Определение № 577 от 02.11.2022 г. на ВКС по т. д. № 2396/2022 г.

Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК, във вр. чл.396, ал.2,изр. 3-то ГПК.

Образувано е по три частни касационни жалби на ответника по делото „Аграда“ ООД, две от които с идентично съдържание, срещу Определение № 296 от 16.08.2022г. по в.ч.т.д. № 512/2022г. на Апелативен съд - Пловдив, с което по частна жалба на ищцовото дружество „Агро Импулс“ ЕООД след отмяна на Определение № 260670 от 29.07.2022г. по т.д. № 1134/2019г. на Окръжен съд - Пловдив, е допуснато обезпечение на предявените от „Агро Импулс“ ЕООД срещу „Аграда“ ООД /неточно изписано и като „Аргада“ООД в диспозитива на акта/, при солидарна отговорност с „Агриком-БГ“ ЕООД, осъдителни искове за сумата в размер на 92 253.60 лв., представляваща остатък от продажната цена на 270 т. рапица, доставена на „Аграда“ ООД по силата на договор от 11.07.2016г., за чието задължение „Агриком-БГ“ ЕООД е приел да встъпи като съдлъжник; сумата от 31 494.35 лв., обезщетение за забава за периода 12.08.2016г. – 23.12.2019г. върху сумата 92 253.60 лв., чрез налагане на ЗАПОР върху вземанията по банковите сметки на „Аграда“ ООД в посочени банки до размера на сумата от 92 253.60лв. и 31 494.35 лв. и ВЪЗБРАНА върху два недвижими имота.

Оплакванията на частния касатор са за неправилна преценка на въззивния съд относно: - вероятната основателност на исковите претенции, които се обезпечават; - наличието на обезпечителна нужда; - съразмерност на обезпечителната нужда и обезпечителните мерки; - допускане на обезпечението без определяне на парична гаранция. Моли за отмяна на обжалваното определение на въззивния съд, евентуално – за частична отмяна по отношение допуснатата обезпечителна мярка „възбрана“, като прекомерна, и евентуално – определяне на парична гаранция.

В жалбите се съдържат изложения по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, в които приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, като са поставени следните процесуалноправни въпроси:

1.Невлязлото в сила съдебно решение обосновава ли вероятната основателност на иска за нуждите на обезпечението?

2. Относно втората изискуема предпоставка – обезпечителният интерес, и приетото от въззивния съд, че същата не подлежи на доказване и обосноваване, доколкото „ при осъдителни искове за парични вземания обезпечителната нужда се предполага“.

Допълнителната предпоставка по първите два въпроса е обоснована с противоречие на обжалвания акт с: Определение № 59/21.01.2019г. по ч.т.д. № 28/2019г. на ВКС, ІІ т.о.; Определение № 746/30.09.2011г. по ч.т.д. № 601/ 2011г. на ВКС, ІІ т.о.; Определение № 15/14.03.2013г. по ч.т.д. № 434/ 2012г. на ВКС, ІІ т.о.; Определение № 165/03.04.2017г. по ч.т.д. № 479/2017г. на ВКС, І т.о.; Определение № 229/22.03.2012г. по ч.гр. № 5/2012г. на ВКС, ІV г.о.

В хипотезата на чл.280, ал.1,т.3 ГПК са поставени следните въпроси, за които счита, че са от значение за точното прилагане на правото и неговото развитие, а именно:

1. В производство по обжалване на определение на първоинстанционния съд за недопускане на обезпечение, следва ли въззивният съд при преценката си да вземе предвид постановеното, но невлязло в сила решение на първоинстанционния съд по същество? Представлява ли невлязлото в сила първоинстанционно решение част от „писмените доказателства“ по смисъла на чл.391, ал.1 от ГПК?

2. Предоставя ли солидарната отговорност на двама ответници достатъчна закрила на интереса на молителя в производство по обезпечение?

3. Допустимо ли е допускането на обезпечение само срещу единия ответник в съдебно производство срещу двама или повече солидарно отговорни ответници, при наличието на спор относно солидарността, без определяне на парична гаранция?

4. В съдебно производство срещу двама или повече солидарно отговорни ответници вероятната основателност на иска като предпоставка за допускане на обезпечение следва ли да бъде доказана и спрямо солидарността?

Ответната по частната касационна жалба страна – ищецът „Агро Импулс“ ЕООД депозира отговор, с който оспорва нейната основателност, както и предпоставките за допускане на касационното обжалване.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, IІ отделение констатира, че частните касационни жалби са подадени от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.3 ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл.275, ал.1 във вр. чл.396, ал.1 ГПК.

За да уважи молбата по чл.389 ГПК на ищеца по делото, съставът на Апелативния съд е констатирал, че по образуваното по описа на окръжния съд дело е постановено решение, с което исковите претенции са уважени, като ответниците са осъдени солидарно да заплатят претендираните по осъдителните искове суми на договорно основание – по отношение на „Аграда“ООД от правоотношение, произтичащо от търговска сделка – продажба, а по отношение на „Агриком- БГ“ ЕООД – при хипотезата на встъпило в дълг трето лице по смисъла на чл.101 ЗЗД. Споделен е изводът в обжалваното определение за вероятна основателност на иска в предвид представените по делото доказателства, както и – с оглед постановеното, макар и невлязло в сила, осъдително решение. Изразено е несъгласие с приетата от първостепенния съд недоказаност на обезпечителната нужда. Изложени са съображения за аргументираност в молбата по чл.389 ГПК на обезпечителната нужда чрез твърдения за предприети разпоредителни действия от страна на „Аграда“ ООД, видно от приложената справка от АВ-Имотен регистър. Също така, не е споделено разбирането на окръжния съд, че при парично задължение обезпечителният интерес подлежи на обосноваване и доказване и следва да се изведе от доказано влошено финансово състояние на длъжника. Посочено е, че по предявен осъдителен иск ищецът винаги има обезпечителен интерес и нужда да гарантира бъдещото реализиране на правата си при уважаването на претенциите му. Прието е наличие на правен интерес за ищеца от допускане на обезпечението, както и адекватност на посочените обезпечителни мерки, съответстващи на обезпечителната нужда. По отношение допуснатото обезпечение чрез налагане на запор върху сметките на другия солидарен длъжник „Агриком - БГ“ ЕООД е прието, че за кредитора съществува възможност да се удовлетвори от цялото имущество на длъжника, като при наличие на солидарна отговорност тази възможност е налице по отношение на всеки от солидарните длъжници. След като е приел, че поисканите обезпечителни мерки са подходящи, въззивният съд изрично е посочил, че на този етап не може да се говори за „свръхобезпеченост“, доколкото е неясно наличието на парични средства по банковите сметки на длъжника.

Настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.

По отношение на първия от първата група въпроси, дори и условно да се приеме, че покрива общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК, доколкото невлязлото в сила осъдително решение е само в подкрепа на извода за вероятната основателност на исковете, изводима от представените писмени доказателства, не е обоснован допълнителният такъв, в хипотезата по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Цитираните актове на ВКС са по различни от поставения правни въпроси. Същите не удовлетворяват хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК със съдържанието си в казуалната им част. Вторият въпрос, няма характеристиката на въпрос, а представлява цитат от мотивите на въззивното решение. Освен това, според непротиворечивата практика на ВКС по приложение на чл.391, ал.1 ГПК - така например, Определение № 746/30.09.2011 г. по ч.т.д. № 601/2011 г. на ВКС, II т. о., Определение № 15/14.01.2013 г. по ч.т.д. № 434/2012 г. на ВКС, II т. о., Определение № 610 от 23.09.2013 г. по ч.т.д. № 3165/2013 г. на ВКС, ІІ т.о. и др., преценката на съда относно предпоставките за допускане на обезпечение е винаги конкретна и е обусловена от специфичните за всяко дело факти и доказателства; с оглед на конкретните факти и доказателства по делото съдът разполага с правомощие да прецени дали е налице обезпечителна нужда по смисъла на чл. 391, ал. 1 ГПК и дали представените писмени доказателства подкрепят вероятната основателност на обезпечавания иск /чл. 391, ал. 1, т. 1 ГПК/ или е необходимо ищецът да представи гаранция в определен размер / чл. 391, ал. 1, т. 2 ГПК/, за да обоснове основателността на исковата си претенция.

По втората група въпроси жалбоподателят не излага съображения защо поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, което основание не е налице с оглед установената съдебна практика за допускане на обезпечение на иск. Невлязлото в сила съдебно решение е преценено от въззивния съд само като допълнителна индиция за вероятната основателност на иска, поради което първият въпрос, дали същото е част от доказателствения материал по делото, не удовлетворява общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК. По втория въпрос въззивният съд не е формирал правни изводи, поради което няма характеристиката на обуславящ. Въпросът е принципен и общ, като отговорът се съдържа в разпоредбите на ЗЗД, от които е видно, че солидарността е форма на обезпечение само в хипотезата на поръчителството /чл.141 ЗЗД/. Последните два въпроса са предпоставени от несъгласието на частния касатор с ангажиране на солидарната му отговорност, както и за наличие на предпоставки за такава. Солидарната отговорност е институт на материалното право и е относима към основателността, а не допустимостта на иска. Следователно, наличието на спор относно солидарността, неправилно в трети въпрос е отнесен към допустимостта на обезпечението, а в четвърти въпрос – към необходимостта от надлежно установяване при преценка вероятната основателност на иска, каквото доказване не се дължи в производството по обезпечение на иск. Освен че въпросите не удовлетворяват общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, настоящият състав не констатира наличие и на посочената от касатора допълнителна предпоставка за извършване на селекцията по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Същата само е цитирана формално, без да е обоснована, съобразно постановките на т.4 от ТР №1/2010г. по тълк.д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС, с необходимостта от създаване на практика за попълване на празноти в закона, отстраняване на неяснота в конкретно посочени правни норми, промяна на създадена неправилна съдебна практика или нужда от промяната й поради изменения в законодателството или обществените условия.

По изложените съображения, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение