Определение № 875 от 15.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2205/2013 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. А. Т. против въззивно решение № 1606 от 02.11.2012 г. по гр. дело № 2145/2012 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1836 от 07.05.2012 г. по гр. дело № 15621/2011 г. на Пловдивски районен съд за отхвърляне иска на К. А. Т. против Община [населено място] и [фирма] [населено място] представлявано от изпълнителен директор Д. И. К. с правно основание чл. 124, ал. 4 ГПК за признаване за установено, че Акт за държавна собственост № 1962/23.02.1994г. на [община] е неистински документ с невярно съдържание, носещ подпис на длъжностно лице в нарушение на служебните му задължения и превишаване на властта за заеманата от него длъжност. В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поставя процесуалноправните въпроси относно приложението на чл. 142, ал. 2 ГПК с твърдение, че след като съдът не уважил искане на процесуалния представител на жалбоподателя за отлагане на делото, било нарушено неговото право на защита и следва ли съдът да приложи санкцията на чл. 161 ГПК по отношение на ответника, ако същият е създал пречки за събирането на допуснати доказателства. Жалбоподателят представя съдебна практика на Върховен касационен съд, чрез която обосновава приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Ответникът Община [населено място] в писмен отговор оспорва основанието за допускане на касационно обжалване и прави възражение за недопустимост на предявения иск. Ответникът [фирма] [населено място] в писмен отговор оспорва наличие на основание за допускане на касационно обжалване с твърдение, че поставените правни въпроси са разрешени в съответствие със съдебната практика на Върховния касационен съд. Излагат се съображения и по съществото на спора в подкрепа правилността на обжалваното решение. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е разгледан иск по чл. 124, ал. 4 ГПК намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна. Настоящият съдебен състав намира, че от значение за изхода на делото е процесуалноправния въпрос - допустим ли е иск за установяване на неистинност на документ по чл. 124, ал. 4 ГПК, ако ищецът извежда правния си интерес от възможността да ползва съдебното решение по установителния иск като основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2, пр. 1 ГПК на влязлото в сила решение по делото, по което документът е бил представен, но ищецът е пропуснал срока за оспорването му по чл. 193, ал. 1 ГПК. Този въпрос има значение за допустимостта на обжалваното решение, за която съдът следи служебно. Въпросът има отношение към приетото с обжалваното решение, че оспореният акт за държавна собственост е бил представен в производство по иск за собственост по гр. дело № 709/2005 г. на Пловдивски РС, приключило с влязло в сила решение, в което ищецът е следвало да изчерпи всичките си възражения относно валидността на документа; че доколкото в исковата молба по настоящето дело се поддържа, че документът е одобрен и подписан от длъжностно лице в нарушение на служебните му задължения и при превишаване на властта за заеманата длъжност, то това не е основание за неистинност, а за нищожност на акта, като издаден при липса на компетентност, въпрос обсъден със съдебното решение по цитираното дело, който се поставя от ищеца отново, което е недопустимо. Въпросът е свързан с изложените обстоятелствата по исковата молба, от които е видно, че ищецът извежда правния си интерес за предявения иск от възможността да ползва съдебното решение, при успешен изход на делото, като основание за отмяна по чл. 303,, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК на влязлото в сила решение, по което документа е бил представен, но не е бил оспорен. По своята правна същност искът по чл. 124, ал. 4 ГПК е установителен и наличието на правен интерес от предявяването му се явява положителна процесуална предпоставка за допустимостта на иска. Предвид изложеното ще следва да се допусне касационно обжалване на решението, но не по поставените от жалбоподателя правни въпроси, а по процесуалноправния въпрос касаещ допустимостта на предявения иск, относим към допустимостта на обжалваното решение, за която съдът следи служебно и не е необходимо да бъде сезиран от страната. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.