Определение № 1461 от 25.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 596/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх.№ 37599 от 06.12.2023 г., подадена от С. К. Н. и Т. П. Н., чрез адвокат В. Е., срещу решение № 1336 от 03.11.2023 г. по гр.д.№ 1764/2023 г. на Пловдивски окръжен съд, потвърждаващо решение № 1699 от 18.04.2023г. по гр.д.№ 4976/2021 г. на Пловдивски районен съд в частите, с които: а/. е отхвърлен предявеният от С. К. Н. и Т. П. Н. срещу Н. М. Г., И. Й. Г. и М. Й. Г., на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, положителен установителен иск за собственост - за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици, на основание чл. 79, ал. 1 ЗС, на 380/4242 идеални части от поземлен имот с идентификатор ***по КККР на [населено място], с адрес [улица], с обща площ от 4242 кв.м.; б/. е уважен предявеният от Н. М. Г., И. Й. Г. и М. Й. Г. против С. К. Н. и Т. П. Н. насрещен иск с правно основание чл. 108 ЗС, като е прието за установено по отношение на С. К. Н. и Т. П. Н., че Н. М. Г., И. Й. Г. и М. Й. Г. са собственици, на основание наследяване и реституция по ЗСПЗЗ, на 2528/4280 идеални части от реална част с площ от 380 кв.м. от поземлен имот с идентификатор ***по ККР на [населено място], с адрес [улица], с обща площ от 4242 кв.м., която реална част е разположена между точки 1, 2, 14, 5, 4, 11, 7, 13, 8, 12, 6 и 1 на скица-приложение № 6 към съдебнотехническата експертиза (л. 188 от делото на ПРС) и С. К. Н. и Т. П. Н. са осъдени да предадат на Н. М. Г., И. Й. Г. и М. Й. Г. владението на описаната по-горе реална част с площ от 380 кв.м. от поземлен имот с идентификатор ***по ККР на [населено място], с адрес [улица]. Иска се допускане до касационно обжалване на въззивното решение на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, пр. 2 ГПК, отмяната му, уважаване на положителния установителен иск за собственост и отхвърляне на насрещния ревандикационен иск. Ответниците по жалбата Н. Г., И. Г. и М. Г., в депозиран отговор, чрез адвокат И. Ж., изразяват становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и за неоснователност на касационната жалба. Върховния касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, при извършването на преценка за наличие на основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съобрази следното: Предявеният от С. К. Н. и Т. П. Н. срещу Н. М. Г., И. Й. Г. и М. Й. Г., по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, положителен установителен иск за собственост, е основан на чл. 79, ал. 1 ЗС – придобивна давност, с твърдения, че ищците са установили владение на имота през 1997 г., на основание предварителен договор, сключен с наследодателката на ответниците Ц. В. А., и са владели имота непрекъснато до предявяване на иска през 2021 г., като придобивният срок е текъл от 2005 г. (постановяване в полза на наследниците на Ц. А. на реституционното решение по ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността върху имот от 2528 дка, част от който са и спорните 380 кв.м.) до предявяване на иска 2021 г. Насрещният иск по чл. 108 ЗС се основава на наследяване на Ц. В. А., придобиване от последната на основание договор за покупко-продажба вписан със записка за вписване от 1941 г., на нива от 5 дка в землището на [населено място], м. „***“, при съседи С. Ш., А. А. и път, и реституция на реална част от 2528 дка, част от която са и спорните 380 кв.м., от нивата от 5 дка, с РПК № Т754А/21. 01. 2005 г.- на ОСЗГ – Пловдив, които 2528 дка съставляват част от имот пл. № ***по кадастралния план от 1952 г. По делото е установено от фактическа страна, че с договор за покупко-продажба, вписан със записка за вписване от 12.10.1941 г., наследодателката на ответниците Ц. В. А. е купила нива от 5 декара в землището на [населено място], м. “***”, при граници: имот на С. Ш., имот на А. А. и път. По кадастралния план на [населено място], м. „В. зона“, от 1952 г. описаният имот е нанесен като два поземлени имота: имот пл. № ***с площ от 4341 кв.м.и имот пл. № ***с площ от 695 кв.м. Спорните 380 кв.м. попадат в имот пл. № ***. С нотариални актове от 1957 г. и 1966 г. Ц. А. е сключвала разпоредителни сделки с идеални части и реални части от нивата от 5 дка, както следва: с н.а. № 62/31.05.1957 г. продала на трети лица общо 12/50 идеални части; с н.а. № 126/11.11.1957 г. е призната за собственик на цялата нива от 5 дка по давност и с н.а. № 108/12. 11. 1957 г. продала на трето лице - И. А. В. реална част от 500 кв. м. от нивата; с н.а. № 23/29.09.1966 г. е дарила на сина си Й. И. Г. 1/6 идеална част от реална част от 772 кв. м. от процесната нива, ведно с построената в него паянтова къща. С оглед извършените разпоредителни сделки, със заявление вх. № Т-754А/13. 09. 1991 г. Ц. А. е поискала да й бъде възстановена собствеността върху нива от 2, 528 дка в землището на [населено място], м. “***”, а не върху нива от 5 дка. В хода на реституционната процедура е подписан протокол от 02. 05. 1996 г. между Ц. А., лица/правоприемници на лица, с които са сключени разпоредителни сделки през 1957 г. и 1966 г., представител на ПК – Пловдив и на Община – Пловдив, като собственици на имот пл. № ***по КП на м. „В.“ от 1952 г., и инж. Д. Д., представител на „Д и Н Експерт“, за уточняване местоположението, площта и съседите на имотите по цитираните по-горе нотариални актове, като е постигнато съгласие за реалните части от нивата от 5 дка. които да се възстановят на всеки от заявителите. Към протокола е изготвена скица от инж. Д. Д.. Според протокола и скицата подлежащата на възстановяване на Ц. А. реална част от имот пл. № ***по плана от 1952 г., целият от 4341 кв.м., е площ от 2,644 дка и е нанесен на скицата като имот ***. В хода на реституционната процедура и след подписване на протокола от 2. 05. 1996 г., с предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 29.10.1997 г. Ц. В. А. се е задължила да продаде на С. К. Н. 300 кв.м. от имот от 2528 кв.м., съставляващ част от нива от 5 дка, нанесена като имот пл. № ***по плана на [населено място],, м. “***”, [улица]за сумата 350000 неденоминирани лева, платена при подписване на предварителния договор. С разписка от 12.10.1999 г., издадена от Ц. В. А., последната е заявила, че е получила от С. Н. и сумата от 150000 деноминирани лева по договора от 29.10.1997 г. Установено е, от заключението на съдебнопочерковата експертиза, че договорът е подписан от Ц. А., както и че разписката е написана и подписана от Ц. А.. С решение № Т754А/21.01.2005 г. на ОСЗГ-П. на Ц. А. й е възстановено правото на собственост в съществуващи стари реални граници на имот от 2528 декара, находящ се в строителните граници на [населено място] – Запад, в м.”***”, съставляващ част от имот № ***от кадастрален план, изработен през 1952 г., при граници съгласно скица и удостоверение по чл. 13 ППЗСПЗЗ от 04.03.2003г., издадени от Община Пловдив. От заключението на съдебнотехническата експертиза е установено, че по кадастралния план на м. „В. зона“, [населено място], от 1952 г. нивата от 5 дка, придобита от Ц. А. на основание договор за продажба от 1941 г., е заснета като имот пл. № ***, с площ от 4341 кв.м.и имот пл. № ***с площ от 695 кв.м. По действащата кадастрална карта на [населено място], одобрена със Заповед № РД-18-48 ОТ 03.06.2009 г. на ИД на АГКК, същата е заснета като поземлен имот с идентификатор ***с площ от 4242 кв.м. и поземлен имот с идентификатор ***с площ от 697 кв.м. Според действащия регулационен план на територията за поземлен имот с идентификатор ***е предвиден УПИ ***. При извършения от вещото лице оглед на имота е установено, че претендираната по делото част от имота е оградена с ограда от бетонови и няколко метални колове и градинска мрежа, като същата е с площ от 380 кв.м. и видимо се обработва като зеленчукова градина с различни насаждения. В частта от 380 кв.м. е монтирана електрическа помпа, захранвана въздушно от бетонов електрически стълб и допълнително монтиран в имота дървен стълб. Според показанията на ангажираните от ищците свидетели - З. Д., К. Н., С. К., през 1997 г. С. и Т. Н. са купили от Ц. А. имот до Транспортна болница с площ около 300 кв.м. и оттогава го обработват като зеленчукова градина. През 2001 г. мястото било оградено от всички страни с висока телена мрежа с колове. В имота направили сонда и поставили електрическа помпа за поливане. Партидата за тока, от който се захранвала помпата, се водела на ищците. Представено е разрешително № 1701/20. 05. 1998 г., с което е уважена подадена от Т. П. Н. молба и е разрешено присъединяване към електроразпределителната мрежа на имота в [населено място], [улица] монофазна мощност за захранване на водна помпа. Представена е и фактура, от която е видно, че на името на ищцата Т. Н. е открита партида за ел. помпата. Свидетелят С. К., доведен от ответниците, е заявил, че е наемател от 2010 г. на имот на [улица], зад Транспортна болница, включващ къща и двор, с наемодател „бай Й.“. Според свидетеля, ищците С. и Т. Н. ползвали част от наетия от свидетеля имот. От наемодателя си “бай Й.” свидетелят знаел, че ищците обработват част от двора му и го компенсират със зеленчуци, като свидетелят присъствал на случаи, в които те берат и дават на наемодателя му зеленчуци. Според свидетеля, през 2010 г. ползваното от ищците място, което било в края на двора, не било оградено, но към 2012 г. свидетелят забелязал ограда. Според показанията на свидетелката П. П., съсед на процесния имот, също ангажирана от ответниците, баба Ц. дала част от нейното място на С. и Т. да го обработват, като след смъртта й (същата починала 2008 г.) те го заградили и сложили мрежа. Процесният имот преди време бил в ТКЗС, като впоследствие, когато започнало връщането на земите, бил върнат на Ц.. От правна страна въззивният съд е приел, че предявеният на основание чл. 124, ал. 1 ГПК положителен установителен иск е неоснователен. Доказано е, че ищците са осъществявали владение върху процесната реална част от 380 кв.м. от реституирания през 2005 г., на наследниците на Ц. А. имот, за времето от 1997 г. (сключване на предварителен договор за покупко-продажба с наследодателката на ответниците Ц. Атанасова) до предявяване на иска през 2021 г., през който период я ползват и обработват. Това владение обаче не би могло да доведе до придобиване по давност нито на реалната част от 380 кв.м., нито на идеални части от имота, съответстващи на владяната реална част. Относно невъзможността за придобиване по давност на процесната реална част от реституирания имот е посочено, че съгласно разпоредбата на чл. 59 от отменения ЗТСУ реално определени части от дворищнорегулационни парцели не могат да се придобиват по давност, а съгласно чл. 181, ал. 3 от същия закон владението на реална част от парцел може да доведе до придобиване на идеална част от същия само за изтекла преди влизане в сила на ЗТСУ придобивна давност. Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 1 от ЗУТ (обн., ДВ, бр. 1 от 02.01.2001 г.) реално определени части от поземлени имоти в границите на населените места и селищните образувания могат да се придобиват чрез правни сделки или по давност само ако са спазени изискванията за минималните размери по чл. 19 от същия закон, като за разлика от ЗТСУ (отм.), ЗУТ не придава правно значение на владението на реални части от имот като способ за придобиване на идеална част от него. В случая, от заключението на приетата по делото СТЕ и устните разяснения на вещото лице в проведеното открито съдебно заседание е установено, че процесният имот попада в строителните граници на [населено място] според общия устройствен план на града и РП “Тягова станция” [населено място] от 1965 г., действащи към момента на провеждане на реституционната процедура по ЗСПЗЗ, както и че владяната от ищците реална част от 380 кв.м. от имота не отговаря на изискванията на чл. 19 от ЗУТ за обособяването й като самостоятелен урегулиран поземлен имот, тъй като лицето й към [улица], 55 м., а изискването на закона е лицето към [улица] м., поради което и с оглед разпоредбата на чл. 200, ал. 1 от ЗУТ не може да бъде придобита по давност. Прието е, че не може да бъде придобита по давност и идеална част от имота, съответстваща на владяната реална част от него, каквато е тезата на ищците, тъй като, считано от приемането на ЗТСУ през 1973 г., е налице нормативна забрана за това, установена в чл. 181, ал. 3 от същия закон, а ЗУТ и действащото законодателство не предвиждат такава възможност. От събраните по делото доказателства не би могло да се направи извод, че ищците са упражнявали съвладение върху целия поземлен имот заедно с останалите съсобственици, а и твърденията са за упражнявано самостоятелно владение върху процесната реална част от имота, а не за владение на идеална част от целия имот. Насрещният иск по чл. 108 ЗС е приет за основателен до размер на 2528/4280 ид.ч. от реална част от 380 кв.м. от поземлен имот с идентификатор ***по КККР на [населено място], одобрена 2009 г., която реална част е разположена между точки 1, 2, 14, 5, 4, 11, 7, 13, 8, 12, 6 и 1 на скица-приложение № 6 към съдебнотехническата експертиза (л. 188 от делото на ПРС). Прието е, че ищците по насрещния иск са придобили собствеността върху посочените идеални части на основание наследяване на Ц. Атанасова и реституция по ЗСПЗЗЗ с влязло в сила решение от 2005 г. на ОСЗ - Пловдив, цитирано по-горе. Прието е, че с реституционното решение е възстановена собствеността не върху реална част от 2528 кв.м. от имот пл. № ***по кадастралния план от 1952 г., при граници посочени в скицата и удостоверението по чл. 13 ППЗСПЗЗ от 04.03.2003г. (както е посочено в решението), а върху 2528/4280 ид.ч. от целия имот пл. № ***по кадастралния план от 1952 г. с площ от 4280 кв.м. (това подлежащата на възстановяване площ от имот пл. № ***според удостоверението по чл. 13 ППЗСПЗЗ), тъй като с протокола от 2. 05. 1996 г. и скицата към него не е извършена доброволна делба поради неспазване формата по чл. 35, ал. 1 ЗС и поради неприключване на реституционната процедура към подписване на протокола. С решението на ОСЗГ на Ц. В. А. не е бил възстановен самостоятелен имот, а са били възстановени притежаваните от нея права върху бившия имот № ***в обема им към момента на обобществяването му – в размер на 2528/4280 идеални части. За неоснователно е прието възражението на ответниците по насрещния иск за нищожност на решението на ОСЗГ, тъй като е издадено за имот неподлежащ на възстановяване по ЗСПЗЗ, доколкото е установено от събраните доказателства, че към образуване на ТКЗС същият е имал характер на земеделска земя, а и от събраните гласни доказателства е установено включването му в ТКЗС. За неоснователни са намерени и доводите, че решението на ОСЗГ е нищожно, тъй като със същото не бил възстановен самостоятелен имот в стари реални граници, каквото е изискването на чл. 14, ал. 1, т. 1 от ЗСПЗЗ. С решението на Ц. А. са възстановени притежаваните от нея идеални части от бившия имот № ***, останали след сключените разпоредителни сделки, като имотът и след възстановяването му е запазил съсобствения си характер, какъвто е имал към обобществяването му. В изложение към касационната жалба се поддържа наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, пр. 2 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение. В точка 3 от изложението е поставен, във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, въпрос касаещ възможността чрез упражняване на владение върху реална част от поземлен имот, която не отговаря на изискванията на чл. 200 ЗУТ за самостоятелното й придобиване по давност, да се придобие по давност идеална част от целия поземлен имот с размер, съответен на площта на реално владяната част към площта на целия поземлен имот. Твърди се, че обсъждането на въпроса ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото предвид липсата на нормативна уредба и на формирана по въпроса практика на ВКС. Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не е налице, тъй като въпросът е обсъждан в практиката на ВКС – напр. решение № 50015 от 29. 02. 2024 г. по гр. д. № 1545/2022 г. на ВКС, 2 г.о. и решение № 66 от 26. 06. 2020 г. по гр. д. № 1985/2019 г. на ВКС, 1 г.о., с които се признава възможността владението на реална несамостоятелна част от имот да доведе до придобиване по давност на съответната идеална част от имота. Доколкото обаче изводите на въззивния съд противоречат на тази практика, е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение по посочения въпрос. Касационното обжалване на решението следва да бъде допуснато както по първоначалния, така и по насрещния иск, тъй като въпросът е обусловил решаващите изводи на съда и по двата въпроса. Не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по останалите въпроси, поставени във връзка с хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, както и на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК. По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение