Определение № 4559 от 13.10.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1437/2025 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. Д. В. срещу решение №.1418/17.12.24 по г.д.№.2148/24 на ОС Варна в частта, с която е потвърдено решение №.2554/5.07.13 по г.д.№.5225/23 на РС Варна за отхвърляне на предявените от касатора искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1-т.3 КТ и на евентуалният иск за заплащане на 47014,50лв обезщетение съгласно чл.6 от допълнително споразумение №.6/17.01.23. Ответната страна “Водоснабдяване и канализации-Варна“ООД /“ВиК“/, оспорва жалбата; претендира разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното: С обжалваното решение е изяснено, в това число чрез препращане към първоинстанционното на основание чл.272 ГПК, че страните са били обвързани от трудово правоотношение, като ищецът е заемал длъжност „главен счетоводител“; на 1.02.23г-на основание решение на общо събрание на съдружниците на ответното дружество /взето с протокол от 18.01.23 за избор на управител по реда на чл.21 ЗПП/, е бил сключен договор за управление между изпълнителния член на Съвета на директорите на „Български ВиК холдинг“ЕАД и В. Б. Р., с който последният е приел да управлява дружеството за срок от 3 години; в т.3 са предвидени задълженията на управителя, като според т.3.6 той е длъжен да предоставя за сведение на „Български ВиК холдинг“ЕАД одобрения от Комисията за енергийно и водно регулиране бизнес план за съответния период от време и отчетния доклад за изпълнение на бизнес плана в сроковете, определени от КЕВР, а в т.3.20 са конкретизирани показателите, обект на изпълнение по договора-които съгласно бизнес плана на ВиК операторите и съответните формули и алгоритми за изчислението им са: рентабилност на 100лв. нетни продажби (%); загуби на питейна вода - съгласно утвърдения бизнес план от КЕВР (%); събираемост - съгласно утвърдения бизнес план от КЕВР (%); обща ликвидност и качество на питейната вода (94), както и на тези показатели; в т.6 е уговорен реда за изчисляване на възнаграждението на управителя и видно от отделните клаузи то изцяло се определя и зависи от постигнатите резултати; промяната в управлението на дружеството е вписана на 31.01.23-старият управител В. В. е заличен и като такъв е вписан В. Р.; със Заповед №.91/8.03.23 последният е прекратил трудовото правоотношение на ищеца на основание чл.328 ал.2 КТ; с решение № БП-Ц-13/29.06.22 (л.44-89) на КЕВР, взето на проведено на 29.06.22 закрито заседание, е одобрен заявеният от „Водоснабдяване и канализация-Варна“ ООД бизнес план за развитие на дейността на дружеството като ВиК оператор за периода 2022г.-2026г., при прилагане на метод на ценово регулиране „горна граница на цената“, в т.ч. техническа и икономическа част на бизнес плана, годишни нива на показателите за качество на ВиК услугите, необходими годишни приходи за всяка година от бизнес плана, прогнозни количества доставени, отведени отпадни и/или пречистени отпадъци вода за всяка година от бизнес плана, стойност на регулаторната база на активите за регулаторни цени за всяка година от бизнес плана, степен на замърсеност за промишлените и други потребители на услугата пречистване на отпадните води, норма на възвращаемост на капитала за услугите доставяне на вода, отвеждане и пречистване на отпадни води; към доказателствата са приобщени и писмо от Агенцията за публични предприятия и контрол /л.298/, в което е посочено, че по отношение на „Водоснабдяване и канализация-Варна“ООД в електронните информационни системи за публични предприятия са подавани две бизнес програми, една от които обхваща 2022г.-2026г. /приложена с писмо от 07.12.20г/, както и самата бизнес програма (л.304-342) и дадените препоръки относно необходимостта от включване на прогнози счетоводни баланси, прогнозни стойности на ключови показатели за изпълнение на финансовите цели и такива за изпълнение на нефинансовите цели /писмо изх.№.92-00-81-449/06.06.23г./. При тези обстоятелства е прието, че безспорно заеманата от В.В. длъжност „главен счетоводител“ е ръководна и уволнението е било извършено в 9-месечния срок по чл.328 ал.2 ГПК от сключването на новия договор за управление. Оплакването, че не е била налице одобрена бизнес програма с конкретни финансови и нефинансови цели и показатели, с които новият управител да е натоварен с договора за управление, е намерено за неоснователно. Съдът се е позовал на практика на ВКС, съгласно която при сключване на нов по време договор за управление /независимо дали е с ново лице или с такова, което е имало предходен договор за управление/ е без значение дали бизнес програмата е нова, сходна или идентична като съдържание; същественото е договорът за управление да съдържа бизнес задача с конкретни икономически показатели, които управляващият предприятието трябва да постигне - производителност, рентабилност, обем на оборота, печалби, поддържане на определен брой работни места, финансови задължения и инвестиции, а въз основа на бизнес задачата управляващият е длъжен да разработи бизнес програма, която да предложи и следва да изпълни по време на действие на договора. Посочил е, че в случая няма спор, че с решение №.БП-Ц-13/29.06.22 на КЕВР е одобрен предложения от ответното дружество бизнес план за развитието и действието като ВиК-оператор за период 2022-2026, който съдържа производствена, ремонтна, инвестиционна и социална програма с техническа и икономическа част-съгласно изискванията на чл.10 ЗУВКУ. При тези обстоятелства е направен извод, че към датата на сключване на договора за управление и към датата на прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца за дружеството е бил налице приет бизнес план. Във връзка с оплакването, че по време на уволнението В.В. е бил в отпуск /по негова молба вх.№.504/3.02.23 му е било разрешено ползването на заявените 109 дни платен отпуск считано от 7.02.23 до 17.07.23/, е отразено, че ползването му е било прекратено преди връчването на уволнителната заповед – поради което и не е налице и този твърдян порок. Фактическият състав на разпоредбата на чл.328 ал.2 КТ е бил на лице, уволнението е законосъобразно и съответно претенциите по чл.344 ал.1 т.1-т.3 КТ са неоснователни. Евентуалният иск за присъждане на обезщетение по член 6 от допълнително споразумение №.6/17.01.23-в което е предвидено, че при едностранно изменение или прекратяване на трудовото правоотношение от страна на работодателя, независимо от основанието, служителят има право на обезщетение за десет месеца в размер на брутното му месечно трудово възнаграждение, получено при пълен работен месец, също е приет за неоснователен. Доколкото ответникът го е оспорил като антидатирано-с твърдения, че документът е съставен, съответно подписан, от предходния управител на дата, към която дружеството вече е имало вписан нов такъв, възражението е намерено за доказано. Отразено е, че от заключението по приетата съдебно-техническа софтуерна експертиза е установено, че информация за допълнителното споразумение е въведена в използвания от ответното дружество програмен продукт „Омекс Кадри“ на 31.01.23 и е експортирана в текстов файл на 06.02.23; допълнителното споразумение като документ би могло да бъде създадено и без да се използва посоченият програмен продукт, но записването в него съдържа достоверна информация за момента, в който този документ е въведен в електронната система за личния състав, съответно експортиран в тестови файл; същевременно на 18.01.23 е било проведено извънредно заседание на дружеството, предсе дателствано от управителя В. В., на което е присъствал и ищецът, и на него е било взето решение за освобождаване на В. като управител и е избран нов управител, с който упълномощеният изпълнителен директор на „България ВиК холдинг“ ЕАД да сключи договор за възлагане на управлението; за времето от 20.01.23 управителят В. е ползвал платен годишен отпуск и е влязъл в страната през ГКПП Аерогара Варна на 02.02.23 /справка от МВР/; допълнителното споразумение е въведено в програмния продукт „Омекс Кадри“ на 31.01.23 в 14,40ч., която е и датата на оповестяване в Търговския регистър на освобождаването на управителя В. и ден преди възлагането на управлението на новия управител; при това положение обективното приложение на чл.301 ТЗ в конкретния случай е изключено поради обстоятелството, че веднага след узнаване за процесното допълнително споразумение ответникът се е противопоставил. Касаторът се позовава на чл.280 ал.1 т.1-т.3 ГПК и чл.280 ал.2 пр.3 ГПК във връзка с въпросите: 1.„Може ли управителят на публично предприятие да упражни правомощията си по чл.328 ал.2 КТ, след като към датата на извършеното уволнение липсва изготвена и приета от управителя бизнес програма съгласно условията и реда на Закона за публичните предприятия /ЗПП/ и като се има предвид, че изрично в договора за възлагане на управлението на новия управител му е вменено задължение да ръководи дружеството съгласно чл.25 от ППЗПП?“; 2. „Приложими ли са специалните разпоредби на ЗПП и ППЗПП, определящи съдържанието, реда и условията на бизнес-програмите на публичните предприятия при сключване на договора за възлагане на управлението на публични предприятия, и може ли управителят да упражни правомощията си по чл.328 ал.2 КТ?“; 3.“Длъжен ли е ищецът, оспорващ уволнението си на основание чл.328 ал.2 КТ, да доказва наличието и действието на приложимите към договора за възлагане и управление правни норми по ЗПП и ППЗПП, и следва ли съдът служебно да подведе фактите по делото под съответните разпоредби на вътрешното право, за да разгледа иск по същество?“; 4. “Длъжен ли е работодателят писмено да уведоми служители, че прекратява отпуска на служителя, за да му връчи заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, и следва ли разпоредбите на чл.1 ал.3 от КТ да се тълкуват в смисъл, че преди уволнението работниците имат право да бъдат информирани за причините за тяхното уволнение и да получат предизвестие в разумен срок?“; 5. „Следва ли да се признае за законосъобразно уволнение по чл.333 ал.2 КТ по време на ползването на отпуск от работника, чието ползване работодателят едностранно /чрез sms/ е прекратил без да посочи изрично, че прекратяването на отпуска е свързано с връчване на заповед за уволнение?“ /реш.№.230/8.06.15 по г.д.№.346/15, реш.№.237/10.01.17 по г.д.№.919/16, ІІІ ГО, реш.№.481/13.12.11 по г.д. №.168/11; 6.“Следва ли мълчаливият отказ на работодателя за заплащане на обезщетение на работника, дължимо съгласно допълнително споразумение по реда на чл.119 КТ, да се приеме за противопоставяне по смисъла на чл.301 от ТЗ?“; 7.“Кой е моментът на узнаване за сключването между работника и работодателя допълнително споразумение, уговарящо обезщетение в полза на работника при прекратяване на трудово правоотношение по смисъла на чл.301 ТЗ и счита ли се изпратената от работника до работодателя писмена покана за плащане на обезщетението?“; 8.“При изпратена от работника до работодателя писмена покана за доброволно плащане на обезщетение по сключено от предходния представител на работодателя допълнително споразумение по чл.119 КТ, необходимо ли е писмено изявление от работодателя до работника за противопоставяне по смисъла на чл.301 ТЗ и в какъв краен следва да бъде извършено възражението след узнаването за сключеното допълнително споразумение?“ /реш.№.442/11.01.13 по г.д.№.439/12, ІV ГО/. Настоящият състав намира, че предпоставките на чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение не са налице. Първият въпрос съдържа условие, което съдът не е приел за установено – въззивната инстанция не е приемала, че при липса на бизнес програма управителят може да упражни правомощия по чл.328 ал.2 ГПК; това, което е намерила, е, че е налице такава бизнес програма и задача-поради което и новият управител разполага с право по чл.328 ал.2 КТ. Предвид изложеното въпросът е неотносим към решаващата воля на съда. Дори да се приеме, че е налице годно общо основание по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, съгласно цитираната практика в хипотезата, когато едно и също лице сключва следващ договор за управление на едно и също предприятие, изискването e само за съставяне на бизнеспрограма със задачи; дали те са със сходно или идентично съдържание, или с изцяло ново съдържание, е въпрос, който се решава от управителя и този, който възлага управлението на предприятието; в хипотезата, когато управителят на предприятието е ново лице, договорът му също следва да съдържа бизнеспрограма и задачи; дали те ще бъдат изцяло различни в сравнение с тези на предходния управител или същите, също е въпрос, който се решава от новия управител и този, който възлага управлението на предприятието-следователно при сключване на нов по време договор за управление, независимо дали той е с ново лице или такова, което е имало предходен договор за управление, дали бизнес програмата следва да е нова, сходна или идентична като съдържание е без значение; същественото е всеки договор за управление да съдържа бизнес задача с конкретни икономически показатели, които управляващият предприятието трябва да постигне, а именно производителност, рентабилност, обем на оборота, печалби, поддържане на определен брой работни места, финансови задължения и инвестиции, а въз основа на бизнесзадачата, управляващият е длъжен да разработи бизнеспрограма, която да предложи и следва да изпълни по време на действие на договора; освен това възнаграждението му трябва да е обвързано от постигнатите финансови резултати, като при неизпълнение на програмата той носи икономическа отговорност-поради което при сключване на договора се определя и гаранция; с оглед изложеното на управителя е предоставена възможност да сформира управленски екип, поради което му се предоставят правата по чл.328 ал.2 КТ. Въззивната инстанция не се е отклонила от така установената практика и напротив, сама се е позовала на горепосочените постановки. Изследвала е въпроса налице ли е бизнес програма и задачи и, на база данните по делото, в това число предвид приложената бизнеспрограма, одобрена от КЕВР и инкорпорирана и в договора за управление /в който на собствено основание се съдържат и съответни задачи и механизъм за формиране на възнаграждението според резултатите и уговорка за гаранция/, е приела, че такива са налице – както към момента на сключване на договора за управление, така и към уволнението. При това положение не е налице твърдяното основание на чл.280 ал.1 ГПК. Вторият, третият, четвъртият и петият въпроси не съставляват правни въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно дадените с т.1 на ТР №.1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В случая горепосочените въпроси не са били предмет на обсъждане от въззивната инстанция и тя не е излагала изрични мотиви във връзка с тях. Отделно от изложеното, доколкото част от въпросите касаят прекратяване на трудово правоотношение по време на отпуск, следва да се има предвид, че предварителната закрила по чл.333 ал.1 т.4 КТ е неприложима по отношение на уволнение на основание чл.328 ал.2 КТ – видно от изричния текст на разпоредбата на чл.333 ал.1 т.4 КТ, тя касае единствено „случаите по чл.328 ал.1 точки 2, 3, 5 и 11 и чл.330 ал.2 т. 6 КТ“ /чл.328 ал.2 КТ не попада сред изброените/. Предвид изложеното не е налице сочената хипотеза на чл.280 ал.1 ГПК. Шести, седми и осми въпроси не са били предмет на изрично обсъждане от въззивната инстанция. От друга страна решаващите й мотиви са свързани с това, че споразумението, на което се е позовал ищецът, е антидатирано-лицето, подписало за управител, не е положило подписа на указаната в него дата, а по-късно, към момент, към който вече не е имало представителна власт да действа от името и за сметка на дружеството – т.е. споразумението е било подписано от лице без представителна власт за ответника. Същевременно когато действащият при сключване на сделката от чуждо име не е надлежно овластен, в гражданските правоотношения /каквото е трудовото правоотношение/ сключената сделка е висящо недействителна докато ненадлежно представляваният не я потвърди; откаже ли ненадлежно представляваният да я потвърди, висящността се прекратява и сделката не поражда действие за представлявания /чл.42 ал.2 ЗЗД/. Търговецът, от името на когото е сключен договор без представителна власт или при превишаването й, следва да се противопостави изрично след узнаването й-или при възникнало търговско правоотношение по повод договор, сключен от името на търговеца от лице без представителна власт или при превишаването й, действието на това лице поражда правен ефект за търговеца, но той може да може да отпадне с обратна сила, ако търговецът се противопостави веднага след узнаването за сключване на договора /реш. №.18/4.04.14 по т.д.№.24/13, I ТО; реш.№.36/30.03.11 по г.д.№.384/09, IV ГО/. Тъй като в разглежданата хипотеза не става въпрос за търговско правоотношение, а за гражданско, приложението на чл.301 ТЗ е изключено. Предвид изложеното не е налице основанието на чл.280 ал.1 ГПК. Доколкото касаторът се позовава на очевидна неправилност на решението /чл.280 ал.2 пр.3 ГПК/, същият не е обосновал оплаквания, различни от тези, относими към твърдяните хипотези на чл.280 ал.1 ГПК. Видно от посоченото по-горе, във връзка с последните не е налице отклонение от задължителната практика, атакуваният акт не е постановен нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необоснован с оглед правилата на формалната логика - и следователно не може да се приеме, че се касае за очевидна неправилност. С оглед всичко изложено по-горе, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. На ответната страна се дължат направените разноски в размер на 3480лв. платен адвокатски хонорар на основание чл.78 ал.3 ГПК. Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,