Определение № 1633 от 05.06.2026 г. на ВКС по т. д. № 814/2026 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на особения представител на Т. Д. Я. ЕГН: [ЕГН] срещу решение №550 от 19.12.2025г. по в.гр.д. №846/2025г. на ОС-Пазарджик, В ЧАСТТА, с която е потвърдено решение №27/27.03.2025 г.на Районен съд-Панагюрище, постановено по гр.дело №47/2022 г. В ЧАСТТА, с която Панагюрският районен съд е приел за установено по отношение на „Креди Йес” ООД, с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от управителя В. М. И., със съдебен адрес: [населено място], [улица], вх. Б, ет.3 - чрез адвокат П. П. от Хасковска адвокатска колегия и Т. Д. Я., с ЕГН [ЕГН], от [населено място], ж.к. „Оптикоелектрон II”, [жилищен адрес] ап 2, че между страните съществува облигационно правоотношение, съгласно което Т. Д. Я. дължи на „Креди Йес” ООД, като основание на заплащането на сумата от 8 987,82 лв.- неизплатено задължение по Договор за паричен заем № 328854 от 28.02.2019 г., сключен между Т. Д. Я. и „Креди Йес“ ООД. Излагат се основания за незаконосъобразност на въззивното решение в обжалваната част и се иска отмяната му и произнасяне по същество на спора в насока отхвърляне на иска изцяло. Оплакванията се свеждат до това, че след като съдът е приел, че договорът за кредит е нищожен, неправилно е присъдил чистата стойност на получения актив, при положение, че искът е бил предявен за установяване на задължение, представляващо сумата от сбора на 3499,27 лева- неустойка и 5 488,55 лева- договорна лихва за периода 28.10.2020 г. до 20.08.2021 г. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че са налице основания за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.2 ГПК. Ответникът по касационната жалба изпраща писмен отговор със становище за неоснователност и липса на основание за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 5 000 лева намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок. За да постанови въззивното решение, съдебният състав на ОС-Пазарджик е изложил в мотивите следните съображения: Съгласно приложения по делото договор за паричен заем № 328854, на 28.02.2019 г. между „Креди Йес“ ООД и ответницата Т. Д. Я. е сключен договор за заем, обезпечен с ипотека върху недвижим имот в размер на 18 000 лв., като заемната сума е усвоена от Я. еднократно след изповядване и вписване по законоустановения ред на нотариален акт за учредяване на договорна ипотека. Заемът се олихвява с фиксиран анюитетен лихвен процент в размер на 3,430 % месечно на оставащата главница до окончателното изплащане. ГПР по заема възлиза на 49,852%, като е включена само договорената лихва. Погасяването на заема, съгласно чл. 6 от договора, е за срок от 60 месеца на равни вноски всяка в размер на 711,45 лв., като е уговорена датата на първата погасителна вноска – 28.03.2019 г. и датата на последната погасителна вноска – 28.02.2021 г. (която очевидно е сгрешена, защото договорът е със срок на действие 5 години и 60 месечни вноски), като падежът е уговорен до 28 число на месеца. Съгласно договора общата дължима от заемополучателя сума възлиза на 42 686,83 лв. Уговорено е, че изпълнението на задълженията към дружеството - ищец е обезпечено с ипотека върху недвижим имот с адм. адрес: [населено място], жк „Опкикоелектрон ІІ“ № 12, ет.1, ап.2. Договорено е, че заемателят дължи неустойка в размер на 20% от оставащата дължима главница, ако е налице основание заемодателят „Креди Йес“ ООД да упражни правото си да обяви вземането по договора за кредит за предсрочно изискуемо. Съгласно приложения по делото погасителен план всяка месечна погасителна вноска възлиза на 711,45 лв. и само 60-та погасителна вноска е в размер на 711,28 лв. По делото е приложен анекс № 1 от 28.02.2019 г. към договор за паричен заем от същата дата, като в този анекс е уговорено, че Н. Н. Я. учредява ипотека върху описания недвижим имот. Видно от приложените по делото общи условия по договора, предсрочната изискуемост може да се обяви от заемодателя ведно с дължими изискуеми по договора задължения – останалата дължима главница, дължимите до момента на обявяване на предсрочната изискуемост остатък от неустойка, ако има такава и начислени наказателни лихви, считано от падежа на втората вноска при ежемесечно погасяване на договора за заем. Заемодателят се е задължил да информира заемателя за настъпилата предсрочна изискуемост на задълженията с изрично писмено уведомление на телофона за контакт или на електронен адрес. В случай, че заемодателят по вина на заемателя упражни правото си на да обяви да обяви за предсрочно изискуем договора за заем, Я. се е съгласила да дължи на дружеството ищец еднократна неустойка в размер на 20% от непогасената главница по договора за заем. Съгласно приложената по делото Нотариална покана рег № 5766/20.10.2020 г. по регистъра за нотариални покани на нотариус № 352 – К. Войнска с район на действие – Районен съд Хасково, ответницата Я. е била уведомена, че закъснява с плащането на общо 13 броя дължими изцяло и неплатени падежирали погасителни вноски и една частично неплатена вноска, което представлява неизпълнение на задължението за изплащане на кредита. Ответницата е уведомена още, че „Креди Йес“ ООД счита непогасения остатък по сключения на 28.02.2019 г. договор за заем за предсрочно изискуем в неговия пълен остатъчен размер, като главница, договорна лихва, неустойки и обезщетения. Нотариалната покана е връчена на Т. Я. на 21.10.2020 г. от Нотариус № 753 - С. Б., с район на действие Районен съд Панагюрище. За изясняване на спора от фактическа страна пред районния съд е била назначена и приета счетоводна експертиза, от заключението на която се установява, че внесените от ответницата Я. суми за погасяване на кредита възлизат на 4145,52 лв., от които лихва в размер на 3632,11 лв., главница в размер на 503,63 лв. и наказателни лихви в размер на 9,78 лв. След направените от страна на ответницата плащания за погасяване на задълженията по кредита, остават дължими суми в размер на 38 551,09 лв., от които неплатена главница в размер на 17 496,37 лв. и неплатена лихва по кредита е в размер на 21 054,72 лв. От клаузите на договора за паричен заем, според съда се установява, че той е сключен между страните за сумата от 18 000 лв., с фиксиран анюитетен лихвен процент в размер на 3,430 % при годишен процент на разходите по заема – 49,852% за срок от 60 месеца, погасяван на равни месечни вноски в размер на 711,45 лв. всяка и последна месечна вноска в размер на 711,28 лв. В договора изрично е посочено, че в ГПР е включена само годишната лихва. В същото време изпълнението на договора е обезпечено с договорна ипотека върху недвижим имот, като нотариалните такси и разноските по сключването на договора не са включени в ГПР. В ГПР не е включена и договорената между страните неустойка в размер на 20% от размера на непратената главница, която сума при неплащане на нито една месечна вноска може да възлезе на сума в размер на 3600 лв. Според съда така договорените обезпечения представляват разход, свързан с договора за кредит, защото възможността за избор между заплащане на неустойка или обезпечаване на договора с ипотека върху недвижим имот е недопустимо ограничена и напълно изключена от договорните клаузи на чл.13 и чл.14 от същия, което ги прави неравноправни на основание чл. 143, ал.2, т.3 от ЗЗП и практически е елиминирана възможността кредитополучателят да сключи договор, без да направи разход за сключването на договор за ипотека и без да има предвид сумата от 3600 лв., която допълнително би платил, ако по някаква причина изначално се окаже във временна невъзможност да заплаща месечните вноски по кредита. В случая се касае за ясен, дължим разход, който е трябвало да се вземе предвид при изчисляването на ГПР по формулата, посочена в приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК, където се включва общият брой на погасителните вноски и плащания на разходи. Включването на този разход към размера на ГПР с висока степен на вероятност ще надвиши фиксирания в договора размер от 49,852%, в който е включен само размерът на дължимата лихва, респ. действителният размер на ГПР ще надвиши максимално допустимия размер съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК, тъй като към 28.02.2019 г. – датата на сключване на договора за кредит, ОЛП, определен от БНБ е 0.00%, което означава, че законната лихва е в размер на 10%, а максималният размер на ГПР е 50%. Това, според съда, прави договора за потребителски кредит нищожен на основание чл.22 от ЗПК поради противоречие с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Съгласно чл.23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Установено е било от приетата експертиза, че към датата на обявяване на предсрочната изискуемост жалбоподателката е платила главница в размер на 503,63 лв., договорна лихва в размер на 3632,11 лв. и наказателна лихва в размер на 9.78 лв., а дължимата главница е в размер на 17 496,37 лв. При тези данни следва да се приеме, че жалбоподателката недължимо е платила договорна лихва в размер на 3632.11 лв. и наказателна лихва в размер на 9.78 лв. и тези суми следва да бъдат приспаднати от остатъчната главница в размер на 17 496,37 лв., което означава, че неплатената чиста стойност на кредита е в размер на 13 854.48 лв. Тъй като обаче искът е бил предявен за сумата от 8 987,82 лв., исковата претенция следвало да бъде уважена до този размер /независимо от това, че искът е бил предявен за установяване на задължение, представляващо сумата от сбора на 3499,27 лева- неустойка и 5 488,55 лева- договорна лихва за периода 28.10.2020 г. до 20.08.2021 г./ Ето защо, според съда, уважаването от страна на първоинстанционния съд на иска за съществуването на облигационно правоотношение, съгласно което Т. Д. Я. дължи на „Креди Йес” ООД, заплащането на сумата от 8 987,82 лв.- неизплатено задължение по Договор за паричен заем № 328854 от 28.02.2019 г., сключен между Т. Д. Я. и „Креди Йес“ ООД се явява правилно и като такова е потвърдено от въззивния съд. Настоящият състав на ВКС, с оглед гореизложеното и в предвид изричните оплаквания в КЖ за произнасяне по непредявен иск и позоваването от страна на касатора на налични основания по чл.280 ал.2 ГПК, счита че следва да се допусне касационо обжалване за проверка за евентуална недопустимост, съответно-за очевидна незаконосъобразност на въззивното решение в обжалваната част. Касаторът е освободен от внасяне на д.т. на основание чл.83 ал.1, т.5 ГПК. Водим от изложеното настоящият състав на ВКС,Първо т.о.