Определение № 404 от 19.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 236/2021 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 262 453/17.11.2020 година, подадена от И. Н. К., срещу от решение № 261 061/06.10.2020 година на Апелативен съд Пловдив, трети граждански състав, постановено по гр. д. № 183/2020 година. С обжалваното решение съставът на Апелативен съд Пловдив е потвърдил първоинстанционното решение № 53/13.01.2020 година на Окръжен съд Пловдив, ХV-ти състав, постановено по гр. д. № 2034/2017 година, с което е отхвърлен предявения от И. Н. К. срещу „Национална развъдна организация по пчеларство“ [населено място] и П. П. П. иск с правно основание чл. 45 и чл. 49 от ЗЗД за солидарното им осъждане да му заплатят сумите от 67 800.00 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в невъзможност да продаде и да реализира печалба от произведените през 2012 година 565 пчелни отводки (рояци) при единична цена от 120.00 лева; от 980.00 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, произтичащи от задължението, установено със съдебно решение по гр. .д. №329/2013 година по описа на Районен съд Карнобат; от 10 000.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законна лихва върху сумите, считано от датата на причиняване на вредите 31.08.2012 година до окончателното плащане, за които имуществени и неимуществени вреди се твърди, че са причинени от отказ за издаване на сертификати за произход на произведени пчелни отводки (рояци) през 2012 година и от действия, насочени към прекратяване на членството на К. в „Национална развъдна организация по пчеларство“ [населено място] и заличаването му земеделски производител от регистъра на ОД „Земеделие [населено място]. В касационната си жалба И. Н. К. излага съображения за това, че решението на Апелативен съд Пловдив, е постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е довело и до неговата необоснованост. С оглед на това е поискано въззивното решение да бъде отменено и да се постанови друго, с което предявеният от него против „Национална развъдна организация по пчеларство“ [населено място] и П. П. П. иск да бъде уважен. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторът сочи, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, пр. 3 от ГПК. Ответниците по касационната жалба „Национална развъдна организация по пчеларство“ [населено място] и П. П. П. са подали отговори на същата с вх. № 260 115/07.01.2021 година и с вх. № 263 752/31.12.2020 година, с които са изразили становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване решение № 261 061/06.10.2020 година на Апелативен съд Пловдив, трети граждански състав, постановено по гр. д. № 183/2020 година и такова не трябва да бъде допускано, а ако бъде допуснато жалбата е оспорена като неоснователна и е поискано оставянето й без уважение като се потвърди атакуваното с нея решение. И. Н. К. е бил уведомен за обжалваното решение на 15.10.2020 година, а подадената от него касационна жалба е с вх. № 262 453/17.11.2020 година, като е подадена по пощата на 16.11.2020 година, а 15.11.2020 година е неприсъствен ден. Поради това и съгласно разпоредбите на чл. 60, ал.6 от ГПК чл. 62, ал. 2 от ГПК е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима. Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателите в подаденото от тях изложения на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното: За да постанови обжалваното решение съставът на Апелативен съд Пловдив е изложил мотиви за това, че съгласно трайно установената съдебна практика юридическото лице не било деликтоспособно и не носело отговорност по чл. 45 от ЗЗД. Отговорността на юридическото лице била по чл. 49 и чл. 50 от ЗЗД-в конкретния случай по чл. 49 от ЗЗД, която била безвиновна, гаранционно обезпечителна и целяла да възмезди причинени вреди от виновни противоправни действия/бездействия на физически лица, извършени при и по повод възложена им от юридическото лице работа. За да се ангажирала отговорността на физическото лице по чл. 45 от ЗЗД следвало да са налице кумулативно следните предпоставки: противоправни негови действия и/или бездействия, да са причинени вреди и да е налице причинно следствена връзка между противоправното поведение и вредите, която задължително трябвало да е пряка и не може да бъде опосредствена. Липсата на който и да е елемент от този фактически състав била самостоятелно основание за отхвърляне на иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД, съответно и на този по чл. 49 от ЗЗД. Дейността на И. Н. К. като производител на племенни пчелни отводки (рояци) била регламентирана и подчинена на нормативната уредба в тази област. За да осъществявал производство на племенни пчелни отводки и търговия с тях същият следвало съгласно чл. 19, ал. 2 от ЗП да е бил регистриран земеделски производител-пчелар, съгласно чл. 8 ал. 1 от ЗЖ да е член на „Национална развъдна организация по пчеларство“ [населено място], да имал издадено от нея до края на януари 2012 година положително становище за расова принадлежност на отглежданите пчелни майки и рояци по чл. 21, ал. 4 от Наредба № 47/11.11.2003 година, както и за здравословния им статус (т. 2), а впоследствие и сертификати за тяхната продажба-чл. 19, ал. 2, във връзка с ал. 1 т. 2 от Наредбата. Издаването на становището и сертификатите се извършвало след съответни проверки и дадено въз основа на тях положително становище от колективен орган-комисията по чл. 21, ал. 2 от Наредбата. В случая към 08.08.2012 година-когато било заявено от К. искането му до „Национална развъдна организация по пчеларство“ [населено място] за издаване на сертификатите за продажба по чл. 19, ал. 1, т. 2 от Наредба № 47/11.11.2003 година, нито една от посочените задължителни кумулативни предпоставки за тяхното издаване не била налице. Към 31.01.2012 година К. нямал издадено от „Национална развъдна организация по пчеларство“ [населено място] положително становище за расова принадлежност на произведените пчелните майки и рояци по чл. 21, ал. 4 от Наредба № 47/11.11.2003 година, бил заличен като земеделски производител с пчелин рег. № ... в [населено място], област Я. със заповед № РД-12-445-30/06.02.2012 година на ОД „Земеделие“ [населено място], бил изключен като член на „Национална развъдна организация по пчеларство“ [населено място] с решение на върховния й орган-Общото събрание, от 17.03.2012 година Така той не отговарял на условията за издаване на сертификати за продажба на произведените от пчелина пчелни отводки (рояци)/, съответно тяхното неиздаване не съставлявало виновно и противоправно бездействие на П. П. П. в качеството му на председател на „Национална развъдна организация по пчеларство“ [населено място]-неизпълнение на задълженията му по чл. 25 от Устава на сдружението. Неоснователни били възраженията че след като с влезли в сила съдебни решения заповедта на ОД „Земеделие“ [населено място] и решението на ОС били отменени, то тези две условия са били налице, тъй като съдебните решения заличавали последиците на отменените актове със задна дата и същите се считали за ненастъпили. Преценката за наличие на законоустановените изисквания се извършвала към датата на искането, към който момент делата били висящи, съответно изхода от тях не е имало как да бъде известен. Между действията на П. и евентуално причинените на И. Н. К. вреди липсвала пряка причинна връзка. Защото не докладната записка изх. № 233/10.01.2012 година на П. в качеството му на председател на „Национална развъдна организация по пчеларство“ [населено място] и председател на комисията по чл. 2, ал. 2 от Наредба № 47/11.11.2003 година и не предложението на П. за прекратяване на членственото правоотношение чрез изключване били правопораждащите юридически факти за заличаването на И. Н. К. като земеделски производител и за изключването му от сдружението. Тези юридически факти били № РД-12-445-30/06.02.2012 година на ОД „Земеделие“ [населено място] и решението на общото събрание на „Национална развъдна организация по пчеларство“ [населено място] от 17.03.2012 година. Така връзката между поведението на И. Н. К. и евентуално претърпени от И. Н. К. вреди била опосредствена от преценката на държавния орган ОД „Земеделие“ [населено място] и на върховния колективен орган на сдружението „Национална развъдна организация по пчеларство“ [населено място], издали съответните актове. Освен това според въззивният съд действията на П. П. П. не били противоправни и виновно извършени– с умисъл за увреждане на К. поради ненаправено от него дарение в полза на сдружението. Надаряването на сдружението, в това число и от неговите членове било позволен от закона способ за набиране на средства от последното и неговото финансиране (чл. 8, ал. 6, т. 3 от ЗЖ). Свидетелските показания в насока че членовете и в частност И. Н. К. обаче били принуждавани да даряват със заплахи че в противен случай нямало да получат сертификати за дейността си правилно не били кредитирани от първата инстанция-поради близките отношение на свидетеля с К. и влошени отношения с „Национална развъдна организация по пчеларство“ [населено място] (свидетелят също не бил получил сертификати) и същевременно липса на други подкрепящи ги доказателства. По делото не се установявало-при лежаща върху К. доказателствена тежест, за 2012 година стопанската му дейност в пчелин рег. № ... в [населено място], област Я. да е била в съответствие с нормативните изисквания и да не е имало нарушения на същите. Напротив-наличните данни в заключенията на съдебно-техническа с вещи лица У. и Х., както и данните от извършената през септември 2012 година проверка от комисията при Дирекция „ККРД“ при ИАСРЖ сочели на извод в противна насока- липса на сертификат за произход на пчелните майки, липса на документи, доказващи тяхното закупуване, липса на ветеринарно медицински свидетелства за тяхното придвижване, липса на зоотехнически сертификат относно здравословния им статус, немаркирани пчелни майки, неоградени пчелини, липса на зоотехническа документация. Всеки член на сдружението (в т. ч. и председателя на УС) можел да прави предложения по до общото събрание за изключване на членове, в правомощията и задълженията на този орган било да извърши преценката по предложението, съобразно която да реши да го приеме или не. Докладната записка била издадена и изпратена от П. П. П. в качеството му на председател на комисията по чл. 21, ал. 2 от Наредба № 47/11.11.2003 година, в правомощията и задълженията на ОД „Земеделие“ [населено място] било да извърши преценка съставлявала ли тя надлежно предложение по смисъла на чл. 21, ал. 3, т. 6 от Наредбата и налице ли са били и другите процесуални, както и материално правните предпоставки за заличаването на И. Н. К. като земеделски производител. П. П. П. бил предприел действията като носител и в изпълнение на предоставени му от закона права и задължения и доколкото по делото не било установило той да ги бил упражнил недобросъвестно-злоупотребявайки с права с цел да накърни правата и интересите на К. и да му причини вреди, действията му не съставлявали противоправно и виновно по смисъла на чл. 45 от ЗЗД поведение. Влезлите в сила съдебни решения за отмяна на решението на ОС на сдружението и на заповедта на ОД „Земеделие“ [населено място] сами по себе си не обосновали извод в противна насока-както неправилно се поддържало от И. Н. К.. Освен това въззивната инстанция намирала за правилен и извода на първоинстанционния съд да не са били претърпени от И. Н. К. имуществени вреди в претендирания обем. Несъмнено установено било от заключенията на вещите лица У.. и Х.. че в пчелин рег. № ... в [населено място], област Я. К. би могъл да произведе максимум 220 броя пчелни отводки (рояци) и като така нямало как да можел да изпълни поетите договорни задължения да предостави на своите съконтрагенти 565 броя рояци-дори и да се приемело че всички облигационни връзки били валидно възникнали, съответно тези 565 броя да били впоследствие погинали. Така установеното не било оборено от свидетелските показания-както неправилно считал И. Н. К., нито от разпоредбата на чл. 21, ал. 3, т. 5 от Наредба № 47/11.11.2003 година, която не била в твърдяната от него редакция. Без значение било че притежавани от него еднолично и като съдружник търговски дружества са също били регистрирани като земеделски производители (пчелари) с пчелини също в района на ОД „Земеделие“ [населено място]. Искането на И. Н. К. за сертификати по нотариалната покана до „Национална развъдна организация по пчеларство“ [населено място] касаело продукцията, произведена в регистрирания от него като физическо лице с пчелин рег. № ... в [населено място], област Я., която продукция била предмет на представените договори, сключени от него в качеството му на продавач-физическо лице и купувачите по тези договори-поименно посочени в нотариалната покана. Без значение било и дали И. Н. К. бил регистриран производител и с други пчелини на територията на цялата страна-в която насока нямало представени доказателства, както и какво количество пчелни отводки е могъл да произведе и бил произвел от всички тях. С изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК И. Н. К. е поискал въззивното решение на Апелативен съд Пловдив да бъде допуснато до касационно обжалване по правните въпроси за задължението на въззивния съд да изложи в решението си собствени фактически и правни изводи по съществото на спора и за задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства по делото, в т. ч. изявленията на противната страна, наличните писмени и други доказателства, от които произтича спорното право, а също така да обсъди в мотивите на решението си доказателствата, въз основа на които намира едни факти за установени, а други за неосъществили се, както и да обсъди всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото. По отношение на първия въпрос се твърди противоречие на обжалваното решение с ППВС № 1/13.07.1853 година, ППВС № 7/27.12.1965 година, ППВС № 1/10.11.1985 година, т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 година, постановено по тълк. д. № 1/2000 година на ОСГК на ВКС, а също така и с решение № 157/08.11.2011 година, постановено по гр. д. № 823/2010 година по описа на ВКС, ГК, ІІ г. о., решение № 324/22.04.2010 година, постановено по гр. д. № 1413/2009 година, решение № 273/24.06.2010 година, постановено по гр. д. № 826/2009 година, двете по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. и решение № 134/30.12.2013 година, постановено по т. д. № 34/2013 година по описа на ВКС, ТК, ІІ т. о. По отношение на втория въпрос се твърди противоречие с решение № 281/11.12.2015 година, постановено по гр. д. № 3219/2014 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о., решение № 217/09.06.2011 година, постановено по гр. д. № 761/2010 година, решение № 235/04.07.2011 година, постановено по гр. д. № 514/2010 година, двете по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. и решение № 1488/08.11.1999 година, постановено по гр. д. № 814/1999 година по описа на ВКС, ГК, V г. о. Така поставените въпроси са включени в предмета на спора, като са били обсъждани от въззивния съд при разрешаването на поставения пред него правен спор и са обусловили правните изводи в постановеното по делото решение. Същите са разрешени от въззивния съд в противоречие с посочената задължителна съдебна практика, поради което е налице предвиденото в чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Предвид на изложеното са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 261 061/06.10.2020 година на Апелативен съд Пловдив, трети граждански състав, постановено по гр. д. № 183/2020 година по подадената срещу него от И. Н. К., касационна жалба с вх. № 262 453/17.11.2020 година и такова трябва да се допусне. Поради това не следва да се разглежда второто основание, въз основа на което се иска допускане на решението на Апелативен съд Пловдив до касационно обжалване, а именно чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК. На И. Н. К. трябва да бъде даден едноседмичен срок от съобщението, в който да внесе държавна такса в размер на 1575.60 лева по сметка на ВКС и да представи доказателства за това като му се укаже, че ако не направи това в определения срок подадената от него касационна жалба ще бъде върната, а образуваното въз основа на нея производство ще бъде прекратено. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение