Определение № 700 от 20.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2191/2020 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. В. С. против решение №587/06.03.2020 г., постановено по гр.д.№ 2082/2019 г. от 10-ти състав на САС. Ответникът оспорва касационната жалба с писмен отговор. Касационната жалба е поддадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение, състав на САС е приел, че предявеният иск с правно основание чл.49 ЗЗД е неоснователен и е потвърдил постановеното в този смисъл решение на СГС. Съдът е приел, че ищецът в разглеждания случай твърди, че е претърпял неимуществени вреди вследствие на постановен незаконосъобразен отказ от прокурор да се реализира наказателната отговорност по отношение на лице, което го е набедило и като свидетел пред съда е потвърдил неистина за извършено /от ищеца/ тежко умишлено престъпление. Прието е, че отсъстват данни по отношение на прокурорите от посочените две прокуратури /Районна прокуратура Шумен и Окръжна прокуратура Шумен/, които са постановили /потвърдили/ отказа да започне наказателно преследване по отношение на свидетелия да има висящо наказателно производство за извършено умишлено престъпление от общ характер или приключило с влязла в сила осъдителна присъда във връзка с постановените от тях актове, чиято законосъобразност се оспорва от ищеца. Съдът е приел, че поведението на прокурорите от посочените две прокуратури не е било основание да се реализира по отношение на тях наказателна отговорност, както и не е деликтно, т.е. противоправно, виновно и да са произлезли за ищеца преки и непосредствени вреди от това поведение. В изложението на касационните основания се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК и които са разрешени в противоречие с практиката на ВКС – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Твърди се и очевидна неправилност на постановеното решение. Сочи се правен въпрос, дължи ли гражданския съд косвен контрол за законосъобразност по отношение на актовете на прокуратурата, когато не е извършен съдебен контрол върху тях в рамките на наказателното производство. По отношение на контрола на актовете на прокуратурата е предвиден специален законов ред в НПК, като разпоредбите на процесуалния наказателен закон са ясни и не следва да подлежат на тълкуване, с оглед позоваването на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, поради което и не е налице соченото касационно основание относно допустимостта на касационното обжалване. Сочи се правен въпрос, освобождаването на възложителя от гаранционната отговорност по чл.49 ЗЗД, предполага ли оборването на презумпцията за вина на извършителя, уредена в нормата на чл.45, ал.2 ЗЗД. В тази насока се твърди с противоречие с практиката на ВКС. Сочените решения на ВКС са постановени по случаи, различни от настоящия от правна и фактическа страна, като с оглед предвидения специален ред за контрол и отговорност по отношение на актовете и на лицата, които са ги издали в настоящия случай, липсва соченото противоречие. Позоваването на очевидна неправилност на решението е във връзка с размер на обезщетение, въпрос, по който съдът не се е произнесъл, предвид приемането за неоснователен на предявения иск. С оглед изхода на спора, в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 712 лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК. Предвид изложеното, състав на ВКС