Определение № 529 от 30.06.2016 г. на ВКС по т. д. № 3218/2015 г.

Образувано е по касационна жалба на пълномощника на Б. В. С. като майка и законен представител на малолетната Б. Д. С. ЕГН: [ЕГН] срещу решение №1110/28-05.2015 г. на САС постановено по в.гр.д.№ 659/2015, с което се потвърждава решение №535/10.11.2014 г. по гр.д. № 336/2014 на ОС-Перник, с което е отхвърлен със законните последици искът на касатора срещу ЗД [фирма]-С. с правно основание чл.226 ал.1 КЗ-отм. за сумата от 40 000 лева -обезщетение за неимуществени вреди-претърпени болки и страдания вследствие на ПТП на 31.08.2012 г. .Въззивното решение се обжалва и в частта за разноските. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че е налице основание за това по чл.280 ал.1 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над минималния размер по чл.280 ал.2 от ГПК намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че на 31.08.2012 г. в грПерник вследствие на виновно причинено от страна на водача на л.а. „ФИАТ П." с ДК № СА 5220 PC управлявано от М. И. Н. ПТП, поради нарушение на правилата за движение" са причинени травматичните увреждания на малолетната ищца,която се е намирала на пешеходна пътека. Механизмът на ПТП и причинната връзка с настъпилите телесни увреждания са установени в заключение на автотехническата експертиза по делото. На базата на констатациите в заключението на приетата медицинска експертиза става ясно, че на ищцата са причинени следните травматични увреждания: контузии в областта на главата,гръдния кош и корема, от което сътресение на мозъка, кръвоизлив в ретроперотиноално пространство, разкъсно-контузна рана в дясната челна област. Няма спор, че по принцип ответникът-застраховател по задължителна застраховка ГО на водача на МПС следва да отговаря функционално за претърпените от ищцата вреди. За да отхвърли исковата претенция съдът се е обосновал, че между пострадалата чрез нейната майка и законен представител, представлявани по пълномощно нотариално заверено под № 1342/28.08.2013 г. от адвокат Д. от САК е сключена на 01.11.2012 г. спогодба по силата на която страните по нея, малолетната пострадала чрез пълномощника на нейната майка и застрахователят на ГО на делинквента като водач на МПС ЗД [фирма], по силата на която последният се задължава да заплати на ищцата за всички описани вреди от процесното ПТП сумата от 11 500 лева,за която няма спор,че е заплатена. От страна на ищцата т.нар. спогодба е оспорена като нищожна:сключена без представителна власт, доколкото пълномощното е от 2013 г., а в бланката на спогодбата е посочена 2012 г. Съдът е игнорирал този довод като се е обосновал, че се касае за попълнен бланков документ и че в него е описано изрично пълномощното нотариално заверено под № 1342/28.08.2013 г. на Нотариуса в [населено място], т.е. ясно е че действителната дата на която е сключена спогодбата е 01.11.2013 година. Не са възприети и доводите и възраженията на ищцата, че спогодбата е нищожна на основание чл.130 СК, тъй като се касае за отказ от права от страна на малолетно лице, както и на основание чл.40 ЗЗД-поради договаряне във вреда на представляваното лице, доколкото не се доказва от самото съдържание, че договорът за спогодба със застрахователя съдържа отказ от права, нито, че съдържа уговорки във вреда на представлявания. С оглед изложеното е счетено, че отношенията между страните по делото са уредени окончателно с посочената спогодба и липсва основание за присъждане на сума над приетата с нея и заплатена от застрахователя на пострадалото лице като обезщетение за всички претърпени неимуществени вреди. По изложените съображения и искът по чл.226 ал.1КЗ-отм. е счетен за неоснователен и решението на първоинстанционния съд за отхвърлянето му е потвърдено. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване от страна на касатора не се сочат конкретни правни въпроси Т.д. 3218/15 ВКС, ТК,Второ т.о. от значение за спора. Вместо това се навеждат въпроси, които по естеството си са фактически и касаят преценката на съда по конкретните за спора факти: съдържанието и валидността на процесната спогодба, обосноваността на изводите на съда относно датата на сключването й, както и относно липсата на предпоставките за нищожност по чл.40 ЗЗД. Тези въпроси са от значение за решаване на спора по същество, но не и за допускане до касация по чл.288 ГПК във връзка с преценката по стриктно изброените критерии по чл.280 ал.1 ГПК. Ето защо, липсата на конкретно формулирани правни въпроси възпрепятства възможността ВКС да направи преценка по допълнителните критерии в чл.280 ал.1,т.т.1-3 ГПК за наличие на основание за допускане до касация. В полза на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лева, съгласно чл.78 ал.8 ГПК определено по размер, съобразно чл.7 ал.2, т.4 от Наредба №1 на ВАдв. С оглед изложеното, съдът