Определение № 3848 от 28.07.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2329/2025 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Д. М. К., чрез адв. Е. Я., срещу определение № 102/22.01.2025г. по ч.гр.д.№ 1/25г. по описа на ОС Благоевград, с което е потвърдено първоинстанционното определение за прекратяване на исковото производство по гр.д.№ 1164/22г. по описа на РС Разлог. Жалбоподателят твърди да не са налице предпоставките на чл. 238, ал.2 ГПК и иска отмяна на атакуваното определение като неправилно. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се поставят в хипотезата на чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК три въпроса във връзка с преценката на съда кога е налице обективна невъзможност за страната да се яви в съдебно заседание и как се конституира надлежно представителната власт на адвокатския пълномощник на страната. Насрещната страна по жалбата – ответникът Община Якоруда, не е взела становище по жалбата. Върховният касационен съд намира частната жалба за допустима, а искането за допускане на касационно обжалване за основателно по следните съображения: За да потвърди първоинстанционното определение, с което образуваното по иск на К. по чл. 200 КТ производство е било прекратено, въззивният съд е приел, че са налице предпоставките на чл. 238, ал.2 ГПК, доколкото ищцата не е взела становище по отговора на исковата молба; не се е явила лично в първото по делото съдебно заседание и за това няма извинителна причина; упълномощеният от нея адвокат също не се е явил в първото по делото заседание; не е направила искане за разглеждане на делото в нейно отсъствие и ответникът е поискал от съда делото да бъде прекратено. По спорния въпрос дали ищцата е била обективно възпрепятствана да се яви лично в първото съдебно заседание въззивният съд е приел, че представеният от нея болничен лист не съдържа отбелязване по смисъла на чл. 18, ал.2 от Наредбата за медицинската експертиза (че заболяването не позволява явяване пред органите на съдебната власт), поради което тази преценка трябва да се направи от съда и неговият извод е, че подобна пречка не е съществувала. Съдът е изтъкнал, че и за адвоката на ищцата, надлежно упълномощен, не е съществувала пречка да се яви в съдебно заседание. Приетото, че в случая е било необходимо отбелязване по смисъла на чл. 18, ал.2 НМР, е в явно противоречие със закона, който изисква отбелязване за невъзможност за явяване пред органите на съдебната власт само когато определеният в болничния лист режим е „домашен амбулаторен“ или „свободен“. Определеният на ищцата е „домашен стаен“ ( вж. лист 7 от делото на въззивния съд), което изключва необходимост от въпросното отбелязване и създава извинителна причина за ищцата да не се яви в първото по делото съдебно заседание. В тази връзка атакуваното определение следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.2 ГПК – очевидна неправилност. Основанието на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК не е налице, тъй като цитираната от жалбоподателката съдебна практика е създадена в производства по чл. 303 и сл. ГПК. Разпоредбата на чл. 142, ал.2 ГПК в приложимата редакция преди изменението от ДВ бр.11/23г. поставя като условие за отлагане на делото неявяването и на страната, и на нейния пълномощник, поради причина, която не могат да отстранят. Правилно въззивният съд е приел, че адв. Х. Х., за когото е представено пълномощно на лист 5 от делото на районния съд, е надлежно упълномощен да представлява ищцата в първоинстанционното производство. Както по отношение на него, така и по отношение на впоследствие упълномощения от ищцата адвокат - Е. Я. / лист 42 от делото на районния съд/ не се сочат причини, възпрепятствали ги да се явят в съдебно заседание. Следователно, неявяването на ищцата, макар и извинително, не е било пречка да бъде даден ход на делото в с.з. на 06.11.2024г., когато ответникът е поискал делото да бъде прекратено на основание чл. 238, ал.2 ГПК. Неправилно обаче въззивният съд е споделил извода на първоинстанционния, че искането за прекратяване на делото е основателно. В създадена по реда на чл. 274, ал.3 ГПК съдебна практика – определение № 91/07.03.2022г. по ч.т.д.№ 372/22г., ВКС, ІІ ТО; определение № 2155/29.04.2025г. по ч.гр.д.№ 1129/25г., ВКС, ІV ГО и цитираното в тях определение № 259/25.05.2017г. по ч.гр.д.№ 1436/2017 на ВКС, ІV ГО, е разяснено, че не може да бъде прекратено производството по искане ответника по чл. 238, ал.2 ГПК, ако препис от отговора на исковата молба не е връчен надлежно на ищеца с призовката за първото съдебно заседание, като и когато ищецът има поведение, което е несъвместимо с неподдържането на предявения иск, напр. представил е допустими и относими доказателства, годни да установят подлежащите на доказване факти. Преписът от отговора на поправената искова молба е връчен на ищцата в нарушение на чл. 39, ал.1 ГПК (призовката на стр.58 е адресирана лично до нея, а не до надлежно упълномощения адвокат към този момент – адв. Я.). Освен това, процесуалното поведение на ищцата изключва предположението, че тя неподдържа предявения иск - с исковата молба са представени относими и допустими доказателства; в резултат от указания по чл. 129, ал.2 ГПК исковата молба е поправена и са направени множество релевантни доказателствени искания. Ето защо, производството не е подлежало на прекратяване на основание чл. 238, ал.2 ГПК. Въззивното определение и потвърденото с него следва да бъдат отменени и делото върнато на РС Разлог за продължаване на съдопроизводствените действия. Воден от изложеното, съдът