включват разноски за юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл.78, ал.8 ГПК, във вр. чл.37 ЗПП, за подаване на писмен отговор на касационната жалба, без процесуално представителство, което се определя в размер на 100лв., както и разноски за особен представител в размер на 2500лв. Мотивиран от това, съставът на I т.о.: