Определение № 3866 от 08.08.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2826/2024 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на Т. В. Г. срещу определение № 2699 от 30.5.2024 г., постановено по гр.д. №998 по описа за 2024 г. на Върховния касационен съд, IV ГО, в частта, с която е оставена без разглеждане касационната и жалба срещу решение от 5.12.2023 г. по гр. д. № 375 по описа за 2023 г. на Окръжен съд-Монтана относно определената издръжка и ползването на семейното жилище. Частният жалбоподател твърди, че в тази част определението е незаконосъобразно, поради което моли да бъде отменено и делото да бъде върнато за разглеждане на касационната жалба. Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид становището на частния жалбоподател и данните по делото, приема следното: Частната жалба е подадена в срок срещу подлежащо на обжалване преграждащо определение, поради което е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С определение № 2699 от 30.5.2024 г., постановено по гр.д. №998 по описа за 2024 г. на Върховния касационен съд, IV ГО, не е допуснато касационно обжалване на решение от 5.12.2023 г. по гр. д. № 375 по описа за 2023 г. на Окръжен съд-Монтана по жалбата на Т. В. Г. в частта, с която е определен режим на отношения на бащата с непълнолетните деца. В частите, с които въззивният съд се е произнесъл относно издръжката на ненавършилите пълнолетие деца и ползването на семейното жилище съставът на ВКС е приел, че решението не подлежи на касационно обжалване, поради което е оставил касационната жалба без разглеждане. Този извод е съобразен с процесуалния закон. Разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК предвижда, че решенията по брачни искове не подлежат на касационно обжалване с изключение на въпросите по чл. 59, ал. 2 от Семейния кодекс в случаите, в които към датата на обявяване на въззивното решение от брака има ненавършило пълнолетие дете. Искът за издръжка и искането за предоставяне на семейното жилище не могат да се разглеждат самостоятелно в касационното производство, когато по отношение на упражняването на родителските права и режима на лични отношения въззивното решение е влязло в сила. Такъв е настоящият случай, поради което определението на ВКС в обжалваната част е законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение