Определение № 1809 от 06.04.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1281/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна жалба на С.- А. Б. И. срещу определение на Варненски апелативен съд, с което е приет за недопустим предявеният от него иск за установяване на нарушение на правото му на личен живот. Варненският апелативен съд е приел, че искът е недопустим на основание чл. 124, ал.4, изр.2 ГПК. В частната жалба се твърди, че искът не бил за установяване на факт, а за установяване на правоотношение. В изложението към жалбата се иска допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 и т. 3 ГПК, както и по чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК. Поставен е въпрос дали е допустим иск за установяване на противоправност на действия, извършени без правомощия. ВКС счита, че липсва основание за допускане на касационно обжалване. Нарушението на правото на личен живот е неправомерен юридически факт във формата на деликт, от който произтичат деликтна отговорност и право на обезщетение за причинени вреди. Искът за установяване на нарушение на правото на личен живот е иск за установяване на деликт, а искът за установяване на деликт е недопустим на основание чл. 124, ал.4, изр.2 ГПК, доколкото не е предвидено изрично в закона правото на такъв иск, както в съответствие с практиката на ВКС е приел въззивния съд. Липсва основание за изменение на тази практика, доколкото нормата на закона не е отменена или изменена. Определението на въззивния съд не влиза в противоречие с правилата на формалната и правна логика, доколкото искът е квалифициран в съответствие с обстоятелствата и петитума на исковата молба. Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО