Определение № 2474 от 21.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4728/2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество (със сегашно наименование Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество, съгласно § 6, ал. 1 от ПЗР на ЗПК - ДВ, бр. 84 от 2023г., в сила от 6.10.2023г.), чрез процесуален представител, против решение № 149 от 07.08.2023г., постановено по в.гр.дело №31/2023г. на Великотърновския апелативен съд. С обжалваното решение е потвърдено решение № 474/02.12.2022г. по гр. дело № 398/ 2021г. на Великотърновския окръжен съд за отхвърляне на предявените от КПКОНПИ искове за отнемане в полза на държавата от М. В. Г. на незаконно придобито имущество на обща стойност 213 653,86 лева.

С молба от 24.04.2024г. Комисията, чрез процесуалния си представител, е заявила частичен отказ от подадената касационна жалба против въззивното решение, в частта, с която е отхвърлено искането за отнемане в полза на държавата от М. Г. на имущество в общ размер 145 344,07 лева, както следва:

• сумата 9 200 лева-пазарната стойност към датата на отчуждаване на товарен автомобил „Нисан Патрол“ с рег. [рег.номер на МПС];

• сумата 300 лева-пазарната стойност към датата на отчуждаване на мотоциклет „МЗ 150“ с рег. [рег.номер на МПС];

• сумата 3 500 лева-пазарната стойност към датата на отчуждаване на л.а „М. П.“ с рег. [рег.номер на МПС];

• сумата 12 000 лева-пазарната стойност към датата на отчуждаване на л.а „Фолксваген К. Л.“ с рег. [рег.номер на МПС];

• сумата 84 367,71 лева-вноски по банкова сметка в „Банка ДСК” ЕАД;

• сумата 476 лева -вноски от трети лица по банкова сметка в „Банка ДСК” ЕАД;

• сумата 35 000 лева-вноски по банкова сметка в „Банка ДСК” ЕАД;

• сумата 500 лева-вноски по банкова сметка в „Първа инвестиционна банка” АД.

В тези части въззивното решение е влязло в сила.

Комисията поддържа касационната жалба против решението на Великотърновския апелативен съд в частта, с която са отхвърлени исковете за отнемане в полза на държавата на имущество на стойност 68 309,79 лева, както следва:

• л.а. „Нисан М.“ с рег. [рег.номер на МПС], придобит на 08.07.2014г. с пазарна стойност 2 000 лева към датата на подаване на ИМ и наличен в края на проверявания период;

• мотоциклет „Я. Х Сити“ с рег. [рег.номер на МПС], придобит на 28.03.2017г. с пазарна стойност 2 000 лева към датата на подаване на ИМ и наличен към в на проверявания период;

• л.а. „Опел Астра Ночбак“ с рег. [рег.номер на МПС], придобит на 16.11.2018г. с пазарна стойност 19 800 лева към датата на подаване на ИМ и наличен в края на проверявания период;

• сумата 4 502,29 лева-налична в края на проверявания период в банкова сметка в „Банка ДСК“ ЕАД и

• сумата 40 007,50 лева – налична в края на проверявания период в банкова сметка в „Първа инвестиционна банка“ АД.

Касаторът счита, че в обжалваните части решението е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на закона. Иска да бъде допуснат касационен контрол, на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, като формулира следните правни въпроси: 1. Задължен ли е въззивният съд в мотивите към решението си да обсъди направените във въззивната жалба оплаквания, доводите и възраженията на страните; 2. Могат ли доходи от търговска дейност да бъда доказани без счетоводни или други документи, установяващи размера на получения доход; 3. Следва ли при изчисляване на дохода от стопанска дейност да се приспадат разходите по осъществяване на дейността. По първия въпрос касатора твърди противоречие на въззивното решение с решение № 35/24.04.2020г. по гр.д.№1939/2019г. на ІV ГО, решение № 134/30.12.2013г. по гр.д.№34/ 2013г. на ІІ ГО и ТР № 1/04.01.2001г. по тълк.дело № 1/2000г. на ОСГК на ВКС. По втория и третия формулирани въпроси счита, че е налице противоречие с решение № 60295/29.03.2022г. по гр.д.№ 3078/2020г. на ІV ГО, решение № 381/06.01.2015г. по гр.д.№ 5379/2013г. на ІV ГО на ВКС и определение № 988/21.08.2015г. по гр.д.№ 3150/2015г. на ІV ГО.

Ответникът по касационната жалба М. В. Г., чрез процесуален представител, оспорва наличието на основания за допускане на обжалваното решение до касационен контрол. Излага съображения и за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирана страна, срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение.

Предвид изявлението на надлежния процесуален представител на касатора КОНПИ, изразяващо се в частично оттегляне на касационната жалба, Върховният касационен съд е десезиран от селектирането й в оттеглената част. Поради това производството в тази част следва да бъде прекратено.

За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване в останалата част, съставът на Четвърто ГО на Върховния касационен съд, намира следното:

Разгледани са искове, предявени от КОНПИ с правно основание чл. 153 от ЗОНПИ - за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество на обща стойност 213 653,86 лева от ответника.

Въззивният съд е установил от фактическа страна, че М. Г. е привлечен като обвиняем за извършени престъпления по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 3, пр. 10, т. 2, във вр. с ал. 2 от НК и ал. 2, пр. 3 вр. с ал. 1 вр. с чл. 2 ал. 2 от НК, които попадат в обхвата на чл.108, ал.1, т.23 от ЗОНПИ; комисията е започнала проверка на имуществото му за периода от 02.08.2009г. до 02.08.2019г. и на 12.05.2021г. е взела решение за внасяне на искане за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество на обща стойност 213 653,86 лева, като установеното несъответствие между имуществото и дохода на лицето за проверявания период според Комисията е 215 495,98 лева. От удостоверение № 1760/16.06.2021г. от ОП-В.Търново е установено, че към датата на издаването му срещу М. В. Г. няма обвинения по неприключили наказателни производства.

Въззивният съд е споделил изцяло извода на ОС-В.Търново за неоснователност на предявения иск поради недоказаност на „значително несъответствие“ между имуществото на проверяваното лице и нетния му доход. Възприемайки изводите на изслушаните в производството съдебни експертизи ВтАС е приел, че доходите, приходите и източниците на финансиране за проверявания 10-годишен период са 125 921,18 лева, от които: доходи от трудови и приравнени на тях правоотношения - 3 097,12 лева; приходи от застраховки- 386,34 лева; приходи от продажба на МПС - 7 794 лева; приходи от лихви по банкови сметки- 4 144,62 лева; сумата 305,12 лева-налична в началото на проверявания период (2009г.) по негова банкова сметка; направените вноски по разплащателна и спестовна сметка в търговски банки е 110 193,98 лева, като в края на периода по разплащателната сметка в Банка ДСК ЕАД са налични 4 509,29 лева, които се претендират от Комисията за отнемане. Съдът е проследил движението на паричните средства по спестовния влог на ответника, преведени в разплащателната му сметка в „Банка ДСК“ ЕАД и в срочен депозит в „ПИБ“ АД, като в откритата разплащателна сметка в „ПИБ“ АД в края на проверявания период е приел, че са налични 40 007,50 лева, които също са предмет на исковата молба на Комисията. За да включи в общия размер на приходите вноските по банковите сметки (110 193,98 лева), съдът е приел, че те представляват доход за проверявания период със законен източник по см. на § 1 т. 2 от ДР на ЗПКОНПИ, тъй като считано от 08.01.2008г. до момента ответникът е работил по трудови договори, като таксиметров шофьор; упражняваната дейност е позволена от закона и доходите, получени от нея, следва да бъдат квалифицирани като доходи от извършени услуги с личен труд съгласно §1 т.2 от ДР на ЗПКОНПИ; липсата на данни ответникът да е декларирал трудовите си доходи на основание чл. 50, ал. 1, т. 2 от ЗДДФЛ, има за последица налагането на административна санкция, но не дефинира доходите като незаконни или добити от незаконен източник. Отделно от това съдът е посочил, че по делото няма данни ответникът да е извършвал престъпна дейност, за която да е бил осъждан, още по-малко тази престъпна дейност да е генерирала незаконни доходи. Съдът е счел, че от общия размер на вноските по разплащателната и спестовната сметки в „Банка ДСК“ ЕАД (110 193,98 лева) не следва да бъдат приспаднати сумите, които са платени от клиенти на ответника за доставка на определени продукти и вещи (9 813,07 лева), какъвто подход е приложила експертизата, тъй като сумите за покупка на продуктите са плащани от ответника и непосредствено след доставката са връщани от клиентите. Въззивният съд е установил, че общият размер на разходите е 70 581,04 лева, от които: разходите за издръжка за проверявания период са 49 228 лева; разходите за задгранични пътувания – 410,73 лева; разходите за публично-правни задължения – 2 920,31 лева; разходите за парична гаранция – 5 000 лева. Прибавил е към разходите и сумите за покупка на МПС - 13 022 лева. Предвид това е посочил, че нетният доход на ответника по смисъла на § 1 т. 8 от ДР на ЗПКОНПИ за проверявания период е положителна величина: 55 340,14 лева. Установил е, че в края на проверявания период наличното имущество на ответника е: л. а. „Нисан“ с рег. [рег.номер на МПС] – 1 860 лева; мотоциклет „Я.“ с рег. [рег.номер на МПС] – 1 920 лева; л.а. „Опел Астра Ночлак“ с рег. [рег.номер на МПС] – 19 500 лева, както и сумата 4 502,29 лева по сметка в „Банка ДСК“ ЕАД и сумата 40 007,50 лева по сметка в „ПИБ“ АД. Или, общо стойността на имуществото, налично в края на проверявания период е 67 789,79 лева. Съдът е изключил от имуществото сумите за придобиване на т. а. „Нисан“ (9 200 лева), на мотоциклет „МЗ 150“ (300 лева), на л. а. „М.“ (3 500 лева), на л. а. „Фолксваген“ (12 000 лева), тъй като автомобилите са отчуждени от ответника в проверявания период и не са налични в края му. Според съда не представляват имущество по смисъла на закона и вноските по банкови сметки в „Банка ДСК“ ЕАД и „ПИБ“ АД (84 367,71 лева, 476,36 лева, 35 000 лева и 500 лева), тъй като същите не са налични в края на проверявания период. Предвид установеното, въззивният съд е приел, че несъответствието между имуществото на ответника и нетния му доход за проверявания период е 12 449,65 лева (67 789,79 лева – 55 340,14 лева), поради което не е налице изискуемото се значително несъответствие по смисъла на §1, т.3 от ДР на ЗПКОНПИ, което да обоснове извод, че притежаваното от него имущество е незаконно придобито, обуславящо от своя страна възникване на правото на държавата да го отнеме. С тези мотиви исковете на КПКОНПИ са отхвърлени.

Върховният касационен съд, състав на ІV ГО намира, че не следва да се допуска касационно обжалване по поставените въпроси и на сочените основания.

Първият процесуалноправен въпрос от изложението е значим за изхода на спора, поради което отговаря на общото основание по чл.280, ал.1 ГПК. По отношение на него обаче не е налице допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Съгласно приетото в цитираното и от касатора ТР № 1/4.01.2001г. на ОСГК на ВКС - т. 19, дейността на въззивната инстанция е решаваща, а не проверяваща и е продължение, а не повторение на дейността на първата инстанция, поради което въззивният съд е длъжен да изложи свои собствени фактически и правни изводи в решението. Според мотивите към т. 2 от ТР № 1/9.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Трайната съдебна практика на ВКС приема, че въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации в рамките на въведените във въззивната жалба оплаквания, като за да признае или отрече претендираните от страните права, съдът следва да обсъди и анализира в мотивите на решението си доказателствата за всички правнорелевантни факти и да посочи кои от тях намира за установени и кои намира за недоказани и защо; да обсъди всички процесуални искания на страните, основаващи се на тези факти, както и доводите, които имат значение за решаването на делото в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. В случая в обжалваното решение е налице произнасяне в рамките на очертаните с въззивната жалба предели на правния спор по оплакванията за неправилно приложение на материалния и процесуалния закон. По този начин въззивният съд не е допуснал отклонение от практиката на ВКС относно изискването за обсъждане на всички своевременно въведени от страните доводи и възражения. Правилността на изводите, до които въззивният съд е достигнал при преценката на събраните по делото доказателства, не подлежат на проверка в производството по чл. 288 ГПК.

Следващите два въпроса, формулирани в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, нямат характеристиката на правни по смисъла на разясненията в т. 1 от ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, тъй като не съответстват на извършените от съда и страните процесуални действия. Изложените като обосновка съображения по тези въпроси са изцяло свързани с оплакванията за неправилност на решението, каквато преценка ВКС не може да прави в производство по чл.288 ГПК. В случая касаторът не е поискал събирането на доказателства за размера на разходите по осъществяването на трудовата дейност на ответника, въпреки че негова е тежестта да докаже какво имущество притежава проверяваното лице в края на десетгодишния период, а съдът не е задължен служебно да събира доказателства. Предвид изложеното няма основание за допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

При този изход на делото и на основание чл. 157, ал.2 ЗОНПИ касаторът следва да заплати дължимата държавна такса за производството пред ВКС в размер 30 лева.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО